Патриция Копачинская - в очакване на „Грами”

Придвижвам се от един концерт към друг, но всички композитори са с мен на сцената. Като ангели са. Свиря Шьонберг, а там са Бах и Моцарт, и Бетовен. Всички са с нас.

Една суперзвезда свири в София. Наричат я „музикален екстремист”, „дивото дете на класическата музика”, „босоногия ангел”, а тя е просто музикант. Не свири на „Страдивариус”, не е огромна цената на цигулката й, но е много добра. Изработена е от Джовани Франческо Пресенда през 1834 година. Лука Франческони й посвещава концерт, както и Франсиско Кол, Мартон Илеш, Майкъл Хърш. Надявам се Салваторе Шарино да напише нещо за мен, тъй като много харесвам музиката му. Има и още много други творби, но не ги помня. Свиря, сякаш чета вестник - казва тя и се смее. С Найден Тодоров са учили заедно във Виена - той дирижиране, тя композиция. В България е за втори път. Преди 20 години я кани пак Найден Тодоров. „Тогава бяхме млади и весели, а сега не сме тъжни, но сме сериозни”. Тогава свири Бах, а защо сега избира Шьонберг?

Отдавна исках да се захвана с тази музика, точно защото обичам додекафоничната музика. Освен това научих „Лунният Пиеро” с глас, в Америка го пях и мислех, че ще намеря паралели с цигулковия концерт, но до сега не ги намирам. Не мога да разбера как един и същи човек може да напише толкова различна музика и затова ми е много интересно. Освен това след година ще свиря този концерт с Берлинската филхармония с Кирил Петренко, който също е наш приятел. Та ето аз с приятели свиря сложни произведения.

Често я упрекват, че е хулиган, екстремист в музиката. Притеснява ли се от тези критики?

Мисля, че това ми помогна да се освободя, защото аз не само свиря на цигулка, занимавала съм се с композиция. Това е като в кухнята. Там готвя сама. Имам рецептата. Например концерта на Чайковски. Ние всички го знаем, но аз го подготвям сама. Аз правя моята торта сама. Тя ще бъде по-различна. И защо има смисъл да се дойде на концерт? За да чуеш мнението на този човек, не това, което слушаме постоянно на записите. Тогава няма нужда от концерти. Може да стоиш у дома, да слушаш записи и да пиеш кафе. Колкото до проблема за съвременната музика мисля, че не публиката е виновна. Дори не и организаторите. Да, разбира се организаторите се страхуват, че няма да има публика, няма да се продадат билетите, няма да има пари. Но ние трябва, няма да кажа да възпитаваме публиката, защото това е много арогантно, а трябва да я привикнем към този език.

Ако се замислим, номерацията на произведенията на Бах и Моцарт е слагана много по-късно. Това е било, защото тези хора не са си номерирали произведенията, защото те са ги писали по повод и с мисълта, че вероятно ще бъде забравено и захвърлено... Хората са създавали за съвременниците си. Ние в момента допускаме грешка. Ние правим само това, което е било за тогавашните съвременници, а не правим това, което е за нашите съвременници. Шьонберг отдавна не е съвременна музика - допълват цигуларката и диригентът Найден Тодоров.

Записът на Патриция Копачинская на аранжирания от нея квартет на Шуберт „Смъртта и момичето” е номиниран за „Грами”. Свири го с камерния оркестър Сент Пол.

В звуковия файл може да чуете запис от пресконференцията от 20 декември 2017 г. с участието на Найден Тодоров и Патриция Копачинская. В началото с руски превод се включва Елиана Митова.