Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

В памет на Мария Венцеславова – сопран (6 юни 1943 - 30 април 2019)

БНР Новини
Снимка: Държавна опера Русе

На 30 април, малко преди да навърши 76 години, си отиде Мария Венцеславова. Нека е светла паметта ѝ.
Легендарна оперна звезда на град Русе от втората половина на ХХ век с изключителен глас, ярка артистичност, безспорна музикалност и интелигентност, с великолепни певчески и актьорски постижения в най-големите сопранови партии. Освен незабравимата ѝ Тоска (първата ѝ коронна роля, много обичана от Венцеславова и изпълнена повече от 100 пъти на сцена) и днес в Русе помнят нейните Аида, Дездемона, Елизабет, Амелия, Леонора и особено Лейди Макбет на Верди, Лиза на Чайковски, Сента на Вагнер, Елена на Пипков, Мария Десислава на Парашкев Хаджиев, Царица Мария на Панчо Владигеров. В „Неделния следобед“ ще прозвучи рубриката „Срещи, гласове, съдби“, в която с проф. Павел Герджиков припомняме изпълнения на Мария Венцеславова и нейния съпруг – водещия баритон на Русенската опера Анастас Анастасов. За нея проф. Герджиков казва:
„Голямо дарование във всяко отношение. Просто Господ дал всичко – глас, фигура, външност, музикалност, актьорлък, артистизъм (защото между актьорлък и артистизъм има разлика). Голям български репертоар, и то роли, които остават сред най-доброто, сътворено на българската оперна сцена… Искам да кажа за „Мария Десислава“ – тя е създадена от Парашкев Хаджиев специално за Мария Венцеславова. Той е имал нея предвид… Така че Мария е един от хората, изпълнили дълга си към българската оперна култура… С този глас, който ѝ дава възможност да пее и Пучини, и Верди, и Чайковски, тя много успешно е пяла Сента и много успешно би отишла в посока на репертоар, който изпълняваше Биргит Нилсон. Аз намирам много голяма прилика – Мария прави атаките си като Биргит Нилсон… Тембърът ѝ, диапазонът ѝ, емоционалността, този контрол, защото, както е известно, Вагнер не е автор на голямото „фъчкане“ по сцената… При Вагнер нещата са по друг начин поднесени. Голямото действие, голямата емоция е контролирана… Така че Мария притежаваше това качество, което ѝ даваше възможност да бъде и много добра Сента, а би могла да бъде много добра и в други роли на Рихард Вагнер“.

В звуковия файл можете да чуете фрагмент от предаването с участието на проф. Герджиков, в който звучи откъс от финалната сцена на „Залезът на боговете“. Студийният запис е направен през 1976 година от Мария Венцеславова, Симфоничния оркестър на БНР и Александър Владигеров на пулта.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Избрано от сезона на Метрополитън опера – "Хофманови разкази" от Жак Офенбах

Последната творба на Офенбах оживява отново на сцената на Метрополитън опера. След като придобива известност като оперетен композитор Жак Офенбах се насочва към сериозен сюжет. Основата, са три истории – едновременно дълбоки, зловещи и смешни, от романтичния немски писател Е.Т.А. Хофман, който става главен герой в тях. Всяка от историите разказва..

публикувано на 01.03.25 в 07:50
Пиеро Епифания

Пиеро Епифания и неговата "Афроперуанска психеделия"

Повече от три (направо почти четири)   години минаха, откакто излезе дебютният албум на живеещия между Амстердам и София перуански перкусионист и композитор Пиеро Епифания Осамбела Miles, los amigos , така че можем логично да наречем новото издание Psicodelia Afroperuana дългоочаквано. То е ЕР (тоест, кратък албум) от четири пиеси – първа част..

публикувано на 27.02.25 в 17:45

Симфоничният оркестър на БНР представя "Вишеградски традиции"

Концерта "Вишеградски традиции" ще представи Симфоничният оркестър на Българското национално радио. Двама словашки музиканти ще гостуват на Радиооркестъра. На диригентския пулт ще застане Растислав Щур, а сред солистите на вечерта ще бъде младата изпълнителка на блокфлейта Айна Марош. Началото ще даде българско произведение. С изпълнението на..

публикувано на 27.02.25 в 17:39

Програмата на Еврокласик ноктюрно от 1 до 15 март 2025 г.

1 март Свири Симфоничният оркестър на Полското национално радио в Катовице с диригент Нестор Байона. 3.00 часа – Фредерик Шопен (1810-1849), Концерт за пиано № 1 в ми минор, оп. 11. Солист: Шимон Неринг (пиано). 3.42 часа – Ференц Лист (1811-1886), Сватбен марш из "Сън в лятна нощ" от Менделсон. 3.47 часа – Клод Дебюси (1862-1918), Делфийските танцьорки..

публикувано на 27.02.25 в 17:15

"Хофманови разкази" на Жак Офенбах, опера в пет действия

Операта е по едноименната пиеса на Жул Барбие и Мишел Каре, базирана върху приказки на Е. Т. А. Хофман Либрето: Жул Барбие Световна премиера (без действието "Жулиета"): 10 февруари 1881, "Опера Комик", Париж Първо изпълнение в България: 9 март 1922, София Място и време на действие - Нюрнберг, Германия; Венеция, Италия - началото на ХІХ век..

публикувано на 27.02.25 в 15:36