„Танхойзер” от Рихард Вагнер, опера в три действия (съдържание)

Либрето: Рихард Вагнер (по сага от ХІІІ в.)
Първо изпълнение: 19 октомври 1845 г., Дрезден
Първо изпълнение в България: 30 януари 1931 г., София

Действащи лица:
• Херман, ландграф на Тюрингия – бас
• Танхойзер – тенор
• Елизабет, племенница на графа – сопран
Рицари и певци:
• Волфрам фон Ешенбах – баритон
• Валтер фон дер Фогелвайде – тенор
• Хайнрих дер Шрайбер – тенор
• Битеролф – бас
• Райнман фон Цветер – бас
• Венера – сопран
• Овчарче – сопран
• Четири пажа на ландграфа – два сопрана и два алта 
 
Действието се развива в началото на ХІІІ век в Хьорзелската планина край Айзенах (първата картина) и във Вартбург.

Първо действие
Тюрингия. Рицарят Танхойзер се пробужда след дълъг сън в обятията на Венера в пещерата на богинята край Айзенах. Той е дочул в съня си камбаните на родното си място и моли да си тръгне. Богинята на любовта му разкрива красотите на своето царство, опитвайки се да го прелъсти и задържи, а когато не успява, го заплашва с нещастия. Танхойзер изрича името на Дева Мария и магията на Венера се разрушава.
Овчарче оглася с песента си долината край Вартбург. Недалеч се дочува и пеенето на поклонниците, тръгнали към Рим. В родната си земя се завръща Танхойзер. Той решава да тръгне с богомолците за Рим и да измоли прошка за греховете си. От лов се завръща ландграфът на Тюрингия – Херман. С него са най-прочутите минезингери. Един от тях – Волфрам, разпознава Танхойзер и радостно го приветства. Благородниците канят Танхойзер да участва в състезанието на рицарите-певци. Волфрам му напомня, че Елизабет все още го обича и го очаква. Танхойзер се отказва от пътуването до Рим и поема със старите си приятели към Вартбург.

Второ действие
Зала в замъка на Вартбург. Елизабет за първи път ще присъства на състезанията на певците, откакто Танхойзер е заминал. Волфрам, който също е влюбен в нея, наблюдава съкрушен щастливата среща между племенницата на ландграфа и рицаря Танхойзер. Тържествени фанфари известяват откриването на състезанието. Ландграфът обявява темата: „Какво е любовта?“. Волфрам пее пръв, след него са рицарите Валтер фон дер Фогелвайде и Битеролф. Всички те възхваляват любовта като най-възвишеното чувство. Развълнуван, Танхойзер запява: „Любовта не е фалшиво себеотрицание, тя е радост и наслада!“, а после, въодушевен, подема чувствения химн на Венера. Рицарите са потресени. Елизабет, макар и наскърбена от думите на Танхойзер, застава пред него, за да го защити от мечовете на разгневените мъже. Ландграфът е трогнат от силната обич на Елизабет и подарява живота на Танхойзер, но той трябва да изкупи своя грях. Едва сега Танхойзер разбира истинската същност на любовта и отново решава да отиде на поклонение в Рим.

Трето действие
Есен в долината на Вартбург. Елизабет се моли за Танхойзер. Поклонниците се завръщат от Рим, но нейният любим не е сред тях. Напразни са усилията на Волфрам да утеши девойката. Елизабет усеща близката си смърт. Когато тя си тръгва, Волфрам запява тъжна песен за звездата-вечерница. Появява се богомолец в дрипи, съсипан от умора. Това е Танхойзер. „Само когато този сух жезъл разцъфне, ще бъде опростен твоят грях“ – това е бил отговорът на Римския папа на молбата на рицаря за прошка. Разкъсван от душевни терзания, Танхойзер е посетен от видение: Венера отново се опитва да го прелъсти. Волфрам му разказва за страданията на Елизабет, която е умряла от скръб. Дочува се камбанен звън, виденията на Танхойзер изчезват. Поклонници носят безжизненото тяло на Елизабет. Рицарят обезумял се втурва след погребалното шествие. Надвесен над тялото на жената, която толкова го е обичала, той вика: „Света Елизабет, моли се за мен!“ – и пада мъртъв до тялото на любимата. Появяват се млади пилигрими, които с вълнение разказват за последното чудо в Рим – жезълът на папата е разцъфтял. Танхойзер е получил опрощение от Господ.