Тази събота в „Мрежата“ търсим отговор на няколко въпрос: Каква беше ролята на медиите по време на изборите за ЕП – кои бяха незададените въпроси, пропуснатите теми, измислените „проблеми“ и вменените тези по време на кампанията и след оповестяване на резултатите. Но преди това с адв. Александър Кашъмов, правен експерт в неправителствената организация Програма Достъп до информация, коментираме за какво бе осъден колегата ни Росен Босев? – за това че е изразил мнение по повод г-н Мавродиев или, че преди време в серия свои разследвания и публикации е бил критичен към съдия Петя Крънчева, която към днешна дата е съдията – докладчик по делото на Росен Босев.
Адв. Александър Кашъмов: „Формално Росен Босев беше осъден заради изказвания в една от големите телевизии по отношение на тогавашния председател на Комисията по финансов надзор г-н Стоян Мавродиев. Тук трябва да кажем, че в едно демократично общество, а на нас ни се иска да вярваме, че България е правова държава, съществува свобода на словото и тя обхваща в максимална степен всички граждани, включително и журналистите, които имат право да изказват критични менения, особено за хора, които са в управлението. Тези хора не случайно са наречени от Европейският съд по правата на човека „публични фигури“. Много силно впечатление в този случай прави това, че съдията-докладчик е била обект на разследвания и публикации от страна на Росен Босев, но когато ѝ е поискан отвод, тя не го е дала. Това е нещо, което според мен не звучи прилично от гледна точка на изискванията на съдебната система за безпристрастност.“
Малко по-късно към разговора ни се присъединиха и доц. Жана Попова, преподавател във ФЖМК и Страхил Делийски, преподавател по политически науки в СУ „Св. Климент Охридски“.
Жана Попова: „За съжаление, този казус ще става все повече юридически, а не морален, а мисля, че е време да говорим и за моралната страна. Защото целият този казус с Росен Босев и делото, което беше проведено, е някакъв вид заплаха за журналистите.“
Страхил Делийски: „Ако дори оставим настрана юридическата и моралната страна на казуса, той пак е смущаващ, защото е показателен за едни специфични взаимоотношенията между политическата власт, едрия бизнес и медиите у нас. Отношения, които не просто деформират българската публичност като поле за свободна размяна на информация, но и отношения, които в голяма степен в контекста на току приключилите избори, заедно с кампанията преди това, деформират онова, което наричаме политическо представителство. Икономическият продукт е концентриран в ръцете на все по-малко хора, а това води до концентрацията на богатство, което пък води до концентрация на власт и концентрация на собствеността на медии. А оттам и до свръх представителство на интересите на едно все по-стесняващо се икономическо малцинство. И през медиите все повече се чува предимно гласът на хора с голям финансов ресурс. Това се отрази ясно и в предизборната кампания, която приключи с политическата апатия на ниската избирателна активност на хората. Това е отговорът на хората към взаимоотношенията: власт – едър бизнес – медии. И позволете ми една метафора, задълбочаващото се недоверие към политическата система и големите партии у нас е незаконното дете на тези интимизирани отношения между политическата власт, едрия бизнес и медиите.“
Чуйте целия разговор с адв. Кашъмов, доц. Попова и политолога Страхил Делийски в звуковия файл.
В кюстендилското село Слокощица се намира семейната занаятчийска работилница на Искра и Антон Стоилови. Преди години семейството решава да заживее на село. Съпругът Антон до тогава е работил в дърводелски фирми, бил и крояч на обувки, а Искра – в цехове за производство на кожени изделия. След това решили да не работят за други, а да се опитат..
Тази година на 30 април беше обнародван един нов Регламент 1183 на ЕП и на Съвета, който влезе в сила и с него се измени регламентът относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар . Именно с този нов регламент беше въведена правната рамка на т.нар. "европейски дигитален портфейл за цифрова..
Днешният гост в рубриката „Мигранти с таланти“ е Анна Кузнецова от Москва, Русия, която успешно развива иновативен сладкарски бизнес в София. За първи път Анна посещава България на 5-годишна възраст, след като е диагностицирана с астма. Майка ѝ научава за благоприятния климат в Сандански и решават да прекарват по няколко месеца годишно там. Именно..
Рубриката "Съдебната практика на Съда на Европейския съюз" на предаването "Законът и Темида" се излъчва със съдействието на Съда на Европейския съюз . Можете да я слушате веднъж месечно, всеки последен петък на месеца от 10.00 часа по програма "Христо Ботев". Шестата рубрика ще посветим основно на личните данни в правото на Европейския съюз..
През декември 2015 г. бе основано Сдружението на българите на остров Крит с амбициозната цел да защитава правата на българските граждани на острова и да съхранява родните традиции и култура. Под ръководството на Петър Анастасов, който живее в Гърция повече от две десетилетия, организацията изиграва ключова роля за укрепването на българската общност в..
Нобеловият лауреат за литература Юн Фосе пише първата си пиеса "Някой ще дойде" през 1992 година. В края на 90-те пиесите на норвежкия писател започват да..
Във внушителния том са публикувани 27 разказа, неиздавани досега. Както каза на представянето Росица Чернокожева: "Талантът на Палми Ранчев е, че от..
Бубакар Траоре (р.1942, Кайи) е истинска легенда на музиката в Мали, а оттам – и в световен мащаб. Името му нареждаме до тези на Али Фарка Туре ,..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg