За 146 път на 19 февруари една голяма съзнателна част от народа на Апостола се вгледа в себе си, за да види свършил ли е нещо от завещаното. Обикновено това вглеждане не води до задоволство. Истината за нас обаче ще се види с очите на следващите, така, както ние по-ясно виждаме днес делата от миналото. Дано и потомците някой ден да открият сред нас честни, борбени и безстрашни българи, на които да се позоват, както ние ги откриваме сред предшествениците си. Още едно име на родолюбец – Никола Славчев (1880-1950) – отново звучи тези дни, благодарение на усилията на внучката му Светла Славчева и на Дора Чаушева, директор на Националния музей „Васил Левски“ в Карлово. С тяхно участие представихме в „Артефир“ фототипното издание „Карлово – късчета история“ с текстове на първия уредник на музея на Апостола, което съдържа четири книги, излизали от печат между 1934 и 1949 г. Включени са публикации за Теофан Райнов, карловец и съвременник на Левски, за възрожденеца Брайко х.Генов, за църквата „Св. Николай“, за родното място на Христо Ботев, статии от вестници, факсимилета на писма между родственика на Левски Стефан Красев и Никола Славчев.
Публицистичният талант и плам на автора личи дори в тези няколко реда от статия, пубикувана на 30 декември 1940 г. в пловдивския вестник „Юг“:
„От 5 години насам една малка групичка, състояща се от 5-6 души чиновници – всички чужди на града – излизайки от някакъв своеобразен патриотизъм, се мъчи да убеди карловското гражданство, че вече е дошло времето да се срути кулата-часовник. За това си желание хората от казаната групичка намират основание в това, че кулата-часовник им напомняла турското робство. Чудно наистина, защо техният поглед се е спрял на кулата-часовник, за който не само че не знаят кога и кой го е строил, но и да се приеме противното – че е строен от турци – то въпросният часовник най-малко може да буди спомени от тъмното робство. Часовниците са дело на по-висока техника и цивилизация и те могат да будят само чувство на благоговение към строителите им.
В Карлово има други паметници, които наистина напомнят както политическото, така и духовното ни робство, но за тях никому не идва наум да ги премахне. Един от паметниците на духовното ни робство е гербът на гръцката патриаршия, който още се търпи в църквата „Св. Богородица”… Но тази плоча с казания герб не бива да се унищожава, а да се запази в музея при читалището „В. Левски”, за да напомня духовното ни робство.
Робството не бива да се забравя, а да се помни. Тежко и горко на онзи народ, който, лежал векове под робство, забрави това робство! – такъв народ е обречен на загинване. И най-дребният паметник от нашето робство трябва да се запази, защото той не е такъв на реално робство, а е на историята. А историята е най-добрата учителка на народите“
Още за книгата „Карлово – късчета история“ и за автора, както и за днешния ден на Националния музей „Васил Левски“ – чуйте в звуковия файл.
Фестивалът за съвременен танц и пърформанс представя най значимите заглавия на световната сцена. С опита си и възможностите си световните и европейски имена с престижни награди, освен, че представят представления за широката публика, дават поле за дискусия със зрителите и създават и уоркшопи за професионалната танцова общност у нас. Сред предстоящите..
Ден на Института за литература при БАН с акцент върху научната периодика се състоя на 21 ноември. Научната периодика на Института включва списания и поредици, като издателският център "Боян Пенев" има важна роля. Научните издания на Института за литература към БАН, някои от които съществуват от много години, са четири – сп. "Литературна..
"Рисунка. Майстори" – така е наречен проектът на СБХ с куратор Явора Петрова. Тя кани 22-ма художници - майстори да участват със свои работи: "Поканих автори с биография в рисунката. Автори, които се изразяват чрез рисуването, които не обясняват своите мисли, а търсят образите за тях. Художници с уникален почерк, майстори в това, което правят във..
Краят на авторството, краят на кориците? Или вечно неизтребимите спори на живота ще си намерят нова почва някъде отвъд? Въпроси, които поставя книгата "Панспермия. Халюцинация за роман" от Полина Видас. Тяе магистър по литературна теория от Софийския университет и по психодрама към НБУ, психоаналитик и групов аналитик към Българско общество по..
В редакция "Хумор и сатира" знаем, че всичко е измама, но това не е причина да не търсим постоянно истинското. Какво сме открили тази седмица можете да разберете в неделя, веднага след новините в 18 часа , когато ви предлагаме да чуете: - Увод с песни от фестивала на хумористичната и сатиричната песен "Златният кос", изпети от Татяна Лолова, Васил..
"Душата ми е стон" е историческа беседа, която ще пресъздаде духа на отминала София 111 години след последната вечер на Пейо Яворов и Лора Каравелова. T..
Дора Давидова – учителка, медицинска сестра и православна християнка – продължава своя вълнуващ разказ за пътуването по легендарния поклоннически път..
Тридневният фестивал за некомерсиална камерна съвременна музика "ТрансАрт" ще се проведе за пети път. Ще прозвучи съвременна музика от България и цял свят..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg