Българско национално радио © 2020 Всички права са запазени

Прегърни ме! Целуни ме! Кажи, че ме обичаш!

БНР Новини
Снимка: Даниела Манолова

През 2004 година заедно с Петя Миладинова започнахме работа по творчески проект в Дома за отглеждане и възпитание на деца, лишени от родителски грижи „Петко Р. Славейков“. От съвместната ни шестмесечна работа с децата се роди и документалната пиеса „Приказни гатанки“. Тя е изградена върху техните лични истории, които те не лесно ни разказаха. Първо трябваше да преживеем заедно различни приключения, после – да се заобичаме и накрая – да се доверим едни на други. Бяха прекрасни деца. И много трудни. Бяха изоставени и объркани. Умни и търсещи. Те завинаги останаха в сърцето ми, надявам се, че и ние им дадохме мигове красота, вдъхновение и различни хоризонти. Излишно е да разказвам какво представлява едно българско сиропиталище.

Не знам дали от тогава досега нещата са се променили, защото след този проект повече не се захванах с подобни предизвикателства. Първо, защото разбрах, че не мога да „наваксам“ всичко, което тези деца са изгубили със самото си раждане. Второ, защото отидох и прекарах там половин година с цялото си сърце, но все пак в един момент си тръгнах и отнесох сърцето си. Вероятно проекти като нашия имат смисъл и оставят следи в съзнанието на децата – прочетохме много приказки, научихме много нови думи, нарисувахме много картини, ходихме на театър, поставихме спектакъл, с който децата се явиха на фестивал и дори спечелиха награда. Вярвам, че им дадохме смислени срещи с изкуството, които ще светят в душите им завинаги. Но пък оттогава до днес все не мога да повярвам, че което и да е дете заслужава части от нечие сърце. Децата заслужават цели сърца.

Тази събота ви предлагаме „Приказни гатанки“ – състои се от мислите, чувствата, мечтите, радостите и тъгите на децата, които тогава бяха в трети и четвърти клас. Сега са пораснали и са вече в света с всичките му справедливости и несправедливости. Надявам се да е станало чудо и да са намерили обич и свързаност. Много ми се иска да се е сбъднало бърборенето на малкия Боко, който всеки път ме посрещаше на главния вход, хвърляше се на врата ми и повтаряше: „Прегърни ме! Целуни ме! Кажи, че ме обичаш!“

В радиоверсията на „Приказни гатанки“ участват децата: Ани, Асен, Реми, Ирена, Трайчо, Данча, Петя и Мартин.
Режисьор – Петя Миладинова.

 
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Ветрогонци в Документално студио

Щурците, вятърът, огънят в камината, звънците на странджанските овце, дрънкащите бакърени съдове в багажника на колата, подскачаща по покрития с листа път от Царево до Изгрев, едно пеещо куче и един майсторски усукващ се котарак са част от героите в това плътно и пластически осезаемо аудио за хората, влюбени във вятъра, свободата и илюзиите...

публикувано на 03.07.20 в 11:51

Семейният оазис в близък аудио план

Продуцирана през 2011 година, десетилетие по-късно радиопиесата „Ковачи“ на Алек Попов тотално се цели в натрупаните стереотипи, от които вече почти не се диша. Днес, и особено в неделя следобед, аудиото ще е по-свежо отвсякога и ще можете да проверите неговата енергия, актуална както за цялото второ десетилетие на 20 век, така и за тук и сега. Историята..

публикувано на 27.06.20 в 09:05

Спасителната сила на хумора според Виктор Пасков и Петър Маринков

Когато рецензията на книга започва с предизвикателно предупреждение като това по-долу, идеята да превърнеш текста ѝ в радио веднага получава поне два сериозни довода – комуникативност и лекота, която води към сериозност. Ето и самото предупреждение на издателство „Захари Стоянов“, което гласи: „Предупреждаваме – тази книга не е безопасна за..

публикувано на 26.06.20 в 15:35
Илюстрация към „Разбойниците“ на Фридрих Шилер (литография)

Където е безпомощно желязото, там помага огънят...

„Вътрешната архитектоника налагаше да бъдат изобразени някои характери, които накърняват по-изтънчения усет за добродетелта и карат да се възбунтуват благочестивите ни нрави. Всеки творец, който рисува човека, по необходимост трябва да постъпи тъй, щом иска да даде вярно копие на действителния свят, а не някакви идеални порождения, не някакви..

публикувано на 05.06.20 в 13:11

Самотата има различни лица

Ревността може да се предава и по факс. Да влиза в него както хартията, да излиза от там и да разяжда сърцето, душата, главата. Поне в пиесата на Естер Вилар. Авторката е родена през 1935 година в Буенос Айрес, Аржентина. Завършва медицина и работи като лекарка, но след време изцяло се посвещава на писателската си дейност. Автор е на много книги, които се..

публикувано на 07.06.20 в 09:15