Тази събота в „Мрежата“ търсим отговор на няколко въпрос: Каква беше ролята на медиите по време на изборите за ЕП – кои бяха незададените въпроси, пропуснатите теми, измислените „проблеми“ и вменените тези по време на кампанията и след оповестяване на резултатите. Но преди това с адв. Александър Кашъмов, правен експерт в неправителствената организация Програма Достъп до информация, коментираме за какво бе осъден колегата ни Росен Босев? – за това че е изразил мнение по повод г-н Мавродиев или, че преди време в серия свои разследвания и публикации е бил критичен към съдия Петя Крънчева, която към днешна дата е съдията – докладчик по делото на Росен Босев.
Адв. Александър Кашъмов: „Формално Росен Босев беше осъден заради изказвания в една от големите телевизии по отношение на тогавашния председател на Комисията по финансов надзор г-н Стоян Мавродиев. Тук трябва да кажем, че в едно демократично общество, а на нас ни се иска да вярваме, че България е правова държава, съществува свобода на словото и тя обхваща в максимална степен всички граждани, включително и журналистите, които имат право да изказват критични менения, особено за хора, които са в управлението. Тези хора не случайно са наречени от Европейският съд по правата на човека „публични фигури“. Много силно впечатление в този случай прави това, че съдията-докладчик е била обект на разследвания и публикации от страна на Росен Босев, но когато ѝ е поискан отвод, тя не го е дала. Това е нещо, което според мен не звучи прилично от гледна точка на изискванията на съдебната система за безпристрастност.“
Малко по-късно към разговора ни се присъединиха и доц. Жана Попова, преподавател във ФЖМК и Страхил Делийски, преподавател по политически науки в СУ „Св. Климент Охридски“.
Жана Попова: „За съжаление, този казус ще става все повече юридически, а не морален, а мисля, че е време да говорим и за моралната страна. Защото целият този казус с Росен Босев и делото, което беше проведено, е някакъв вид заплаха за журналистите.“
Страхил Делийски: „Ако дори оставим настрана юридическата и моралната страна на казуса, той пак е смущаващ, защото е показателен за едни специфични взаимоотношенията между политическата власт, едрия бизнес и медиите у нас. Отношения, които не просто деформират българската публичност като поле за свободна размяна на информация, но и отношения, които в голяма степен в контекста на току приключилите избори, заедно с кампанията преди това, деформират онова, което наричаме политическо представителство. Икономическият продукт е концентриран в ръцете на все по-малко хора, а това води до концентрацията на богатство, което пък води до концентрация на власт и концентрация на собствеността на медии. А оттам и до свръх представителство на интересите на едно все по-стесняващо се икономическо малцинство. И през медиите все повече се чува предимно гласът на хора с голям финансов ресурс. Това се отрази ясно и в предизборната кампания, която приключи с политическата апатия на ниската избирателна активност на хората. Това е отговорът на хората към взаимоотношенията: власт – едър бизнес – медии. И позволете ми една метафора, задълбочаващото се недоверие към политическата система и големите партии у нас е незаконното дете на тези интимизирани отношения между политическата власт, едрия бизнес и медиите.“
Чуйте целия разговор с адв. Кашъмов, доц. Попова и политолога Страхил Делийски в звуковия файл.
Александър Лукашенко спечели седми пореден мандат на изборите миналата седмица. Западните лидери не признават за свободен и честен вота заради репресиите над опозицията в бившата съветска република. Режимът на Лукашенко забрани независимите медии в страната, а опозиционните лидери или са в наказателни колонии, или в изгнание в чужбина. Какво..
Какъв е административноправният режим на защитените зони. В юридическото предаване "Законът и Темида" представяме монографията "Административноправен режим на защитените зони" на доц. Надежда Христова – преподавател в Юридическия факултет на УНСС и арбитър в Арбитражния съд при Българската стопанска камара. "Една от причините за написването на..
Музиката има силата да свързва поколения, да разказва истории и да предава ценности. Чрез песните си ние не само запазваме културното си наследство, но и укрепваме връзките в семейството. Именно тази идея е в основата на творческия път на певицата Виктория Куприна , която открива красотата на българската музика и решава да я сподели със света...
Рубриката "Съдебната практика на Съда на Европейския съюз" на предаването "Законът и Темида" се излъчва със съдействието на Съда на Европейския съюз. Можете да я слушате веднъж месечно, всеки последен петък на месеца от 10.00 часа по програма "Христо Ботев". Това е седмо издание. Европейската комисия (ЕК), като пазител на учредителните Договори в..
Пернишкият драматичен театър "Боян Дановски" поставя ново начало с премиерата на поетичния спектакъл "Прозорец към изгрева". Постановката, която ще се играе на 31 януари от 19:00 ч., а след това и на 5 февруари, представлява театрализирана композиция от стихове на местни автори. Особено значимо е, че както текстовете, така и актьорският състав,..
Фондация за хуманитарни и социални изследвания – София (ФХСИ) излезе с новия брой 7 на Бюлетина "Антидемократичната пропаганда в България онлайн". Как..
Столичната галерия за модерно градско изкуство "Риволи" кани публиката на пътуване в сърцето на Португалия с поредната си изложба на водещи съвременни..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg