В седмицата (17 - 21 декември), в която най-силно очакваме коледните празници, започва и тази серия на рубриката „Запазена марка“, която ще звучи всяка делнична нощ от 2 часа през нощта. Общото в петте подбрани произведения този път ще са вярата и надмогването. Но не църковната вяра, дори и не и религиозната вяра в нейния каноничен облик, а вярата, че светът, в който ни се налага да живеем, далеч не е самото това, което виждаме, и за да постигнем себе си в него, трябва да се надмогнем.
И отново тук не става дума за мистика. В някои от произведенията, които предстои да чуете, наистина има фантастични мотиви, особено силно личи това в „Портретът на Дориан Грей“ (произведението ще звучи в петъчната нощ) на висналия над всяко време Оскар Уайлд, но и в „Аугустус“ (него ще чуете на 19-и, сряда) на съзерцателния Херман Хесе. Това прави вярата в другото, в над реалното, централен сюжетен механизъм, но темата на произведенията си остава човешкото, сегашното, реалното. Обединяващата нишка тук, както и в останалите три радиопиеси – „Елада, Пиньо и времето“ (която ще чуете на 17.12), „Балада за Георг Хених“ (за нея е отреден 18.12, вторник) и „Фабиан“ (на 20.12, четвъртък) остава убеждението, че единствено чрез съзидателна сила човекът може да надмогне страданието, тоест да надмогне себе се си.
Под съзидателна сила нямам предвид единствено изкуството, макар то по един или друг начин да е ключово и за петте произведения, а онова почти необяснимо състояние, в което човек е готов да даде повече на света, отколкото иска да вземе. Безспорно най-ярък пример за това откриваме в драматизацията по разтърсващото произведение на Виктор Пасков, неговата най-майсторска балада, в която създаването на една цигулка, на един бюфет или на вътрешния свят на едно дете са механизмите за преодоляване на старостта, бедността и бездушието и в последна сметка на човешкото.
Може на пръв поглед връзката между конкретните произведения да не е чак толкова видима, заради силно политическия нюанс на „Балада за Георг Хених“, откровено романтическата, дори декадентска страна на Оскар Уайлд и тихата човечност на Хесе, но ако оголим произведенията до толкова, че да стигнем до техния художествен нерв, ще видим едно негово лице, в което емпатията, способността за чистосърдечно общуване между хората се превръща в единствения механизъм за достигането до божественото.
Човешкото безспорно е и основа тема на „Фабиан“. Произведението е по едноименния роман, написан от Ерих Кестнер – писател, когото винаги първо свързваме с произведението му за деца – „Антон и Точица“, „Хвърчащата класна стая“, „Двойната Лотхен“ и др. В това произведение за възрастни обаче ще видим Кестнер в другата му светлина, която (както по ирония на съдбата често се случва) заема по-голямата част от неговото творчество. Тук Кестнер в лицето на своя „Фабиан“ е бездействен светски, политически, ироничен и разобличаващ, но дори и бездействието си успява да запази моралната си позиция и да надмогне онова, което не приема, като го напусне.
Мисля си, че петте произведения – „Елада, Пиньо и времето“, „Балада за Георг Хених“, „Аугустус“, „Фабиан“ и „Портретът на Дориан Грей“, които ще чуете в нощите от тази седмица, ще разкрият пред вас още много връзки помежду си. Както и че те до едно показват това, което директно се казва в радиопиесата, която предстой да чуете в понеделник: „Господ е събрал под едно небе шарен свят – добри, лоши, честни, подлеци – всякакви и всички напират да живеят под едно име – човеци, демек.“
На 8 юли в рубриката "Радиоколекция" на Радиотеатъра, започваща в 0.15 часа, тръгва феноменален проект: "Под игото" на Иван Вазов под адаптацията на актьора Руси Чанев. Големият наш артист се заема с начинанието след като преподавателите в българските училища в чужбина му разказали колко е трудно за техните питомци да вникнат в текста на Патриарха..
На своите най-малки слушатели Радиотеатърът предлага от 13 до 19 май "Седмица на животните". Животните са герои на много народни приказки, а често и писатели ги вземат за свои персонажи, за да изкажат вълненията и тревогите, които изливат с перото си. Оскар Уайлд например, който със "Славеят и розата" ни разказва за любов, преданост и..
"Не те виждам" е саркастична история, която Палми Ранчев разказва лирично. Сарказмът идва от болката по загубата на човешкото, а лириката - от обичта му към човека. Ще ви разсмее и ще ви натъжи. Без никаква автоцензура, авторът говори директно и нарича черното – черно, а бялото – трудно постижимо. Макар да е ситуирана сред безпътицата на..
Георги Пенков-Джони не прилича на нищо друго в българската култура и същевременно е направил толкова много за нея, че е трудно делата му да бъдат обхванати. "През 1960 Рангел Вълчанов реши да направи един филм – без хонорари и без пари, с лента, останала от продукции, и по сценарий на Иван Стоянович. На мен ми дадоха една Награ и станах..
На 21 април 2024 г. Радиотеатърът излъчва премиерата на радиопиесата на Петър Маринков "Последната нощ". Написан специално за радио, драматургичният текст на известния наш писател и драматург поставя наболели и горчиви въпроси, пред които се изправяме всеки ден и на които ни е трудно да намерим отговор. Например: Как да не сме сами в..
Много от нас са чували и посещавали рибарското селище Ченгене скеле до Бургас – едно живописно място, което привлича със своето очарование и..
Предстои шестото издание на Международния фестивал на музиката и изкуствата Jam on the River, което ще се проведе в село Дебнево, община Троян. Основател..
Един от най-великите саксофонисти в историята на японския джаз и на японската авангардна музика въобще, живата легенда на фрий джаза от последните 6..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg