На 16 декември 2018 г. от 16 часа предстои да чуете премиерата на радиопиесата „Кредитът“ от каталонския драматург Жорди Галсеран. Галсеран е най-поставяният чужд автор в българските театри през последните няколко години, а предстоящата радиопиеса е първият път, в който негово произведение ще звучи в ефира у нас. Интересът към този автор далеч не е случаен – Галсеран е модерен, умен и забавен автор, който не се свени да поднася сериозни политически или по-скоро социални теми по достъпен и често откровено комичен начин. Именно такава е и постановката „Кредитът“, в която ще чуете гласовете на артистите Веселин Ранков и Ованес Торосян, под режисурата на Петър Бакалов.
В центъра на камерното действие са двама души: единият – млад човек, който отчаяно иска да получи малък кредит, а другият – банков служител, който категорично отказва да му го даде. В това нямаше да има нищо необикновено, ако Галсеран не вдига залога още от самото начало – клиентът в прав текст заплашва, че, ако чиновникът не му отпусне кредита, той ще се види принуден да прелъсти жена му и да направи така, че тя завинаги да го напусне. Защото – виждате ли – Антонио, освен отчаяна нужда от пари, има и вродена дарба, която го прави неустоим за жените. Така двамата бързо попадат в едновременно комичен, но и психологически дуел, в който позицията на силния неколкократно се сменя.
„Кредитът“ не е само забавна, а на моменти нелепа словесна престрелка и игра на блъф, а произведение с откровен социален и до голяма степен политически профил. Тук обаче не става дума за политиканстване, а за онова лице на политиката и икономиката, което влияе върху нас, независимо от това дали го искаме или не. Чрез уголемяващото око на сатирата банковият служител е видян като жрец на божеството капитал, който единствен е съоръжен със силата да задоволява нуждите и желанията на обикновения човек. По силата на абсурда и комедията обаче игралното поле бързо се променя, силният изпада в слаба позиция, а слабият влиза в силова роля, за да се окажат накрая и двамата нито спечелили, нито загубили, защото всичко е „мамка“.
Пиесата не фаворизира нито една от позициите. Тя, от една страна, показва жестокостта на неолибералната система, в която живеем, но, от друга, ни намеква, че именно ние със своите недостатъци, желания и чисто човешка несигурност, сме тези, които я изграждаме.
Струва ми се, че „Кредитът“ е в същото време и забавна критика и към позицията на мъжа в съвременното общество. Естествено, на изкуството е дадена силата да хиперболизира, но въпросът, който в случая задава то, е и дали пък обществото ни понякога не поставя плахи и незрели момчета в телата на мъже на ръководни и отговорни позиции. Дали тези, които идват при тях с необмислени желания, не са в същото време други непораснали момчета, които по детински са готови да се тръшкат, докато не получат това, което инатливо искат, без да имат истинска нужда от него. Може би за това в пиесата има само един персонаж, на когото сме склонни наистина да симпатизираме, макар нито за миг да не чуваме гласа му. Мисля, че след края на пиесата за всеки ще е ясно кого имам пред вид.
Записът на „Кредитът“ от Жорди Галсеран в превод на Нева Мичева и с участието на Веселин Ранков и Ованес Торосян, под режисурата на Петър Бакалов е осъществен във Второ студио на БНР от екип: звукорежисьор – Теменужка Маринова, звукоинженер – Михаил Михайлов и музикално оформление – Валя Бояджиева. Радиопостановката е реализирана с подкрепата на Институт Сервантес – София и е заснета от екип на радио „Бинар“. На 13 декември беше осъществена прожекция на видеоварианта, която сложи началото на поредицата прояви, посветени на 80-годишнината от излъчването на първата радиопиеса, с която на 26.12.1938 г. във Варна се ражда радиотеатърът в България.
Камила Грудова (Camilla Grudova) е канадска писателка, която дълго време не може да си позволи свой мобилен телефон, а баба ѝ се е препитавала като шивачка в Париж. Първата машина, която Камила е имала в дома си била шевна, компютър получава едва като тийнейджърка и вероятно с негова помощ завърша История на изкуството в университета в Торонто. За..
Йохан Волфганг Гьоте – писател, драматург, учен, философ и политик, е роден през 1749 г. И преди, и след неговия живот, човечеството не спира да воюва. Неизвестно защо. Но битките са междуличностни, междудържавни, световни, сякаш неизлечими. С "Ифигения в Таврида" хуманистът Гьоте предлага различно решение. Не случайно мястото на действието е в храма на..
На 8 юли в рубриката "Радиоколекция" на Радиотеатъра, започваща в 0.15 часа, тръгва феноменален проект: "Под игото" на Иван Вазов под адаптацията на актьора Руси Чанев. Големият наш артист се заема с начинанието след като преподавателите в българските училища в чужбина му разказали колко е трудно за техните питомци да вникнат в текста на Патриарха..
На своите най-малки слушатели Радиотеатърът предлага от 13 до 19 май "Седмица на животните". Животните са герои на много народни приказки, а често и писатели ги вземат за свои персонажи, за да изкажат вълненията и тревогите, които изливат с перото си. Оскар Уайлд например, който със "Славеят и розата" ни разказва за любов, преданост и..
"Не те виждам" е саркастична история, която Палми Ранчев разказва лирично. Сарказмът идва от болката по загубата на човешкото, а лириката - от обичта му към човека. Ще ви разсмее и ще ви натъжи. Без никаква автоцензура, авторът говори директно и нарича черното – черно, а бялото – трудно постижимо. Макар да е ситуирана сред безпътицата на..
"Душата ми е стон" е историческа беседа, която ще пресъздаде духа на отминала София 111 години след последната вечер на Пейо Яворов и Лора Каравелова. T..
Дора Давидова – учителка, медицинска сестра и православна християнка – продължава своя вълнуващ разказ за пътуването по легендарния поклоннически път..
Тридневният фестивал за некомерсиална камерна съвременна музика "ТрансАрт" ще се проведе за пети път. Ще прозвучи съвременна музика от България и цял свят..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg