Българско национално радио © 2020 Всички права са запазени

Радост от/на/във вярата

От 4 ноември, всеки делничен ден, от 21.20 часа, четем „Първият рожден ден” от Теодора Димова

| обновено на 02.01.18 в 09:01 БНР Новини
Снимка: Емил Николов

Няма сякаш, пък и едва ли би могло да има, по-подходящо време от годината от времето току преди Рождество Христово, за да се докоснем до най-новата книга на Теодора Димова „Първият рожден ден” и на „Радиоколекцията” по нея, изработена от екип „Драматургични форми“ на програма „Христо Ботев“. Най-подходящо е това време не заради друго, а защото с цялото си същество книгата е обърната към Коледа, взряна е в Коледа, писана е дори, ако щете, заради Коледа. Коледата, Рождеството на Божия Син, е свят ден, който трябва да се ознаменува, длъжни сме да го ознаменуваме. Разбира се, правим го с празнична трапеза, с четенето на Господнята молитва пред всичките ни близки и заедно с всичките ни близки, с прекадяването на стаите и къщата, с изтеглянето на късметите и спазването на постната вечеря, но за Теодора Димова всичко това не е сякаш достатъчно; достатъчното ще е, когато отговорим на Божието въплътяване в човек с текст, който да отвърне на благата вест по същия благовестен начин. Такъв жест е „Първият рожден ден” – благодарност за Боговъплъщението.

Всъщност Теодора Димова извършва нещо, на което от либертианските литературни среди едва ли би се погледнало с добро око, едва ли от тях би се възприело безрезервно – да описва със средствата на литературата евангелската истина. Агностицизмът и атеизмът, както и една повече битова, отколкото същностна вяра така са приклещили съвремието, особено съвремието на Европа, че наистина се чудиш как е възможно с толкова скептицизъм, лаицизъм, че дори и цинизъм да се оформят високи стойности на живеенето, да го бъде човекът не според нормите на материалното и потреблението, а според духовното и възвишеното. Капан, всеобхватен капан... И колко всеобхватен е той, личи във всеки ред на Мишел Уелбек, който, според мен, не е писател на политическите предупреждения и мрачните анти-утопии, а е (о)писател на тъкмо този ръждив капан, сгърчил агностичното общество... 

При Теодора Димова не стоят така нещата, тя е убедена, че вярата е ценност и тъкмо тази ценност тя настоява да утвърди със своите книги. Или, инак изречено, Теодора Димова вярва и вярва не само като редови вярващ, който спазва ритуалите, ходи на черква и се моли пред изображението на Христос, Богородица и светците; тя вярва и като изповеден писател, който с писмото си желае да изяви, заяви и обяви тази своя вяра. И то въпреки знанието ѝ, че вероятно би изглеждала най-малкото наивна, да не кажа нескопосна в очите на възвишено-ироничните интелектуалци-неверници. Когато из Санкт Петербург се разчува, припомня руският литературен историк Павел Басинский, че Лев Толстой променил възгледите си за изкуството, религията и т.н. в посока на християнската вяра, из Санкт Петербург се разчува, че той бил „сошел с ума”. Да, дава си сметка Теодора Димова за възможния порой от сходни подигравки и неразбиране, който би могъл да се изсипе върху нея, от опасността и тя да бъде обявена за загубила ума си. Признава: „Да пишеш за християнската вяра в XXI век е трудна, неблагодарна и пагубна писателска стратегия. Но за мен – единствено смислената.” Май по същия начин както в първите дни на християнството е трябвало да си готов за изпитания, да те подложат на изпитания, на изпитания и изтезания, за да защитиш вярата си, така и днес трябва да си готов за същото, за да докажеш и защитиш вярата си.

Теодора Димова обаче приема тази опасност, привлича я върху себе си, не се страхува да носи този кръст, защото така е в християнството – всеки си носи кръста. А нейният е да инкрустира в литературната сграда евангелската истина по един същностно литературен начин, тоест изящно и красиво. Казвал съм го много пъти, но няма да ми омръзне да го казвам и приказвам отново: онова, което тя прави в територията на литературата, е уникално по своето съдържание и по своя залог – да говори за Евангелието по литературен начин без да го поставя под съмнение, без да го ревизира. Ние знаем какви ли не романи, където се излага било „Евангелие според Пилат”, било „Евангелие според Мария Магдалена”, било „Евангелие според Юда”, Жозе Сарамагу написа дори „Евангелие според Иисус Христос”, а Никос Казандзакис – „Последното изкушение” (от тази перспектива погледнато „Майстора и Маргарита” е също донякъде алтернативен прочит на евангелския текст). Никой обаче, никой писател, поне доколкото на мен ми е известно, не пише „Евангелие според Евангелието”. Е, нашата Теодора Димова го прави, българката Теодора Димова пише на български език Евангелие според Евангелието. И го пише с блестящ стил…
Тази книга е писана заради радост и с радост, за да зарадва и нас, защото – вярвам в това – радостта на вярата, радостта от вярата, радостта във вярата ще спаси света...




























































 
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Кристина Вътова, Leaf it as it is

Кристина Вътова: Ако утре дойде краят на света, какво бих нарисувала днес

"Ако утре дойде краят на света, какво бих нарисувала днес? Ако има дори малка вероятност това да е последната картина, която правя... какво бих изобразила на нея? Ако си представя, че никой никога няма да види тази картина, бих ли мислила за концепция, или просто ще нарисувам всичко, което ми хрумне... като за последно?", пита се младата художничка..

публикувано на 30.10.20 в 10:48

В главната роля: София Бобчева

Какво е общото между Горан Брегович и Димитрий Шостакович?  Съществува ли щастие след брака, или всичко се превръща в окопна война?  Какво да правите, ако грабливи птици помислят прическата ви за гнездо? Как да се държите с литературните си фенове, когато всички те се окажат въображаеми? Ако отговорите на тези и други подобни въпроси ви..

публикувано на 30.10.20 в 09:30

Дейвид Славчев за Видинския театър

Първото театрално представление в България е изнесено на 30 октомври 1849 г. във Видин от унгарските емигранти, пребиваващи в града след разгрома на национално-демократичната революция от 1948-1949. Какво се случва с театралното изкуство сега в този крайдунавски град?  Дейвид Славчев, директор на Видинския драматичен театър „Владимир Трандафилов“,..

обновено на 30.10.20 в 08:49

Трендафила Трендафилова на ръба на дигиталното

"Пост-дигитална живопис" нарича картините Трендафила Трендафилова - ТРЕ. Изложбата ѝ "Фантастичен романс" може да се види до 15 ноември в галерия "Нюанс". След дълъг период на работа с дигитални медии художничката се завръща към рисуването със серията смущаващо ярки живописни платна "Fantastic Romance".  Проектът е развит в периода между 2018-2020..

публикувано на 29.10.20 в 17:24

Отложиха Наградата "Гонкур"

Обявяването на лауреата на литературната награда "Гонкур" беше отложено за времето, когато във Франция отново ще работят книжарниците, закрити заради режима на карантина, съобщава ТАСС, цитирана от БТА. Съобщението направи по телевизия Бе Еф Ем писателят Ерик-Еманюел Шмит, който е член на журито, взело решението. Карантината заради Covid-19 във Франция..

публикувано на 29.10.20 в 17:00