Радиото

Към края на първото десетилетие на най-новия ни век се състоя премиера на очарователен филм, който изглеждаше да бъде печеливш, интересен, потребен на онези, за които е бил предназначен - поколението, отъждествявано с апогея на рок музиката, а защо не - и неговите наследници. Това е филмовата продукция The Boat That Rocked, в буквален превод „Корабът, който свиреше рок”, „рокираше”, тъй да се каже. По планетата филмът е представян с различни заглавия: В САЩ името е „Пиратско радио”, „Радио рок революция” - в Германия, във Франция – „Добро утро, Англия”. Българското заглавие е кратко и ясно: „Рок радио”. Филмът, по сценарий и режисура на Ричард Къртис в комедиен план описва времето на пиратските радиостанции във Великобритания, които нелегално са излъчвали рокмузика, посрещана зле от по-възрастните хора /не всички/ и почти официално обявена за „зло” от властите и държавната радиостанция на Острова. Факт, чието доказателство е безспорно, имайки предвид оскъдното присъствие на рок изпълнения и песни в програмите на Би Би Си между 1962-ра и 1968-ма година. Не, че по същото време в България и Българското радио бе по-различно, но все пак, там, където тази музика се е създавала, е нормално да й се обърне повече внимание. Но не. Така в радиопрограмите са останали встрани Ролинг Стоунс, Джими Хендрикс, Кинкс, Ху и цяла плеяда техни колеги, за да сполети тази съдба по-късно и четиримата от Лед Цепелин... Нещо повече, заради огромния, масов интерес към новата музика от страна на слушателите, правителството повежда война с пиратските радиа и нелегалното разпространение на рок музиката чрез радиоефира. А легално разпространение няма… След упорита борба остава само една радиостанция, излъчваща денонощно рок. Намирала се е на изоставен навътре в Северно море кораб, откъдето са провеждани радиоемисиите. След различни прокламации и заплахи се стига до приемане на законов /!?/ текст, който забранява нерегламентираното радиоизлъчване по крайбрежието, защото... това заплашва радиовръзките с рибарските морски съдове, движещи се наоколо. Накрая, корабът - платформа за нова музика е потопен. „Вражеското” пиратско радио замлъква. Завинаги. История, по-близка до реалната истина, отколкото мечтата.

Няколко десетилетия по-късно, тези събития, оказва се, вълнуват единици у нас и по света. Прагматизмът днес е взел връх над емоцията, сантимента, рок носталгията (ако изобщо има някъде такава). С вложените в него 50 милиона долара и възвърнатите с мъка 36, филмът „Рок радио” в бившите рок-обетовани земи е финансов провал. Не намира достатъчно публика. „Няма хора”, казва един анекдот. От друга страна „обществото прощава на престъпника, но не и на мечтателя”, според Уинстън Чърчил. Започвам да разбирам: в наши дни „Рок радио” може  да послужи само за събуждане на някой-и-друг спомен у навлезлите в чаровна възраст почитатели, живели в зората и зенита на неподправения, потънал в дълбините самобитен рок.

P.S.  
Днес в дигиталния безкрай срещаме и радиостанции, (някои от тях - 83 годишни), неусетно придобили силуета на стария корсар: онова Рок радио.
Кръгът се затваря.
Вселената се разширява.

неделя, 21 януари от 17 часа