Памет за Яна Левиева

публикувано на 25.01.19 в 12:36

На официална церемония през 2016 година Яна Левиева получава на литературния фестивал "Пловдив чете" наградата "Златна четка" за художествено оформление на книги

Снимка: БГНЕС

Когато я питат за „рецепта“ за хубаво книжно тяло, художничката Яна Левиева отговаря в единственото си интервю: „Четене, хартия, мастило, лепило, от всичко по колкото и където трябва.“ А на въпроса за мястото, на което иска непременно да отиде: „Египет“, където не стигна. Не ѝ стигнаха дните живот. Обаче направи много книги - не само красиви, но и неповторими като оформление. Почеркът ѝ беше безпогрешно разпознаваем, работеше изцяло съсредоточена в поредната книга, в нейните „кори“, както наричаше кориците, винаги имаше закачка, намигване, подбираше и четеше внимателно книгите, които ще оформя и отказваше с неподозирана твърдост, обичаше точните отношения, организираните издатели, талантливите автори.
Художничката Капка Кънева пише в свой текст във в. „К“ за Яна като преподавател в НХА: „Нямах шанса да ми преподава, но съм я наблюдавала в ателието по “Книга и печатна графика” и това ми даде още поводи да й се възхищавам. Иначе толкова нежна и деликатна, Яна нямаше проблем да заяви мнението си по даден творчески въпрос недвусмислено категорично, а целта беше неизменно една – да се случи полетът. Полетът на всеки отделен студент, полетът на таланта, полетът на книгата. (...) Всеки, който се е взирал в слънцето, е изпитвал традиционния страничен ефект – когато отклониш поглед, върху ретините ти се е запечатало вече невидимото петно светлина. Яна често прибягваше в работата си до сходен графичен похват – части от рисунка, фотография или типографски елементи говорят красноречиво със своето отсъствие, именно защото е избрала да ги премахне от изобразителната равнина. Така ще продължи да говори и тя в книгите, които озари със светлината си, дори когато я няма.“
Яна Левиева беше пословично скромна, не искаше да прави изложби – книгите са моите изложби, казваше... Не даваше интервюта, не обичаше дори да си получава наградите, не искаше да се говори за нея дори след края...
Яна няма да бъде забравена, книгите ѝ са тук. Тя – също.