Българско национално радио © 2022 Всички права са запазени

Живите традиции: Гайдарджийството в Калофер

Гайдата съпровожда всеки местен празник, инструментът е музикалната емблема на града

{ include file="./partials/authors.html" } БНР Новини
4
Потомствените гайдари Пейо и Марин Христови (баща и син) на събора в Копривщица, 2010 г.
Снимка: Георги Стоянов

Музикалната култура на Алтън Калофер
Ако проследим историческото, икономическото и културното развитие на Калофер в миналото, ще открием някои явления, свързани с днешното състояние на неговата музикална култура. Редица събития в града променят живота на хората и местните традиции. В периода на Българското възраждане материалното и духовното богатство дава възможност за развитие на занаятите, търговията, просвещението. Калофер израства като важен търговски центъри се превръща в огнище на възрожденската култура. Нарастващият брой на учителите изиграва значителна роля – засилва се интересът към литературата, театъра и западноевропейската музика. В капиталния труд „Калофер в миналото” (1707–1877) историографът Никола Начов пише: „Оркестър съставяха калоферските свирачи Димитър Баларев (виолист и певец), братя Божкови с цигулки, Лазар Тюлев с физармоника и др. Репертоарът им включваше мелодии на съвременни сантиментални любовни песни, нови бунтовнишки, па и един мотив от „Травиата”. Със своя възрожденски дух градът привлича вниманието на преселници, основно от близките селища (Карлово, Сопот, Васил Левски, Сушица, Казанлък), както и от Пиринския край (Банско, Разлог, Долен, Крушево).В тази връзка имаме основание да считаме, че Калофер е селище, където проникват градско-възрожденската култура и селския бит. Тяхното взаимно преплитане оказва влияние върху празниците, обичаите и музикалното мислене. След Освобождението селските традиции постепенно изместват градските културни практики. Оформя се един интересен репертоар от песни и инструментални мелодии, изпълнявани с най-предпочитания от калоферци инструмент – гайдата.

Репертоарът
Никола Начов информира: „Като извадим преселниците и техните потомци, всички други калоферци са с хайдушки корен. Имаше много местни и външни народни песни (в Калофер се правеха много такива), интересни обичаи и обреди при раждане на дете, при годеж, сватба и пр.“ По отношение на местния музикален репертоар можем да очертаем няколко типа песни и мелодии, които се изпълняват по различни поводи: традиционни, според обредно-празничния календар – коледарски, на „парен петел”, за „ходене на бук”, по време на сватбената процесия, попътни игри, на празничните мегдански хорà и др.; съвременни маршове, химни, апотеозни песни за възхвала на хайдуството, авторски в градско-възрожденски стил. Преселничеството в Калофер силно е повлияло върху песенния репертоар и по отношение на метроритмиката, като преобладават песните в неравноделени размери. Такива са „Заигра хоро голямо” (5/8), пренесена от с. Васил Левски, песен за Пева Брайкова (7/8 А), „Бачо Никола” (7/8 Б), срещат се в 8/8, 9/8, както и в смесени размери. Най-добрите музиканти с импровизаторски способности развиват хороводните мотиви, свирнята им събира хороиграчите, създава настроение.

Гайдаржийството
Предполага се, че гайдарджийството навлиза в подбалканския град чрез преселници (такъв е Васил Гайдаджият от с. Митиризово) и се установява като местна традиция, особено с развитието на животновъдството. През първата половина на ХХ век майсторството на калоферските гайдари набира широка популярност, изпълненията им попадат във фокуса на грамофонната индустрия, радиото и музикалната фолклористика. От тогава датират и най-ранните звукови документи. Първите откриваме в личната колекция от грамофонни плочи на Лари Вайнър (САЩ) – записи на Слави Велев Дерменджиев (гайдар и певец), издадени от грамофонната фирма „Фаворит рекърдс” (1911). Бай Слави, както са го наричали, е първият гайдар, засвирил „на живо” в програмата на държавното Радио София през януари 1936 г. В средата на миналия век фолклористката Райна Кацарова записва „на терен” друг изявен гайдар – Фальо Васильов Цвятков. Славата на калоферските гайдари бързо нараства. Благодарение на изпълнителската си активност, звукозаписната дейност и медийните изяви те извеждат местния музикален диалект в надлокални пространства,достигат нови публики. И днес гайдата е скъп за калоферци инструмент. Потомствени музиканти усвояват гайдарския занаят в семейството, уменията се предават от баща на син, от дядо на внук.

Животът ни е музика: Марин и Пейо Христови
Сред най-възрастните музиканти в Калофер е 72-годишният Марин Христов. Пет поколения в неговото семейство са наследници на старата гайдарска традиция. Учи занаята от баща си, известен в миналото като Пейо Гайдаджията. „От детството съм закърмен с гайдата. Дядо ми Христо свиреше на гайда и кавал, баща ми беше най-добрият гайдар за времето. Тръгнахме заедно по сватби и до днес продължавам да свиря, обичам този инструмент. Синът ми Пейо се запали от малък, с голям мерак започна да свири. Внукът Марин също е музикант – свири на гайда и кларинет като нас. В дома ни винаги звучи музика, разказва Марин Христов. Първите мелодии, които разучавах бяха на калоферски песни. Всички ги знаят и изпълняват до ден днешен, продължава синът му Пейо. – Аз съм четвърто поколение музикант в рода ни. Първоначално с дядо ми и баща ми, после ходих на уроци в школата на Христо Шопов към читалището. Завърших музикалното училище в Котел при Диньо Маринов и Кольо Софенков. Така започна моят път като професионален музикант.“

Недялко Тонев: Във всяка калоферска къща има по една гайда
Музикалните фамилии в Калофер не са изключение. Следват ли традицията младите? Недялко Тонев свири заедно със синовете си Христо и Антон (11 и 13 г.): „Когато има желание всичко се постига, а те определено имат. Репетират основно в къщи, посещават и школата в читалището. Започнах да свиря още от трети клас. В моя род прадядо ми и дядо ми са били добри песнопойци, знаели са много калоферски песни. Тук във всяка къща има поне един гайдар. В последните години се забелязва голям интерес към гайдите, много от децата в града започнаха да се обучават в читалището. Калофер е уникален по свой начин град и традициите, които са останали от едно време, са характерни само за това селище“.
Въпреки модерните механизми на обучение и способите за усвояване на инструменталния стил и репертоар, гайдарджийството в Калофер остава една от най-старинните жизнени форми на местна изява, а градът – своеобразен център на гайдарската традиция в Подбалкана.

Разказите на поколения калоферски гайдари можете да чуете в звуковия файл.


 
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ

„Надпяване” – фолклорната класация на програма „Христо Ботев”, януари 2022

В класацията „Надпяване“ всеки месец ще ви бъде представяна различна музика. Екипът на предаването се старае да бъде на вълните на новите фолклорни жанрове, но и да не забравя традиционното звучене на любимата ни народна музика. В ефира на програма „Христо Ботев“ ще чуете да се съревновават не само прекрасни певци, но и виртуозни инструменталисти. Освен..

обновено на 17.01.22 в 12:46

Директно от Метрополитън опера – „Сватбата на Фигаро“ от Моцарт

Постановката, която изгради музикално Джеймс Ливайн през 2014 г. се връща отново на сцена. Тя е дело на британския режисьор сър Ричард Еър. След „Манон“ и „Кармен“, това е третата му постановка за Мет. Еър е известен най-вече с филмите си „Айрис“ и „Записки по един скандал“, за които е номиниран за „Оскар“. След дълга театрална и филмова кариера логично е..

публикувано на 15.01.22 в 08:10
Арета Франклин

Соул джаз: Арета Франклин и Нина Симон

В някои печатни издания в САЩ през миналия век се твърди, че соул джаза се е зародил през 40 и 50-те години, но всъщност той достига своя апогей през 60-те. Десетилетие по-късно, той вече губи своята самостоятелност и се и се интегрира в танцовите стилове на черната музика. Арета Франклин е безспорно Кралицата на соул музиката, без това да..

публикувано на 15.01.22 в 07:50

„Сватбата на Фигаро”, комична опера в четири действия от Волфганг Амадеус Моцарт

Музика: Волфганг Амадеус Моцарт Либрето: Лоренцо да Понте (по едноименната комедия от Пиер Бомарше) Първо изпълнение: 1 май 1786 г., Виена Действащи лица: • Граф Алмавива – баритон • Графиня Розина, негова съпруга – сопран • Сузана, камериерка на графинята – сопран • Керубино, паж при графа – мецосопран/сопран • Фигаро, камериер на графа..

публикувано на 14.01.22 в 10:05

Фолклорен радиоблиц със Здравко и Ради Мандаджиеви

Здравко е едно от популярните млади лица на народната музика, а Ради е неговата неизменна дамска сянка. Музиката дава начало на техните отношения, но първата крачка прави Ради. Имат двама прекрасни сина, много приятели и редовно си позволяват да полудуват заедно. Всичко останало чуйте в звуковия фаил.

публикувано на 13.01.22 в 11:19
Подкасти от БНР