90 години Софийска филхармония. Впечатляващ юбилей за първия оркестър на страната ни. У нас музикална култура в класиката започва в края на 19 в. Първата българска опера е написана през 1899 г., а първата българска симфония през 1912 г. В началото на миналия век е създадена първата професионална оперна трупа. Историята на националната филхармония започва по-късно, едва през 1928 г. Тази история ще проследим в поредица от няколко предавания чрез разказите на някои от главните участници в нея и разговор с настоящия директор на Софийската филхармония диригента Найден Тодоров.
По случай 50-годишнината на Софийската филхармония Константин Илиев си спомня:
„През 1928-1929 се роди Академичният симфоничен оркестър, който преминава в царски оркестър. Трябва да съм бил седем-осем годишен и не мога да си дам сметка за това велико дело, което извършиха тези първи ентусиасти начело на които застана проф. Саша Попов, и които положиха основите на сериозното, професионалното симфонично дело у нас. Сега когато са минали 50 години разбирам за какво става дума. Той остави международната си кариера и започна диригентската си дейност с копнежа да направи симфоничен оркестър и в България.
Правеше своите годишни турнета в цялата страна и не само в големите градове, но и в по-малките населени места. Тогава нямаше друг симфоничен оркестър и можем да кажем, че делото им е било паисиевско. Те сееха навсякъде тази нова за нас музикална култура. От средите на този оркестър излязоха нашите най-блестящи солисти и педагози. В началото там са свирели професори затова се е казвал Академичен симфоничен оркестър. Членове на оркестъра са били проф. Кирил Цибулка-създателят на нашата виолончелова школа, Васил Чернаев, Петър Христосков, Васил Стефанов, Павел Попов, Иван Бончев – блестящи музиканти.
Несъмнено Саша Попов има огромно място в поредицата от големи музиканти, които нашият народ е родил, защото неговата неизчерпаема енергия, неговият организационен талант, неговата музикална спонтанност създадоха, организираха този оркестър и той направи от него един модел, от който ние продължаваме да изграждаме симфоничното дело“.
Към онези първи години ни връща пианистката Вера Бонева:
„Беше най-напред Царски военен оркестър. Той се създаде от Сашо с моя помощ. Той е учил във Виена и още не можеше да пише добре на български, и аз трябваше да му помагам непрекъснато. Работехме страшно много двамата. Дори лятото на Сепаревските бани. Всички се разхождаха по горите, по планината, а ние с него пишем. Той правеше правилата за оркестъра – за назначаване, за дрехите, как да бъдат облечени. И този същият оркестър като дойдоха комунистите стана филхармония. Същите хора“.
Важни дати и списък на ръководителите на Софийската филхармония:
18.XII.1928 г. - първа репетиция на Академичния симфоничен оркестър създаден от Саша Попов, който остава начело на съставите до 1956 г.
4.III.1929 г. - първи концерт с програма – Рихард Вагнер – увертюра към операта „Танхойзер“, Ференц Лист – концерт за пиано със солист Димитър Ненов, Пьотр Илич Чайковски – симфония №4.
1936 г. - оркестърът става Царски военен симфоничен оркестър, а първият концерт е на 14.05.1936 г. във Военния клуб с програма „Римски пинии“ от Оторино Респиги, Концерт за пиано №1 от Ференц Лист със солист Димитър Ненов, Симфония №35 от Волфганг Амадеус Моцарт и Тракийски танци от Петко Стайнов.
1945 г. - Държавен симфоничен оркестър към Дирекцията на радиоразпръскването при Министерството на информацията и изкуствата
1947 г. - Българска народна филхармония
1949 г. - Софийска държавна филхармония.
"Чрез различните теми и интересни събеседници идеята ми бе предаването "Следобед за любопитните" да предизвика слушателския интерес към науката, споделя в предаването журналистът и директор на програма "Христо Ботев" Кин Стоянов. "Следобедът е едно особено състояние на денонощието, където човек дори да е малко по-поспалив и по-късно да се..
При този поздрав дали визираме телесното или духовното здраве? – попитахме психиатъра д-р Фани Цуракова. Без колебание тя отговори, че това са два компонента на един и същ феномен – човешкото здраве. В първото издание "За здравето" през настоящата година заедно направихме кратък анализ на стойностните и разочароващи факти в здравеопазването. И не..
"За мен той е много специален християнски празник. Празник, който от малък играе важна роля в живота ми. И него, и рождения си ден посвещавам на приятелите си и хората, които обичам. Това, че имам предаване на този ден, го прави още по-върнуващ" – това сподели в "Познати и непознати" Йордан Георгиев – поет, писател колега-журналист и едно от..
"Той е магия, той е мега микс от аромати, той е преживяване, той те завладява и си играе с нас, той е капризен..." Така определят "главния герой" на следващия разказ хората, които го докосват всеки ден и със страст обясняват за него, а това "той" с толкова много определения е шоколадът. Обичате ли шоколад? Не? Може би, защото не сте опитали..
Обективно-аналитичен поглед към календарната 2024 г. в сферата "медицина и здравеопазване" отправихме заедно с д-р Стефан Константинов. Неговата ерудиция и различни гледни точки от позициите, които е заемал, бяха гарант за автентичност. Нашият гост е бил активен деец на БЛС, министър, изпълнителен директор, но преди всичко специалист по акушерство и..
Неотдавна в Сливен се проведоха два граждански протеста срещу намаляването на територията на природния парк "Сините камъни". Организаторите изразиха..
Всичко в живота е въпрос на избор. Ето например Кире Гьоревски е избрал да се превъплъщава в различни персонажи. Да пресъздава животи на сцената и на..
Как да разбера този свят? 10 000 снежинки* се топят върху перваза – Из книгата с хайку и хайбун "Бели Петна" "Terra Култура" преминава в новата..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg