Гост на водещата Ива Дойчинова в „Нашият ден“ тази сутрин беше пpoф. д-p apx. Toдop Бyлeв, който наскоро беше избран за пpeдceдaтeл нa Cъюзa нa apxитeĸтитe в Бългapия на XXIХ oбщo oтчeтнo-избopнo cъбpaниe нa opгaнизaциятa. Там той представи своето виждане за мястото на съюза в съвременното българско обществото и за ролята и отговорностите му при за създаването на модерна градска среда в българските градове.
Затова Ива Дойчинова още в самото начало на разговора го попита каква според него е най-важната задача и цел на Cъюзa нa apxитeĸтитe?
Аpx. Toдop Бyлeв: Този въпрос е свързан с платформата, с която аз се явих на общото събрание. На първо място, архитектурата трябва да застане в центъра на живота и преди всичко на живота на архитектите. Те трябва да обсъждат архитектурата, да имат свое становище, защото сега сме разпилени и обществото не чува нашите послания. На второ място, това, което правите вие – темата архитектура да се появи в публичното пространство. Да излезем с нашите позиции сред хората и те да ни подкрепят, когато става дума за добра архитектура. И разбира се, да изградим вътрешно Съюза по-ясно, по-здраво, да осигурим неговото собствено финансиране, да не сме зависими. Ние винаги сме съществували в условията на самофинансиране, но да имаме повече пари за дейност, която ние наричаме идеална – тоест творческата дейност.
Ива Дойчинова: А как оценявате това, което се случи и продължава да се случва с ремонта на ул. „Граф Игнатиев“?
Аpx. Toдop Бyлeв: За мен цялата операция се оказа не добре планирана. Добре инвестирана, добре финансирана, но не добре планирана… Един такъв ремонт е конкретна операция и в нея се отразява това, което сме създали като система, като организация за такъв тип комплексни строителни дейности у нас. Така че „Граф Игнатиев“ не е изключение, където и да бяхме започнали да правим подобно нещо, щеше да се получи същото. Явно в самите нормативни документи има някакво разпиляване на функциите, липсват някакви елементи на взаимодействие. Тоест ние като цяло все още не сме си изградили този подход, тази организация, която да може успешно да осъществява такива комплексни строителни и архитектурно-преустройствени операции. Говоря за София, защото София е най големият ни урбанистичен организъм. И тук и хубавите, и лошите неща, които можем да направим в архитектурата, проличават особено силно.
И тук Съюзът на архитектите има своето място – да видим какво липсва, какво куца и какво трябва да променим. И с това е свързана една може би утопична цел, която си поставя съюза – да бъде приет един закон за архитектурата, защото сега понятието архитектура не съществува никъде в своето комплексно качество в нормативните документи.
Ще цитирам френския Закон за архитектурата, който започва с думите: „Архитектурата е част от културата“.
Какво още каза архитект Булев за неслучилите се и все още предстоящи ремонти на малките, но знакови улички около „Граф Игнатиев“ като – „Иван Вазов“, „Шишман“ и „6-ти септември“ както и как вижда той ролята на архитектурата като фактор за определяне на градските активности и начина на живот в един град чуйте в звуковия файл.
В рубриката "Разговорът" разговаряхме с арх. Ивайло Захариев от Българската асоциация за термално наследство. Темата на разговора е първата карта на минералните бани в България , липсата на стратегия за развитието на този ценен ресурс и бъдещата визия за термалното наследство у нас. Арх. Захариев подчертава, че към момента държавата не..
В навечерието на 152-рата годишнина от обесването на Васил Иванов Кунчев - Левски прозвучават откъси от радиоефира на "Terra Култура" от последното десетилетие – за делото и личността на Апостола на свободата. "Историческият образ на Апостола е завещан на днешните поколения, както и отговорността, с която тръгва към Голгота", казва през..
В рубриката "Епизоди от живота" представяме една вдъхновяваща инициатива, която цели да осигури подкрепа и социализация за деца и лица с увреждания. В Стара Загора, на улица Венера 9, в квартал Малък Железник, започна дейност творческа работилница, създадена по инициатива на сдружение "Заедно с теб можем". Създателят и председател на..
Комуникационната индустрия позволява много широк обхват от най-различни комуникационни форми – от съвсем стандартните материали, интервюта, статии, до всякакви по-странни и по-нетрадиционни идеи, творчески концепции, клипове, картини. На комуникацията това ѝ е хубавото, че умее да обединява от алгоритмичния стратегически подход до изумително богати..
Как едно съобщение в телевизия за това, че Делян Пеевски "вади средства" и ще спаси българските щанги, може да наруши Закона за радио и телевизия (ЗРТ), коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" доц. Жана Попова, преподавателка във ФЖМК на СУ "Св. Климент Охридски". Какво не му е наред на съобщението, като жанр и съдържание "Няколко..
Режисьорът и създател на една от най-успешните театрални формации "Кредо" Нина Димитрова е навъртяла стотици хиляди километри с турнета и фестивали по..
Комуникационната индустрия позволява много широк обхват от най-различни комуникационни форми – от съвсем стандартните материали, интервюта, статии, до..
"Два века изкуство в България" е нов цикъл с популярни лекции, който обхваща културните и художествени процеси в страната от началото на XIX век до..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg