Българско национално радио © 2021 Всички права са запазени

В „Покана за пътуване”: С Норбеков в Странджа, древни руини и морална полиция в Иран, летящи риби и плуващи котки във Ван

{ include file="./partials/authors.html" } БНР Новини
6
Джамията Шейх Лофт Аллах в Исфахан
Снимка: Емил Данаилов, subektiv.com

В този епизод поемаме към Странджа с Норбеков, към древните руини и съвременните нрави на Иран и към Ван – езерото на летящите риби и плуващите котки.
Предполагам, че почитателите на Мирзакарим Норбеков са наострили уши, колчем са чули името на създателя на оздравителната методика, базирана на 18 патента и открития в областта на психофизиологията. Узбекският учител казва „Пътуването без сърце води към ада”. И аз съм напълно съгласна с това. А какво преживяване е да бродиш с него из Странджа по цели дни и вечер да го слушаш край лагерния огън? Веднага ще разберете от Жана Иванова, издателката на книгите му в България и организатор на международните походи с негово участие. Следващият ще бъде между 1 и 10 юли.
Ако човек се задоволи състоянието му да бъде поддържано само с лекарства, той свиква с болестта. Нашата задача е духът да се пробуди, казва Мирзакарим Норбеков, за когото разказва Жана Иванова. И нашата задача е да пробудим духа и да излекуваме тялото с най-универсалният лек – пътешествието.

В рубриката „50 места от българската история отвъд България” рецитираме Вазов оттатък границата със Сърбия. И понеже е олимпийско време, а Теодор Борисов е спортен журналист, пред микрофона е само Светослав Марков.

В „Покана за пътуване” вече е ставало дума, че в Доха, Кувейт и Дубай има само два сезона – горещ и много горещ, но държавата, към която ще ви поведем след малко миналото лято би рекордите за най-висока температура със 70,7 градуса по целзий на необитаемото плато Дащ е Лут и „едва” 60 градуса в Бандар-е Махшер. Ако не сте загряли с тези факти, ще ви дам още един жокер – аятоласи и забулени жени. Иран, разбира се!
Отиваме там с фотографа, пътешественик и журналист Емил Данаилов, на чиито сайт може да видите невероятни снимки, не само от Иран.

Бадем, бакшиш, бостан, гердан, гюле, долап, диван, диване, зюмбюл, калъп, кафене, кюфте, лимон, леген, маймуна, таратор, шкембе… Това са само част от думите в българския език, които Емил Данаилов е установил, че са персийски и идват от Иран. А ние си мислим, че сме попили лексика главно от комшиите. Впрочем, стигаме и до тях.
За българите Ван е просто „езеро в Турция с три букви“, познато от кръстословиците. Но когато човек се докосне до дивата красота на тези 3172 кв. км тюркоазени води в шепите на три вулканични планини, разбира защо хората на Ван са горди, но дружелюбни, открити и упорити, винаги готови да се усмихнат, да проявят ненатрапчиво любопитство към чужденеца и да покажат, че както природата е немилостива, така може да бъде и невероятно щедра.
Тук толкова често ще чуеш „Това го има само във Ван“, че започваш да се чудиш как тайната за местната уникалност се е опазила толкова добре от жадните за неподправени приключения туристи.

Водите на Ван са леко солени и с високо съдържание на сода. Ако искат наистина искрящо пране, жените просто го пускат в езерото. Е, трябва да внимават, защото най-дълбоката му част е 451 м. Подобната на сьомга риба инджи кефали се въди само в необичайните му по химически състав води. Но понеже хайверът й не оцелява в тях, отива да го хвърли в река Бенд-и-махи и се връща във Ван с... летене. Стотици хиляди риби задръстват бързеите на реките в стремежа си да подскочат в посока, обратна на течението, за да се върнат „у дома“. Водата прилича на супа с мърдащо фиде, а гледката на прелитащите риби е почти призрачно нереална. Имах късмета да видя с очите си скачащите инджита, но езерното чудовище, което японски учени дебнаха миналото лято, така и не ми се яви.

Характерни само за тук са и котките от породата турски Ван. Легендата разказва, че Аллах решил да компенсира суровия климат на планините близо до границата с Иран, като изпрати на хората гальовната животинка. Котките Ван най-често са чисто бели, имат едно жълто и едно зелено око и обожават водата. Те не само плуват, ами обичат да ловят риба. У дома се държат като кучета – силно се привързват към един член от семейството, защитават го и го следват по петите. Мяукащите красавици са много жизнени и игриви, елегантни и интелигентни.


Единствено във Ван съществуват и т.нар. салони за закуска. Ресторант, в който се сервира само първото ядене за деня. По обед затваря до следващата сутрин. Заведенията възникнали, защото мъжете излизали да хапнат призори, та никога да не виждат жена си чорлава и ненагласена. А закуската във Ван е не само ритуал, тя е кантата за небцето – няколко вида сирена с билки, масло с аромат като от бабина приказка, сладко от зелени орехчета с карамфил и канела, восъчна пита с мед, дебел колкото палец каймак в чинийка, кисело мляко, което без майтап се реже с нож, яйца с брашно и тахан, запържено прясно агнешко, маслини, хрупкав топъл хляб, несметни количества чай, който задължително се пие със захарче в устата...




Ако ви домъчнее за пътешествията, а до следващата неделя има много време, още приключения ще намерите на страницата на „Покана за пътуване” във Фейсбук
 
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ

Човеколюбиво училище

Ученикът човек ли е? Въпросът е напълно безсмислен… докато не се сблъскате с претоварената с излишна информация програма на децата, не поносите препълнената с луксозни учебници раница или не попаднете на родителска среща, в която се говори за учебни предмети, изисквания, правилници, санкции, но не и за човешките същества, заради които уж е..

публикувано на 26.10.21 в 09:50

Еврика! Успешни българи: Васил Николов и усещането за общност в науката

Васил Николов е едно от онези момчета, които се връщат с медали след всяко свое участие в олимпиадите по математика и физика. Носител е на стипендия „Еврика“, запален е по точните науки и може разпалено да разказва за красотата на физиката. И когато го карам да се представи сам, Васил ми казва, че е студент в първи курс в Софийския университет и учи..

публикувано на 25.10.21 в 17:51

Българи в Тюмен

За малката българска общност в западносибирския град у нас не се знае почти нищо. Българите са се озовали там основно като строители. И днес няколко многоетажни жилищни блока са известни като „българските“. Връзката с България, българския език и традиции се пази в различна степен в семействата, повечето от които са смесени. Дори да не говорят..

публикувано на 25.10.21 в 17:03
Петър Теодосиев

Променящото се лице на българската наука

Обикновено, когато интервюират голям български учен, медиите неизменно питат „Защо решихте да се занимавате с наука в България?“ А ако се зачетете в списание „Българска наука“, ще видите разнообразните причини и мотиви на различни специалисти зад подобно решение. Може дори да ви споходи слаб оптимизъм, че в едно обозримо бъдеще въпросът „Защо..

публикувано на 25.10.21 в 14:23
Църквата „Успение Богородично“

Монахини гледат охлюви и пеят с ангелски гласове

Продължавам разказите си за Грузия, която е страна-прегръдка! Сега ще ви водя в манастир в селцето Уде, район Самцхе-Джавахети. На входа на църквата „Успение Богородично“ ни посреща послушницата Екатерина. На 29 години е, но изглежда много по-млада. В погледа ѝ свети непонятна за нас отдаденост. Сградата е разрушавана и достроявана, но основите ѝ са..

публикувано на 25.10.21 в 09:33