Боб

1967 г.
Един от най-консервативните в света културни институти – Френската академия, присъжда своята награда за поезия на певеца и автор на песни Жорж Брасенс (Georges Brassens). Сред мотивите за високия приз е, че с текстовете си певецът „обогатява френския език“. Това отприщва (както казва клишето) вълна от негодувание, заради циничните, делнични, грубиянско-предизвикателни изрази и неологизми на Брасенс, някои от тях – наистина, превърнали се през десетилетията в клишета в говора на неговите сънародници; все думи, които са далеч от любимия „бон тон“ на изискания „френски“ на дипломацията.  „Какво е Брасенс без своята китара?!“


2016 г.
„Какво е Дилън без китара?!“ Половин век по-късно – отново същият въпрос. Причината – американският автор-изпълнител Боб Дилън получава Нобелова награда за поезия, присъдена от Шведската академия (не по-малко консервативно общество от френските академици). Тук причината за голямото отличие е, че "Дилън е създал нов поетичен изказ в богатата американска песенна традиция". Вълната отпреди половин век отново се надигна: „Защо пък той?“, „Къде са Коен, Янг и Мичъл?“, „Не бе ли по-разумно Пол Саймън да е там?“, „Боб Дилън да отиде в Стокхолм заедно с Уитман, Дикинсън, Стивънс и Гътри“. „По-добре да беше някой непознат.“
Мисля си, в този живот толкова ли е трудно да се разбере, че с академичната награда на Брасенс през горещата 67-ма бе официализиран песенният текст. Узаконен като признат акт на изкуството. Трудно ли е да прозреш, че наградата, присъдена на Дилън има послание, надхвърлящо връчването на фетиш и чек. Нобеловият приз на певеца идва днес, когато смисълът на думите в песента на най-новото столетие е стигнал свой критичен минимум. И слушателят сякаш губи своята потребност от песенната лирика, поради… нейното отсъствие.   
                                                                                        „Кой ти слуша и чете днес текстове?!“ - Георги „Гошо“ Минчев, 2000 г.

1967 г.
В Първо студио на Радиото (БНР) „Щурците“ записват песента „Веселина“,  с музика на Петър Ступел и текст на Радой Ралин. До имената на Пикасо, Има Сумак, Чарли Чаплин, Стравински, сред думите на „Веселина“ Радой е вписал и името на Валери Петров:   
„…и Валери Петров, 
срещнал нова любов 
пише стих, посветен 
и на теб, и на мен…“   
Колеги на поета се възпротивяват – защо пък точно той да бъде споменат, на всичкото отгоре – в песен. За да бъде „пропусната“ „Веселина“ и да я има в ефира и на грамофонна плоча, името на Валери Петров е заменено със стих за непознат, безименен поет. Пропуснато.


2016 г.
Уважаеми Академици, благодаря, че не пропуснахте Дилън.