Българско национално радио © 2021 Всички права са запазени

Чувство за блус и тарантела - лек за душата

Вторник, 8 ноември, от 23.00 часа

Танците таранлета (вляво) и блус.

1. На мнозина е известно, че тарантела е италиански танц. За него чувството, желанието да танцуваш е единствено условие. И наистина, при тарантелата няма грешни стъпки, най-важна е спонтанността. Твърди се, че танцът се появява през 15 век  в град Таранто и става популярен като ефективно средство за лечение на болест (тарантизъм), предизвиквана от досег с отровния паяк тарантула и водеща до истерични състояния. Като начин за справяне с тарантизма заболелите били карани да танцуват върху мелодията и бързия ритъм на тарантела, докато изпаднат в транс, с надеждата, че от продължителните, бързи, отривисти, ритмични движения отровата ще излезе от пострадалите. Популярността на тарантелата нараства толкова, че през 16 и 17 век е било обичайно да се канят специално съществуващи оркестри, пътуващи из цяла Италия и под чиято музика заболелите от тарантизъм танцували и надяваме се - оздравявали.
2. Чувството е в основата и на блуса, колкото и да е „многолика природата на това висше проявление на афроамериканското музикално творчество, пулсиращо в сърцето на черна и бяла Америка” (Йордан Рупчев, Рупи). Думата „блу” (blue) на английски език освен синьо означава тъга, печал и с времето става наименование и на песенна форма. Блусът активно се налага като песенен модел след Гражданската война в САЩ (1861-1865). За първи път се появява официално издаден на ноти през 1912 година, а през 1920 е осъществен и първият известен блус-звукозапис. Текстовете в блуса представляват разкази за (предимно) проблеми, свързани с пари, дом, храна, секс, загуба, любов, работа, престъпления, алкохол… Казват, че с блус се пише истината.

Интересно, поникнал от тъгата блусът често пъти е лек срещу нея.

 
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Джеймс Ливайн с Бостънския симфоничен оркестър по време на концерт.

Джеймс Ливайн – диригентът, за когото музиката беше като дишането

Той беше истинска легенда още приживе. Роден на 23 юни 1943 г. в Синсинати, в семейството на баща – цигулар, майка – актриса и дядо – кантор в синагогата, Джеймс Ливайн никога не е имал съмнения относно това, в каква посока трябва да поеме животът му. „За мен музиката е като дишането – казва в едно свое интервю музикантът. – Ако ги нямаше нотите и..

публикувано на 17.04.21 в 07:50

„Надпяване” – фолклорната класация на програма „Христо Ботев”, април 2021

В класацията „Надпяване“ всеки месец ще ви бъде представяна различна музика. Екипът на предаването се старае да бъде на вълните на новите фолклорни жанрове, но и да не забравя традиционното звучене на любимата ни народна музика. В ефира на програма „Христо Ботев“ ще чуете да се надпяват не само прекрасни певци, но и виртуозни инструменталисти. Освен..

обновено на 16.04.21 в 09:45

Магията на българския корен – по-силна от всякога в книгата на Жасмина Бушева-Кацарска

Самодиви, нестинари, змейове, караконджоли, кукери. Всичко това съдържа книгата на Жасмина Бушева-Кацарска „Как се раждат самодивите“. Книга, съставена от седем разказа, които неминуеми отвеждат читателя в един вълшебен свят на фолклорна мистика и приказност. „Тази книга е плод на моята огромна любов към българския фолклор. От дете съм..

публикувано на 15.04.21 в 08:15
Хосе Кура

„Манон Леско“ – в памет на Камен Чанев

Съвсем внезапно и в разцвета на творческите си сили през 2020 г. ни напусна Камен Чанев. През всички години на блестящата си кариера той беше любим изпълнител, аплодиран от публиката във всички театри у нас. Световните му успехи бяха на най-големите сцени. Четири месеца след раздялата с него в Пловдив, театърът, където той представи някои от..

публикувано на 14.04.21 в 12:33

Игор Стравински и старинната руска обредност

„Жар птица“, „Пролетно тайнство“, „Сватба“ – гениални творби, изтръгнати от недрата на една древна ритуалност, нямаща нищо общо с приетите в Париж стереотипи за дребна руска екзотика, олицетворявана с понятията „водка“, „поп“, „болярин“, „балалайка“... Самият Стравински е възроптавал яростно срещу подобни представи за Свещената Русия, при това не..

публикувано на 14.04.21 в 10:45