Кореспондентът на „Неделен следобед“ в Белгия – Милен Венков, споделя впечатленията си от началото на новия сезон в Националната опера в Амстердам и Кралския театър „Ла Моне“ в Брюксел. Двата екипа са избрали „лебедова песен“ – последната творба на Волфганг Амадеус Моцарт от жанра на операта. Красивата приказка „Вълшебната флейта“ в последните десетилетия е получавала най-различни сценични решения. За премиерния спектакъл в Амстердам, игран на 7 септември, г-н Венков споделя:
„За трети път бе възстановена успешната продукция на британеца Саймън МакБърни от 2012 година. С времето тя не е загубила нищо от своята енергия, свежест и оригиналност и отново бе посрещната с голям ентусиазъм от холандската публика... Пестеливи, опростени, но съвременни изразни средства..., голяма находчивост, изобретателност и пълно използване на сцената на Музикалния театър с поразителен театрален ефект... Непрекъснато присъства магията на театъра, която се прави на живо пред очите на зрителите от двете страни на сцената... Постановката изисква голяма всеотдайност и физическа енергия от певците, чиито движения са брилянтно режисирани от МакБърни... На сцената се случва толкова много, че човек с трепет не иска да изпусне нищо. С отворена уста зрителят очаква поредното сценично изобретение на Саймън МакБърни. Единственото пожелание би било за малко повече цветови нюанси, тъй като преобладаващият цвят на сцената е сиво-черният“.
Сред солистичния състав в Амстердам Милен Венков откроява талантливата арменка Нина Минасян, която нарича „изключителна Царица на нощта с безупречни колоратури“. Норвежката Мари Ериксмун и руснакът Димитри Ивашенко са били „чудесна Памина“ и „убедителен Зарастро“, а френският тенор Станислас Барбейрак – „великолепен принц Тамино – с ясна дикция, топъл и светъл тембър“. Най-впечатляващ от всички според нашия кореспондент е бил холандският баритон Томас Олиманс, когото г-н Венков нарича „съвършен Папагено, един завършен певец-актьор“.
Съвсем различна е била постановката в брюкселския театър „Ла Моне“ на авангардния режисьор Ромео Кастелучи:
„В Брюксел приказният елемент отсъства напълно, великолепните говорни диалози на Шиканедер са премахнати, няма нито кафез с птици, нито чудовищна змия, нито пък танцуващи роби... Разделена от тънка, прозрачна завеса със залата, сценичната картина в първо действие е нарисувана в ултрабароков пищен стил: разкошни костюми, пера, огромни перуки, всичко е в ослепително бяло. Певците са поставени на авансцена и почти не извършват движения. Всичко е в симетрия и вокалистите имат свой огледален двойник – актьор, който в синхрон прави същите движения... Хорът не намира място на подиума и е поставен в оркестрината – често решение в днешния оперен свят. При отсъствието на диалозите, музикалните номера протичат един след друг без ясна връзка със сценичното действие. Посланието е, че идеята за Просветлението е една илюзия, един мираж... От белия мираж в първата част се озоваваме в реалността на втората. Интригата протича в потискаща институция с бежово-кафяви стени, еднакви безлични костюми, атмосфера на ограничение и терор. Режисьорът заменя диалозите на Шиканедер с житейски разкази на десет човека от нашето общество. Текстовете са на английски и са написани от Клаудия Кастелучи, сестрата на режисьора. Първо пет слепи жени описват своите тъжни житейски съдби – те представят империята на тъмнината на Царицата на нощта. След това петима мъже, преживели тежки телесни изгаряния от трета степен също споделят това, което им се е случило – те са част от режима на Зарастро и са изпитали на свой гръб опустошителната сила на огъня и светлината. Сред тези житейски съдби са вплетени музикалните номера, които сега придобиват доста по-различно значение. Режисьорът съблича операта от традиционните ѝ символи и ги замества с други. Той принуждава зрителя към собствен размисъл и несъмнено постига определен театрален ефект и въздействие“.
Въпреки този доста странен подход към творбата, Милен Венков свидетелства, че брюкселката публика не е посрещнала враждебно постановката на Кастелучи. Но все пак той настоява да се уточни, че в Брюксел е била представена не оригиналната „Вълшебна флейта“ на Моцарт, а версия, отчасти базирана върху операта. От солистите, които нашият кореспондент е гледал на 27 септември, той изтъква на първо място известната френска колоратурка Сабин Девиел, която е изпълнила великолепно ефектните арии на Царицата на нощта. Тамино е бил британецът Ед Лайън, Памина – белгийката Софи Картхойзер, Зарастро – унгарецът Габор Брец. Най-ярките вокални моменти е представил австрийският баритон Георг Нигл: „релефен, завладяващ Папагено, допълнен от чудесно немско произношение и подчертан комизъм“.
Диригент и на двете постановки е бил бившият цигулар и концертмайстор –италианецът Антонело Манакорда, който в рамките на 25 дни е осъществил 17 спектакъла – 9 в Амстердам и 8 в Брюксел. „Манакорда дирижира Холандския камерен оркестър и състава на „Ла Моне“ с голяма експресивност, динамично разнообразие, лек и чист звук. Синхронът със солистите бе безупречен“ – свидетелства Милен Венков.
Подробности за двете постановки можете да научите от звуковите файлове.
Националното турне "Музикална магия" на Плевенската филхармония и маестро Йордан Камджалов със солист Атанас Маринов продължава с концерти в района на южното Черноморие. Обичаните музикантите ще гостуват в Созопол, Карнобат, Бургас и Несебър. Програмата на концертите включва произведения от бележити композитори като Панчо Владигеров,..
Eха! Защо не съм при вас в прохладен Балчик! Но-о-о-о... ще бъде горещо, ама много горещо в мош-пита и се налага да приключа с подготвителните дейности и да приведа в абсолютна готовност пълното бойно снаряжение, защото над 50 банди – все актуални имена, ще озвездят трите сцени, на които ще разгърне най-големият български фестивал за рок и метъл..
Балчик се превърна в център на културния живот с две значими събития – Седмицата на италианската култура и фестивала "Дни на класиката" . В неделя бе открита "Седмицата на италианската култура", а в събота започна едно от най-чаканите събития в града – "Дните на класиката". Сава Тихолов , началник отдел "Култура, протокол и връзки с обществеността" в..
На 21 януари 2024 г. се навършиха 100 години от рождението на една велика българка, която има кратък но впечатляващ живот с множество изяви у нас и по световните оперни сцени; наричана от италианската преса "българската Тебалди" – Катя Попова. Родена в Плевен, но покорила сърцата на любители и професионалисти в най-големите оперни театри и концертни зали..
16 юли Свири Филхармонията на Осло с диригент Клаус Макела. 3.00 часа – Джулия Пери (1924-1979), Кратка пиеса за малък оркестър. 3.09 часа – Дмитрий Шостакович (1906-1975), Концерт за виолончело № 1 в Ми бемол мажор, оп. 107. Солист: Сол Габета (виолончело). 3.38 часа – Петерис Васкс (р.1946), Gramata cellam (The Book) – втора част, Долчисимо. Изпълнява..
Какви опасности грозят всеки, обявен за чуждестранен агент в Русия, как се използва "Законът за чуждестранните агенти" срещу изразилите различно..
Под патронажа на Министерството на културата, в сътрудничество с Посолството на Италия в България и на Италианския културен център в София, на 21 юли в..
В Лисабон бяха открити Европейските игри за трансплантирани и диализирани. Спортистите се състезават в различни видове спорт – лека атлетика, тенис, тенис на..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg