Българско национално радио © 2020 Всички права са запазени

Магдалина Станчева: археология в центъра на София

БНР Новини
Църквата „Св. Петка Самарджийска“ в София
Снимка: Кирчо Стоичков
Има хора, чиито имена не отекват шумно във времето, не са гръмки, бомбастични, блестящи, но заедно с това ако ги нямаше, едва ли бихме могли да живеем така, както живеем, да сме заобиколени от това, с което сме заобиколени. Такова име е Магдалина Станчева (1924-2014), наричана „главният археолог на София“, а за мнозина – Пазителка на тайните на София, Пазителка на софийските потайности. Всъщност, ако трябва да ѝ се дава определение, най-подходящото би било Спасителката на древна София. Спасителка, защото благодарение на нея центърът на българската столица има този свой вид – на съхранени старини, които сред модерността и дори помпозността на сградите, показват друг облик на града – древен, топъл, приютяващ. Градската археология е тежък труд, който – на всичкото отгоре – се сблъсква с властови институции, които нямат кой знае какъв пиетет към старините, по-важни са плановете и петилетките.

Магдалина Станчева. Снимка: nbulibrary-blog.euПаднало ѝ се на Магдалина Станчева да работи тъкмо в такова тежко, дори непосилно за честните и отговорни професионалисти време – т.нар. „години на социалистическо строителство“. Тя обаче с много храброст, упоритост и интелектуална находчивост успява да задържи устрема на новата власт да помете всичко старо под веригите на булдозерите и кулите на крановете.
Само един пример: благодарение на нея е запазена черквата „Света Петка“, която комунистическите властимащи са искали да изравнят със земята. За тази невероятна жена, човек, учен, общественик, дарител идва реч в предаването „Премълчаната история“ на 19 юни 2019 г. с Калина Гарелова, която заедно с Яна Сарандева се е заела да подготви сайт за живота и делото на Магдалина Станчева. Дума се отваря и за градската археология и урбанистичните решения, когато се открият древни находки, както и за това умеем ли да пазим добре своето историческо богатство.
По темата разговаряме с арх. Павел Попов.


 
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Исторически музей, гр. Самоков

Накъде да поемем в почивните дни

Питате се накъде да поемете през почивните дни? Богатият архив на предаването "А сега накъде" разполага с ценни идеи за пътувания в рамките на деня. Предлагаме ви аудиоразходка до Самоков, където, по всичко личи, има какво да се види. Полезно е да се знае също, че наблизо е Мальовица, откъдето тръгват много маршрути във високото. Ако сте с деца –..

публикувано на 10.07.20 в 13:01

Аз ще бъда с чудна рокля, принтирах я сама

Модната индустрия е от онези, които ковид кризата ще промени радикално. В пред-ковид света глобалната модна индустрия произвеждаше около 150 милиарда артикула годишно, цифра далеч надхвърляща потребностите на световното население от облекло. Днес големите модни марки намаляват броя на физическите магазини и се пренастройват към онлайн продажби, но целият..

публикувано на 09.07.20 в 16:13
Картина от Стоян Венев

За тънкио намек и дебелио край

Става дума за не дотам свенливия и не дотам деликатния еротичен фолклор на предците ни. Впрочем, както и с всяка друга тема, от значение е кога и с кого говориш за „онези” неща. Мъжката подпийнала компания в селската кръчма или женската, също почерпена, на Бабинден са благодатната среда за размяна на доста пиперливи думи и жестове. За непосредствено..

публикувано на 07.07.20 в 18:03
Доха през нощта, гледана от залива Корниш

Мол за соколи в Доха

В „Покана за пътуване“ Магдалена Гигова разказва за впечатленията си от летището на Доха. Във времена на пандемия, в които можем само да мечтаем за самолетни полети, реших да ви разходя из Hamad International Airport – летището на Доха. И да ви водя на мол за соколи. Като имате предвид, че брутният вътрешен продукт на Катар е 200 млрд. долара, няма да..

публикувано на 07.07.20 в 10:40

Тиранията на богатия избор

Колкото повече избор имаме, с толкова повече свобода разполагаме. На теория е така, но следващия път, като се озовете пред стелаж с десетки видове портокалов сок или сос за спагети, вече не сте толкова убедени. Парадоксалното следствие от твърде много избор е, че се парализираме и отлагаме решението . Когато имаме твърде много избор, се плашим, че ще..

публикувано на 07.07.20 в 09:20