В тази част от цикъла ще ви разкажа накратко за срещата ми с двама видни български египтолози – проф. Сергей Игнатов и доц. Теодор Леков от НБУ. От 2010 година българска археологическа експедиция от учени и студенти от НБУ разкопават гробницата на жреца Пи Ай в близост до Луксор. Жрецът е имал важна роля в рамесеума – заупокойният храм на Рамзес ІІ (1279-1213 пр. Хр.).
Сред целия поток от информация се открояват някои изводи: в края на V хил. пр. Хр. в Египет имаме първото изображение на корона, т.е. представата за царска идеология. През ІV хилядолетие вече има единна египетска държава, а от средата на същото хилядолетие и писменост, по-стара от тази в Шумер (възникнала на границата между ІV и ІІІ хил. пр. Хр.). Египетското познание, което откриваме в учението за царя-слънце, е начин за всеки лоялен поданик да постигне безсмъртие, защото фараонът е познавач на всички слънчеви Форми и във видимия и невидимия свят.
От разговора ни с проф. Игнатов научаваме повече за Ху-фу или фараона Хеопс и неговата най-прочута в света пирамида или „Меер“, така както египтяните са наричали пирамидите – букв. Стълба към „Небето“!
Доц. Леков разказва малко повече за своите изследвания върху две основополагащи книги за египетската цивилизация – „Текстове на пирамидите“ и „Ам-Дуат“. Това са текстове от гробниците на египетските фараони и велможи, които ни говорят за голямата трансформация. Египетският цар като представител, син и единосъщ с природата на Слънцето е „чел“ (разчитането на такъв вид йероглифна писменост е различно от съвременното четене с фонетични азбуки) и магически практикувал тези езотерични знания, за да може да се слее със Слънцето и да подпомогне пътя на всеки един египтянин в света на Дуат (Отвъдното).
Знaчим пpoбив в ĸвaнтoвитe изчиcлeния бeшe пocтигнaт, cлeд ĸaтo изcлeдoвaтeли oт Oĸcфopдcĸия yнивepcитeт cъздaдoxa мaщaбиpyeм ĸвaнтoв cyпepĸoмпютъp, cпocoбeн нa ĸвaнтoвa тeлeпopтaция, написа преди дни "Индипeндънт". Какво е значението му за развитието на квантовата технология, разяснява докторантът по квантова механика Иво Михов. "Един квантов..
Мария Аргирова. Тя е млад учен с дълга професионална биография. Мечтае да стане археолог, но се запалва по химията. Д-р Мария Аргирова съвсем наскоро получи наградата "Еврика" за постижения в науката, но преди това е носител на съвместната награда на фондация "Еврика" и Съюза на учените в България за отличната защита на дисертационния си труд. Освен..
Третият епизод от поредицата акцентира на различните категории, през които антропологията разглежда света. На вярванията на дадени култури, сформирани и обуславяни от тяхното битие. Както религиозни, така и онези, свързани с някои митологизирани образи, всяващи страх и служещи като възпитателна мярка до ден днешен. Анатомия на страха: Епизод 1 –..
XVIII националната археологическа изложба "Българска археология 2024" се откри в чест на професионалния празник на археолога в Националния археологически институт с музей на Българската академия на науките. Представени са над 500 експоната от 32 обекта, различни като вид и хронология – от праисторията до Късното средновековие. Находките..
Ден на Европейската лаборатория по молекулярна биология (EMBL) в България ще се проведе на 27 февруари от 10 часа в аулата на СУ "Св. Климент Охридски". Доц. Стойно Стойнов от Института по молекулярна биология на БАН е един от двамата делегати за България в Лабораторията. "В Института по молекулярна биология имаме доста лаборатории, които..
Обучението на деца със специални образователни потребности (СОП) е предизвикателство както за родителите, така и за учителите. Една от причините е..
Колкото е необяснимо абсолютното, толкова е необяснимо и това, което ни подтиква към неговото търсене, смята актьорът Стелиан Радев. Той влиза в ролята на..
Дискусията започва с изследването, което пише професор Александър Кьосев за "Чевенгур" на Андрей Платонов, използвайки единствения завършен роман на..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg