Алпинистът Атанас Скатов – за превратностите и изборите в живота

Атанас Скатов, който изкачи шестия по височина връх на планетата Чо Ойо (8201) без кислороден апарат, наскоро получи значката „Златна България“ за Спортист на месец май.

През 2017 г. след солово изкачване на първенеца на Северна Америка – Денали (Аляска), Скатов стана първият българин и първият веган в света, изкачил 7-те континентални първенци. През 2014-та стана и първият веган, изкачил Еверест (8848). За 6-те години (2013−18), откакто се занимава с алпинизъм, Атанас Скатов проведе 16 експедиции, изкачи 13 върха, което е национално и световно постижение. Днес покорителят на върхове признава, че интересът и любовта му към алпинизма са били някъде дълбоко вътре в мен. Открива, че е хубаво да се спортува в планината, след като през 2011 г. за втори път преминава 700-километровия преход Ком-Емине– най- дългия маркиран туристически маршрут в България. Последното му постижение– върхът Чо Ойо, беше шестият от проекта му „Изкачване на 14-те най-високи върха на планетата без консумация на храна от животински произход“.

Експедицията продължи повече от 40 дни. За първи път на връх над 8000 м направих солово изкачване, без шерп и кислороден апарат. Трудно беше, защото пролетта на Чо Ойо винаги е по-студена и почти всеки ден валеше сняг.

Плановете на Скатов бяха след Чо Ойо за трети път да изкачи първенеца на планетата Еверест. Независимо, че е първият и единствен българин, който го е изкачил по северния и южния склон, смята, че този път би било коренно различно, защото бях решил да бъда сам, без изкуствен кислород. Признава, че е свръхнатоварване в рамките на месец да бъдат изкачени два 8-хилядника, но е възможно. Не е за извънземни, а за нормални хора.

Алпинистът описва в дневници ден по ден преживяванията си, които след това публикува. През март излезе първата книга от поредицата „Над 8000 метра“ – „Манаслу“, а през май втората „Анапурна, Дхаулагири и Макалу“ за тройната му експедиция през 2016. Предстоят и книги за изкачванията му до Гашербрум (2016), Еверест и Лхотце (2017), Чо Ойо (2018).

Преди да се отдаде на авантюрата с височинния алпинизъм, Атанас Скатов е бил редовен докторант вдве катедри на Хумболтовия университет – градинарство и фитомедицина. Лесeн ли е бил изборът между научна кариера и алпинизъм?

Нещата са много различни. Това, което правя в момента, ми носи удоволствие. Показвам, че невъзможни неща няма и всеки може да сбъдва мечтите си. Щастлив съм, защото хората ми пишат, че благодарение на мен променят начина си на живот. За мен по-хубаво от това няма – да знаеш, че можеш да помогнеш.

Алпинистът признава, че човек трябва да е много трудолюбив, за да може да постига целите си. За всичко се грижа сам. Нямам треньори, водачи, консултанти. Организирам сам експедициите.

Скатов е убеден, че за да се реши да изкачи всички 8-хилядници, алпинистът трябва да е психически здрав:

Тези върхове се качват с психика. Разликата между катерене и височинен алпинизъм е голяма. За височинния алпинизъм трябва психика и издръжливост – да можеш да не спиш, да не ядеш, да вървиш, да издържаш на ниски температури, на лошо време.

В продължение на 12 години Скатов е част от представителния за родния си град Сливен детски ансамбъл за народни танци „Тракийче“. За онези години си спомня: Бяха тежки репетиции, свързани с много концерти, може би над 1000, в България и в чужбина. За влиянието на този период върху днешните му постижения казва: Може би съм изградил здрави крака да мога да вървя, но е имало и амортизации.

За трудните и лесните върхове е на мнение, че зависи за какви върхове говорим, дали за планински или нашите върхове вътре в себе си. И признава:

Аз се състезавам със самия себе си.Отивам на един връх, за да разбера къде са моите възможности, ставам или не за нещо. Но пак не може да се каже напълно, защото зависиш от много фактори. Там си месеци наред и планината решава. Убедил съм се, че алпинизмът е индивидуално занимание. Но, когато сме повече хора, шансът ни да се изкачим на върха е по-голям като си помагаме.

За да има успех, алпинистът трябва да е тотално в синхрон с природата. Трябва много да внимаваш, да чувстваш планината и тя да те почувства. За да те допусне догоре трябва да общуваш с нея.

Снимки: личен архив