Когато се оплакваме, че днешните поколения не четат книги, дали сме наясно, че любовта към четенето системно и методично се убива в самото училище. Чрез безумния начин, по който се „преподава“ литература, чрез списъците със задължителни автори и произведения, чрез учебните програми по литература, които не са нищо друго, освен пак списъци със задължителни автори и произведения, толкова обемисти, че през тях се „минава“ бегом, чрез порочната система на изпитите, частните уроци, „темите“, наукообразните литературни анализи, които децата често наизустяват, защото са много далеч от техните възможности… Възмутителното е, че това се знае, че е така от десетилетия и че нищо съществено не се променя. Просто се „премества“ един автор или се „изважда“ някое произведение, колкото да се разбуни обществеността, загрижена за патриотичното възпитание, с което училищната литература се свързва най-вече. И така прекрасните четива на нашите и световните класици не само че остават непрочетени, но и са отхвърлени от травмираното съзнание на младите. Що се отнася до съвременната литература… тя почти отсъства от програмата, не остава време. А литература продължава да се пише, качествена литература, близка до съвременното дете. Ако има щастието да расте в семейство, в което се чете, то с радост „поглъща“ незадължителните книжки. Ако ли не – се присъединява към онези полуграмотни нечетящи млади, за които толкова се тревожим. Дали това може да се промени – с голяма вероятност, ако системата допусне, че целта на обучението по литература е да се подготвят читатели, а не да се предадат точно определен пакет знания. Ако децата бъдат научени как да четат и разбират едно произведение, те ще могат да разберат и да разсъждават и върху всяко друго. Начини за това са измислени отдавна, а и нашите учители са достатъчно изобретателни. Просто трябва да им се даде свободата да го направят. За това разговаряме в рубриката „Всичко за образованието“ с Ангел Игов – писател, преводач и баща, един от участниците в организирана неотдавна от Националния център за книгата – НДК дискусия за задължителната литература в училище.
Темата в това издание на "Време за наука" е една от най-дискомфортните човешки емоции – срамът. Сигурно няма на този свят човек, който поне веднъж да не се е червил, да не е изгарял от срам, а ако има такъв човек, вероятно е социопат. Знаем за какво служи страхът, за какво ни предупреждава болката. За какво ни е срамът се питаме във..
Не от вчера бизнесът у нас алармира, че изпитва недостиг от квалифицирани кадри. В края на миналата година Министерството на образованието и науката предложи 61.32% професионални паралелки в план-приема за гимназии за учебната 2025/2026 г. – най-високият досега процент. Дали това е достатъчно като мярка да повиши интереса на младите хора към..
"Най-важното през целия ми живот е било, че никога не съм спирал да търся нови решения и да уча. Най-важното е да не спираш да упражняваш знанията, които имаш, да търсиш начин да ги надградиш, за да правиш нещата по-лесни, по-прости и по-сигурни. Така растеш!" – това е изводът, който инж. Емил Митев прави на този етап от живота си. Той е носител..
Главен асистент Силвия Георгиева от Университета за национално и световно стопанство, катедра Предприемачество, неотдавна беше в любимия ми щат Гуджарат, за да преподава в тамошния университет. Тъй като не съм ходила в Ахмедабад след ковид пандемията, нямам търпение да я разпитам за този най-голям град в щата, който е и на седмо място в огромна..
Само три години след създаването на Софийския университет са сформирани катедрите по ботаника (1891) и зоология (1897). За десет години броят на катедрите се удвоява и те осъществяват обучение на студенти в рамките на Физико-математическия факултет, в специалността Естествена история. През 1944 г. специалността се разделя на две – Биология и..
Професор арх. Тодор Кръстев, почетен член на Международния съвет за паметниците на културата и забележителните места (ИКОМОС) и експерт по Световното..
Тоби Драйвър , създателят на митичните чудовища Kayo Dot и maudlin of the Well , един от най-оригиналните композитори в съвременната американска..
Във връзка с годишнина от Кюстендилската акция за спасяването на българските евреи от лагерите на смъртта, къщата музей "Димитър Пешев" представя изложбата..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
