Роден е с името Якоб Либман Беер близо до Берлин през 1791 г. в семейството на богатия немски банкер от еврейски произход Юда Херц Беер. По-късно прибавя към фамилията си Майер от дядо си по майчина линия Либман Майер Вулф, чието богатство също наследява. Негови братя са астрономът Вилхелм Беер и поетът Михаел Беер. Якоб най-напред учи музика в родината си, а след това заминава за осем години в Италия. Изключително трудолюбив – изучава из основи италианския оперен стил, като преди това е овладял немския, по-късно усвоява и френския.
Не може да не предизвика възхищение тънкият усет на композитора към настроенията на публиката на ХІХ век (особено парижката): жаждата за зрелищност, пищност, виртуозност, мелодрама и историческа многоплановост едновременно. Въпреки критиките, със сигурност най-силното качество на стила на Майербер е неговият еклектизъм - съчетанието между италианската оперна кантилена, немския хармоничен език и френските ритми и багри.
Интересно е да се отбележи, че съвременното завръщане към оперите на Майербер след десетилетия забвение започва с публикуването през 1948 г. на изследването „Гранд-опера: Изкуство и бизнес” от Уилям Лорън Кростън. От 1960 до 2006 г. Хайнц Бекер публикува на немски обширната кореспонденция и дневниците на Майербер. По-късно са преведени и на английски. Следва основаване на фен-клуб в Америка и постановки по цял свят.
Майербер е композитор със завидна слава приживе и не особено популярен днес, може би заради скъпите постановки и огромния артистичен състав, които изискват оперите му, може би и заради не особено оригиналната драматургия, не дотам пълноценно развитите образи и сцени. Той бил набеден от свои именити съвременници за повърхностен имитатор и търсач на евтин и бърз успех. Говорело се е, че творбите му са преходни, без високохудожествена стойност, изпипани като форма, но без съдържание. Освен това безмилостно бил „пресирал” със всякакви средства (пишат Берлиоз и Шуман) директори на театри, артисти, критици и публика, налагайки произведенията си. За Рихард Вагнер и неговото негативно отношение към успелия немски евреин знаем от статията „Еврейството в музиката”, употребена по ужасен начин от нацисткия режим впоследствие. Но въпреки неприязънта си Вагнер е бил принуден да признае, че за премиерите на първите му опери „Риенци” и „Летящият холандец” в Дрезден помага именно Майербер, който по това време е бил кралски капелмайстор в двора на Пруския крал и директор на Берлинската Хоф-опер.
Още интересни факти - през 1890 г., 26 години след смъртта на Майербер и година преди премиерата на „Лоенгрин”, в Парижката опера не било поставено нито едно Вагнерово заглавие, за разлика от Майерберовите четири опери в 32 спектакъла. Именно Парижката опера е мястото на най-големия труимф на Майербер! Двайсетина години по-късно обаче през 1909 г. вагнеровите постановки в Париж вече били 60, а Майерберовите само 3, на „Хугеноти”. Това е и най-често поставяната опера от Майербер в днешно време.
Големите певци на нашето време непременно включват в своя репертоар и част от еклектичната красота на Майерберовата музика. Сопраното Дейм Джоун Съдърланд е с голям принос за възстановяването на интереса към операта „Хугеноти”.
В предаването ще звучат откъси от оперите „Хугеноти” (с Джоун Съдърланд, Мартина Аройо, Югет Туранжо, Анастасиос Врениос, Габриел Бакие, с Амброзианския оперен хор, оркестър Нова Филхармония под диригентството на Ричард Бониндж), от „Роберт дявола” ( с Борис Христов, Стефания Малагу, Рената Ското, Джорджо Мериги, хор и оркестър на фестивала Маджо Музикале във Флоренция с диригент Нино Сандзоньо, запис от 17 май 1968 г.), от „Пророкът” (с Мерилин Хорн, Джеймс МакКракен, Рената Ското, Жул Бастен, с Кралския филхармоничен оркестър с диригент Хенри Луис) и др.
На 20 декември от 19.00 часа Симфоничният оркестър на Българското национално радио отново предлага на почитателите на високото изкуство програма, която впечатлява, интригува и стимулира въображението на слушателя. В последния си концерт за 2024 г. радиосимфониците, смесеният радиохор и четирима изявени солисти: бразилският бас Матеус Франка,..
Плевенската филхармония и Люси Дяковска правят музикален подарък на публиката за предстоящите празници с концерта "Бяла Коледа". Програма съдържа емблематични песни за коледно-новогодишните празници от всички краища на света – Италия, Франция, Германия, Англия, Америка, България и др. Вълнуващи истории за любов и надежда, завладяващи популярни..
Обичам пица, харесвам италианския футбол, обожавам Венеция и Таормина; встрастен съм в мелодиката на Нино Рота и маестро Мориконе, имам лични истории със Дзукеро – еднакво силно обожаваме Джон Лий Хукър и ферментирало грозде, даже получих покана да гостувам във винарната му в Тоскана; тънък ценител съм на джаза от тази държава и в часност Стефано ди..
На 17 декември в Зала 3 на Националния дворец на културата Детският радиохор на БНР ще постави началото на 38-ото издание на Новогодишния музикален фестивал. Концертът, озаглавен "Свята нощ", обещава вълнуваща вечер, изпълнена с музика, емоции и празнична атмосфера. За програмата и подготовката разказа диригентът на хора, маестра Венеция..
Георги Стрезов е сред най-изявените млади български композитори, диригенти и оркестратори. Първият му досег с музиката е на 6 години, когато започва да свири на пиано, а по-късно проявява интерес към композицията. В биографията му присъства музика за различни телевизионни сериали, пълнометражни и късометражни филми, театрални продукции, телевизионни..
Обичам пица, харесвам италианския футбол, обожавам Венеция и Таормина; встрастен съм в мелодиката на Нино Рота и маестро Мориконе, имам лични истории със..
Животът е движение от въпрос към отговор и… отново към въпрос. Може би затова, когато зрителите потърсят " Отговор на всички въпроси " в едноименния..
На 20 декември от 19.00 часа Симфоничният оркестър на Българското национално радио отново предлага на почитателите на високото изкуство програма, която..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg