90 години Софийска филхармония. Впечатляващ юбилей за първия оркестър на страната ни. У нас музикална култура в класиката започва в края на 19 в. Първата българска опера е написана през 1899 г., а първата българска симфония през 1912 г. В началото на миналия век е създадена първата професионална оперна трупа. Историята на националната филхармония започва по-късно, едва през 1928 г. Тази история ще проследим в поредица от няколко предавания чрез разказите на някои от главните участници в нея и разговор с настоящия директор на Софийската филхармония диригента Найден Тодоров.
По случай 50-годишнината на Софийската филхармония Константин Илиев си спомня:
„През 1928-1929 се роди Академичният симфоничен оркестър, който преминава в царски оркестър. Трябва да съм бил седем-осем годишен и не мога да си дам сметка за това велико дело, което извършиха тези първи ентусиасти начело на които застана проф. Саша Попов, и които положиха основите на сериозното, професионалното симфонично дело у нас. Сега когато са минали 50 години разбирам за какво става дума. Той остави международната си кариера и започна диригентската си дейност с копнежа да направи симфоничен оркестър и в България.
Правеше своите годишни турнета в цялата страна и не само в големите градове, но и в по-малките населени места. Тогава нямаше друг симфоничен оркестър и можем да кажем, че делото им е било паисиевско. Те сееха навсякъде тази нова за нас музикална култура. От средите на този оркестър излязоха нашите най-блестящи солисти и педагози. В началото там са свирели професори затова се е казвал Академичен симфоничен оркестър. Членове на оркестъра са били проф. Кирил Цибулка-създателят на нашата виолончелова школа, Васил Чернаев, Петър Христосков, Васил Стефанов, Павел Попов, Иван Бончев – блестящи музиканти.
Несъмнено Саша Попов има огромно място в поредицата от големи музиканти, които нашият народ е родил, защото неговата неизчерпаема енергия, неговият организационен талант, неговата музикална спонтанност създадоха, организираха този оркестър и той направи от него един модел, от който ние продължаваме да изграждаме симфоничното дело“.
Към онези първи години ни връща пианистката Вера Бонева:
„Беше най-напред Царски военен оркестър. Той се създаде от Сашо с моя помощ. Той е учил във Виена и още не можеше да пише добре на български, и аз трябваше да му помагам непрекъснато. Работехме страшно много двамата. Дори лятото на Сепаревските бани. Всички се разхождаха по горите, по планината, а ние с него пишем. Той правеше правилата за оркестъра – за назначаване, за дрехите, как да бъдат облечени. И този същият оркестър като дойдоха комунистите стана филхармония. Същите хора“.
Важни дати и списък на ръководителите на Софийската филхармония:
18.XII.1928 г. - първа репетиция на Академичния симфоничен оркестър създаден от Саша Попов, който остава начело на съставите до 1956 г.
4.III.1929 г. - първи концерт с програма – Рихард Вагнер – увертюра към операта „Танхойзер“, Ференц Лист – концерт за пиано със солист Димитър Ненов, Пьотр Илич Чайковски – симфония №4.
1936 г. - оркестърът става Царски военен симфоничен оркестър, а първият концерт е на 14.05.1936 г. във Военния клуб с програма „Римски пинии“ от Оторино Респиги, Концерт за пиано №1 от Ференц Лист със солист Димитър Ненов, Симфония №35 от Волфганг Амадеус Моцарт и Тракийски танци от Петко Стайнов.
1945 г. - Държавен симфоничен оркестър към Дирекцията на радиоразпръскването при Министерството на информацията и изкуствата
1947 г. - Българска народна филхармония
1949 г. - Софийска държавна филхармония.
На 26 юли в парк "Изворите" край Котел се открива традиционният Фестивал на етносите, багрите и котленския килим. От 2016 година организатор на събитието е Община Котел. "Осмото издание на фестивала е тази година. Амбицията първата година беше да покажем богатата палитра от цветове на котленските килими, както и богатството на четирите..
"Тихи убиици" наричаме вредните навици като пушене, пиене на алкохол, неправилно хранене. Хората не сме създадени да стоим на стол толкова дълго, колкото го правим, и тази промяна има своята висока цена . В "Науката не спи" Никола Кереков разкрива вредите от "новото пушене" – а именно седенето. Застоялият живот е нещо, към което съвременният..
"Какво мога да кажа за политиците и карикатурата ли – правил съм две самостоятелни изложби в Народното събрание, през 1991 – с политически шаржове и карикатури. Тогава това беше нещо ново, целият парламент се беше струпал на откриването на тази изложба, имаше коментари и доста интересно, сподели в предаването "Следобед за любопитните" Валери..
В представата на повечето българи образът на равноапостолната Св. Мария Магдалена е странна смесица, формирана от евангелски послания, некононични писания, легенди и чисто художествени творби – литературни или не. През вековете този образ е претърпял странно развитие – от блудница до светица. Как е бил изчистен този образ до степен през 1988 г. Св...
В Лисабон бяха открити Европейските игри за трансплантирани и диализирани. Спортистите се състезават в различни видове спорт – лека атлетика, тенис, тенис на маса, бадминтон, плуване... над 10 вида спорт. За първи път България участва със свой отбор. Това е празнуване на самия живот, който може да продължи в различна форма, въпреки невероятно..
В Лисабон бяха открити Европейските игри за трансплантирани и диализирани. Спортистите се състезават в различни видове спорт – лека атлетика, тенис, тенис на..
Под патронажа на Министерството на културата, в сътрудничество с Посолството на Италия в България и на Италианския културен център в София, на 21 юли в..
В предаването "Домът на музите" гостува сценографът - музикант Константин Вълков. През последните няколко години името му се свързва с различни музикални..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
