„Рене и Жоржет Магрит и тяхното куче след войната“. Има такава песен. Посветена е на художника-сюрреалист Рене Магрит. Заглавието идва от снимка на семейство Магрит в родната Белгия, под германска окупация през Втората световна война. Черно-бялата снимка е надписана като „Рене и Жоржет Магрит с тяхното куче по време на войната“. И тъкмо тази фотография събужда музикално-поетичното вдъхновение на Пол Саймън, чувство, родило песен – странна и магически-меланхолична. Текстът изобразява семейство Магрит, емигрирало в САЩ. Песенната лирика на Пол Саймън рисува почитателите на „Пингвините“, „Лунните отблясъци“, „Авлигите“ и „Петте атлаза“, все елементи от сюрреализма, но заедно с това – и музикални групи от времето и модата на Ду-Уоп, предвестника на рок-енд-рола – „забраненото изкуство“, мечта и за самия Саймън, но и копнеж за други, които „пазят тази музика, скрита в чекмеджето на сърцата им“. Като слушатели сме в непонятна за нас игра с времето-и-негови преплитащи се измерения. Едва ли има избор – доверяваме се и оставяме на Пол Саймън да ни води. И ето: основните герои в песента – Рене и Жоржет Магрит, се разхождат по „Кристофър Стрийт“, спират се пред витрината на мъжки магазин, развълнувани от гледката на „всички манекени“, очевидно в стилистиката Ду-Уоп. Това са те – Рене и Жоржет Магрит „с развеселените до сълзи емигрантски очи“. Сякаш виждаме белгийския художник и неговата достолепна дама да танцуват голи в хотелската стая, до прозореца срещу магазините на „Кристофър Стрийт“, преди да се облекат за обяд с „обществения елит“...
Пол Саймън присъства невидим в забавното, полуреално и с лека носталгия към младостта поетично изображение. В песента той скришом се идентифицира с възрастния художник-сюрреалист, завладян от пингвини, авлиги, лунен блясък и сатен, замаян от „дълбоко забранената музика“, рок-енд-рола, в който Пол Саймън по-късно ще се влюби.
Това се случи във времето на Рене и Жоржет Магрит.
И тяхното куче.
След войната.
Американската легенда на джаз тромбона гостува в предаването "Джазисимо" след серия клубни концерти в София заедно с български джаз музиканти, с които той поддържа топли отношения от две десетилетия – Атанас Попов, Антони Дончев, Георги Дончев, Димитър Льолев, Михаил Иванов-Мишо, Васил Спасов и други. През 2018 г. Конрад Хъруиг е специален гост на..
Преди точно 10 години се появи една от емблематичните концертни програми на българската джаз вокалистка Мирослава Кацарова, наречена CINEMA. Тя включваше музикални теми и песни от филми, свързани основно с европейското кино. Сред филмите, чиято музика бе интерпретирана от Мира и нейния джаз квартет (Мирослав Турийски, Веселин Веселинов Еко, Христо..
Песента "Копче-топче" пристига директно в радиоефира от творческата работилница на инж. Васил Ботев и певицата Людмила Лазарова в навечерието на Светлите празници. Процесът на създаването на песента и историята на инж. Васил Ботев започва в разгара на лятото в предаването "Terra Култура". Тогава пожелания за творчески успех отправя и Мими Колева..
Нощта на Коледа може да стане още по-красива с музиката на Стенли. Харизматичният артист ще пее в Sofia Live Club, където ще излезе на сцената със своята група в 22 часа в коледната нощ. Много rock’n’roll, стил и класна българска музика обещава Станислав Сланев-Стенли на своята публика, а празничната му програма от най-добри песни е взела..
През далечната 1967 година легендарният диригент Димитър Димитров слага началото на Декемврийските музикални дни в Стара Загора. След откриването на новата сграда на Операта в началото на 70-те години на ХХ век, дните прерастват във Фестивал на оперното и балетното изкуство (ФОБИ) – едно от най-значимите музикални събития на България. Тазгодишното,..
Д-р Златина Каравълчева, византолог по образование и богослов по призвание, е вдъхновяващ комуникатор на християнството. Тя разкрива същността на вярата..
Преди точно 10 години се появи една от емблематичните концертни програми на българската джаз вокалистка Мирослава Кацарова, наречена CINEMA. Тя включваше..
В разговора с издателя Пламен Тотев от издателство "Изида" научаваме за романа "Трима мъже за Вилма" на норвежката писателка Гюдрюн Скретинг. Тази..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg