Седми февруари е рождената дата на един известен български алпинист – Боян Петров, покорил най-опасния връх в света – К2, и още поне десетина върха в планините Тяншан и Хималаите… Миналата година през месец юни Боян се изгуби в ледената пустиня в подножието на връх Шиша Пангма в Хималаите и не можа да се върне като победител от поредното алпинистко предизвикателство…
За Боян Петров тогава се говори твърде много, но хората знаят малко за него. Той бе учен-зоолог, който изучаваше редките видове влечуги в България, и освен планинар и алпинист, беше и природозащитник. Този вечно усмихнат човек сякаш остана известен само с гибелта си на Хималаите, както и с отчаяните опити да бъде намерен и спасен.
Нито едно от тежките му заболявания не му е попречило да работи в областта на зоологията, да изкачва планините и да се бори по своя кротък и немногословен начин за опазването на природата на България. Именно при един екоманитонг на трасето на магистрала „Струма“ в Кресненския пролом през 2016 г., Боян катастрофира тежко и изкара около шест месеца в болнична обстановка и възстановяване. И отново поднови покоряването на планинските върхове.
За началото на пътя – момчето Боян от детските му години, та чак до онова мъчително търсене в ледената пустош под връх Шиша Пангма, разказваха в ефира на „Нашият ден“ преподавателят по биология Петко Петков и неговият син Кирил Петков, които направиха всичко възможно за спасението на Боян. Тогава те бързо заминаха за Непал в края на месец май миналата година и много бързо организираха спасителна акция и направиха два огледа на местността с хеликоптер. Малко по-късно Кирил Петков написа в социалните мрежи „Прекратяваме издирването, но ще се върнем с чувството че сме направил всичко възможно за спасяването на Боян“… В крайна сметка Боян си остана там, накъде сред снеговете…
Тракийския университет има свое учебно стопанство, което се развива и расте в последните години. Това стопанство от своя страна има и малка мандра, която произвежда различни видове сирене и кашкавал. Стопанството е затворило цикъла на производство, тоест произвежда храната за животните си, но тъй като това е на практика градско стопанство, няма..
Црънча се намира в община Пазарджик и в него живеят около 1000 човека. Край селото са разкрити останки от антично селище, с трикорабна църква в югозападния му край, датирана към V век. През VI век южно от нея, на хълма "Гергьовска църква" е построена крепост. Крепостната стена е изградена от камъни, споени с червен хоросан. Построена е да пази селището..
Националният военноисторически музей (НВИМ) показва за първи път златния венец, който цар Борис Трети поднася при откриването на Паметника на свободата на връх Свети Никола през 1934 г., както и фотографии от строежа и откриването му. Събитието ще се проведе на 3 март във филиала на музея в София, съобщават от екипа. "В обновените експозиционни..
Празниците трябва да ни обединяват, да ни дават общ фокус и морал. Затова и днешната дата е празнична за българския народ , независимо от конюнктурата и обстоятелствата. На 3 март, когато отбелязваме 147 години от Освобождението на България, за свободата и еволюцията на българските идеали говори в "Артефир" историкът доц. Тодор Чобанов: "Това, което..
Калофер – град с дълбоки исторически корени и силен духовен дух, крие в себе си не само спомена за Христо Ботев, но и едно от трагичните събития на Българското възраждане, останало малко известно сред широката общественост. Доц. Ивайло Найденов, декан на Богословския факултет на СУ "Св. Климент Охридски", родом от Калофер и наследник на..
Црънча се намира в община Пазарджик и в него живеят около 1000 човека. Край селото са разкрити останки от антично селище, с трикорабна църква в югозападния..
Беше въпрос на време звукът на новата вълна на руския пост-пънк да се завърне на софийската сцена, а за Ploho изминалата година и половина беше повече от..
На 3 март България отбелязва своя Национален празник, свързан с Освобождението от Османско владичество. В този ден всеки българин си припомня заветите на..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg