Българска класика по Радиотеатъра

През първата седмица на месец август всеки делничен ден малко след полунощ Радиотеатърът предлага на своите слушатели радиопостановки по класически български драматургични текстове. Пиесите „Зидари”, „Самодива” и „Змейова сватба” на Петко Тодоров, както и „Майстори” на Рачо Стоянов и „Михал Мишкоед” на Сава Доброплодни. Кое обединява всички тези пиеси? Може би навлизането в дълбинните пластове на българския национален характер - митологичен, социален, обществен? Описанието с хумор и сарказъм на националния бит? Или просто това, че за горе долу един век нравите при нас, българите, не са се променили кой знае колко?

В пиесата „Зидари” на Петко Тодоров жителите на едно село започват да строят черква, в която народът „ще сети вярата и рода си”. Изграждането става в борба с вековния враг, който непрекъснато руши изграденото. В дните на най-голяма опасност зидарите трябва да я завършат. Оздравяването на сградата става възможно след решението им една християнска душа да бъде жертвана за общо добро. Зидарите вграждат в строежа едно невинно момиче, чийто единствен грях е, че обича свободно. Радиопостановката е дело на Мария Нанчева. Ще бъде излъчена на 1 август от 0.15 часа.

А „Майстори” на Рачо Стоянов някои театрални критици определят като най-хубавата българска пиеса. Радиопостановката може да чуете на 3 август също малко след полунощ. Ще се срещнете с любимите гласове на Славка Славова, Кирил Янев, Иван Налбантов, Венета Зюмбюлева и Радко Дишлиев.

Вижте какво пише Рачо Стоянов през далечната 1907 година във вестник „Ден”:
Пресметнете само какво ни остана? Коя свобода не е отнета? Кой напредничав институт не е потъпкан? Кой глас от народа не е брутално отблъснат от управлението на държавата? Към чия горда воля не се правени мерзки попълзновения? Към коя съвест не са употребени бруталности? В кой град, в кое село, де в България остана кът, неомърсен от кражбите, злоупотребленията, контрабандите, властопревишаванията на управляващите?

Звучи печално, болезнено познато, нали?
Ето защо бългрската класика ни е така необходима, особено сега, особено днес.