Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Посока, направление или дестинация?

БНР Новини
Природният феномен Белоградчишки скали привлича много туристи от страната и чужбина.
Снимка: БГНЕС

Трябва ли да заменим думата „дестинация” с превод на български: посока, направление, предназначение или нещо друго? Когато чуем или прочетем за спа-дестинация, културно-историческа дестинация, приключенска дестинация, веднага си представяме желано туристическо преживяване. Може да е конкретно място или зона: дестинация Дубровник, Варна, Севиля, Лондон, Париж, Корфу, Бенидорм, Тоскана, дестинацията за културно-исторически туризъм Велико Търново. Медицинското направление свързваме с посещение при лекар. За да се справят с дадена задача или определена тема, учениците и студентите получават насоки от своите преподаватели. Друг пример: преминаваме през непознато място, няма табели, а пред нас има няколко улици. Питаме: „В каква посока трябва да продължим?” Разчитаме да ни упътят добре, да не се лутаме с часове. За да не се превърне безсмислената обиколка в отрицателна емоция. Обиколка, а не туризъм! При това в никакъв случай не е приключенски туризъм, нито дестинация.
Какво е дестинация? Използва се не само в туризма. За икономиката, например, е важно, че България е много атрактивна дестинация за офшорен аутсорсинг. Механичният превод на аутсорсинг е „износ на производство”. Думата е английска outsourcing (от съкращение на цял израз Outside Resource Using). Означава концепция за взимане на вътрешни функции на дадена компания и предоставянето им за изпълнение от външна компания. Организацията, към която се изнася дейността, се нарича дестинация на производствения износ (outsource destination). Термин, какво да се прави!  
Може да дадем още примери от различни области, в които дестинация е комплексен, научен термин. Ако сме на изпит, механичният превод няма да помогне. Какво включва туристическата дестинация? Полезно е да го знаят не само учениците и студентите по икономика и туризъм, но и всички ние, като потребители и като почитатели на точния език.  
Търсим отговор при най-добрите специалисти. Да чуем проф. Стоян Маринов, преподавател в Икономическия университет във  Варна, член на УС на Варненската туристическа камара.



БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

За жилото и за меда...

Дискусионни теми за алтернативната медицина, хомеопатията и природните продукти бяха във фокуса на срещата ни в ефир с проф. Людмил Пейчев. Учен, преподавател и практик той е убеден защитник на нашата флора и нейното здравословно влияние върху човешкия организъм. Освен в България, нашият гост е изнасял лекции в много страни на света и продължава да..

публикувано на 04.03.25 в 17:20

Йонка Маркова – единствената жена опълченец, участничка в няколко войни

Тя е единствената жена опълченец, поне според историческите сведения, участвала като доброволка във всички войни за национално обединение след Освобождението, отличена с ордени за проявената храброст в боевете, носи мъжки дрехи, а духът и е непримирим. Тя е Йонка Маркова от с. Бойница, Видинско. Няма документално установена година на нейното..

публикувано на 03.03.25 в 16:57
д-р Ралица Събева

Ралица Събева първа откри злато на Антарктида

Д-р Ралица Събева е главен асистент от Геолого-географския факултет на Софийския университет. Десетилетия наред специалисти от цял свят се опитват да намерят от благородния метал на ледения континент. Тя е първият човек, открил злато на остров Ливингстън, близо до българската изследователска база "Свети Климент Охридски". Участвала е в 3..

публикувано на 03.03.25 в 10:45

Пазарджишката еврейска общност вчера и днес

"Ако искаш да познаеш себе си, огледай се в очите на съседа си" казва древна източна поговорка. За да научим повече за себе си, от 20 години насам в "Познати и непознати" се оглеждаме в очите на съседите ни от различните малцинства в България – турци, арменци, евреи, роми, армъни, каракачани, руснаци... Вглеждаме се и в очите на съседите ни от т.нар...

публикувано на 02.03.25 в 17:23
Георги Няголов

Георги Няголов: Да не губим фокус от големите теми в образованието

В ситуация на неспирни изненади, които всекидневно ни поднася не само родната политическа среда, образователната сфера не прави изключение. Обществото е сюрпризирано с "идеи", които най-малкото не са добре обмислени. Нерядко оставаме с впечатлението, че в публичното пространство се подхвърлят сюжети, които, без да са съществени, отвличат вниманието и..

публикувано на 01.03.25 в 16:15