Вера Мутафчиева е сред интелектуалните български фигури от втората половина на ХХ век и началото на ХХІ век, които блестят с най-ярка, мъдра и мощна светлина. На 28 март 2019 г. се навършват 90 г. от рождението ѝ и предаването „Премълчаната история“ посвещава броя си на нейната памет.
Вера Мутафчиева е един от най-значимите учени и писатели на ХХ век, чиито книги се превърнаха в настолни за мнозина от поколението на днешните 50-60-годишни. Всички помнят „Летопис на смутното време“, „Случаят Джем“, „Белот на две ръце“, „Книга за Софроний“, „Предречено от Пагане“, „Аз, Анна Комнина“ (това не е пълният списък на нейните художествени произведения), прекрасните ѝ книги за периода на Османската империя „Румелийски делници и празници и „Кърджалийско време“, отделно специализираните научни публикации.
Носител на множество държавни ордени и награди, тя достойно продължава делото на баща си Петър Мутафчиев – един от най-оригиналните и евристични български историци. Особено трябва да се отделят трите тома „Бивалици“ и свързаният с тях последен „не/Бивалици“, които разказват за творческия ѝ, научен и житейски път. По нейни произведения е създадена първата българска историческа суперпродукция „Величието на хана“. Изобщо интелектуалец от европейски мащаб, с когото можем и трябва да се гордеем. Има специален сайт, посветен на Вера Мутафчиева.
За Вера Мутафчиева говорят Генка Маркова, Антоанета Бачурова, литературният критик Марин Бодаков, Веселина Василева и Божана Апостолова – издател на последните ѝ мемоарни книги, която пише спомени за нея. Ще чуем и автентичния ѝ глас.
Дали стресът е поредният "тих убиец", или е явление, от което можем да извлечем полза – разговор в "Нашият ден" с Богомил Пешев , млад учен от Института по невробиология към БАН. " Бих казал, че стресът в идеалната си форма винаги е добър . Стресът, противно на това негативно значение, което му се предава, има ролята да ни адаптира към..
Масовите преселения на българи в Бесарабия стават на няколко вълни от края на XVIII и първата половина на XIX век. За последните два века българските селища попадат в границите различни държави 9 пъти. Това, както и влиянието от езиковото обкръжение и доминираща култура, води до осезаеми промени в картината на имената им. Д-р Татяна Брага, гл.ас. в..
На фона на брилянтната поезия, посветена на най-сетивния и раним орган в човешкото тяло, погледнахме делово и прагматично на тази медицинска специалност. Направихме го заедно с проф. Ива Петкова – водещ офталмолог, хирург и преподавател, ръководител на специализирана болница, с практика в нея и в МБАЛ "Александровска". Обсъдихме най-важните и..
Пратеници на турския курортен град Фетие пристигнаха у нас, за да представят красотите му, природата и възможностите за почивка. За разлика от станалите класически Кушадасъ, Анталия и Бодрум, това селище на Средиземно море не е много популярно сред българите. На мен ми допадна как там боровата гора почти целува морето, разделяна от него само от..
От две години Световният ден на рециклирането, инициатива, която официално се координира в България от сдружение "БГ Бъди активен" и е част от кампанията "Искам да съм полезен…Рециклирай ме!" прераства в Месец на рециклирането. От сдружението отправят покана към училища и детски градини да измислят и осъществят прояви, свързани с рециклирането, и..
На днешната дата (16 април) през 1879 година Учредителното събрание гласува и приема Търновската конституция. Днес отбелязваме Деня на българската..
През последната седмица театралният свят на София се оживи с премиерата на новата пиеса на Стефан Цанев "Мистерия с кон". Творбата разкрива абсурдната..
Масовите преселения на българи в Бесарабия стават на няколко вълни от края на XVIII и първата половина на XIX век. За последните два века българските селища..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg