Българско национално радио © 2020 Всички права са запазени

Магдалина Станчева: археология в центъра на София

БНР Новини
Църквата „Св. Петка Самарджийска“ в София
Снимка: Кирчо Стоичков
Има хора, чиито имена не отекват шумно във времето, не са гръмки, бомбастични, блестящи, но заедно с това ако ги нямаше, едва ли бихме могли да живеем така, както живеем, да сме заобиколени от това, с което сме заобиколени. Такова име е Магдалина Станчева (1924-2014), наричана „главният археолог на София“, а за мнозина – Пазителка на тайните на София, Пазителка на софийските потайности. Всъщност, ако трябва да ѝ се дава определение, най-подходящото би било Спасителката на древна София. Спасителка, защото благодарение на нея центърът на българската столица има този свой вид – на съхранени старини, които сред модерността и дори помпозността на сградите, показват друг облик на града – древен, топъл, приютяващ. Градската археология е тежък труд, който – на всичкото отгоре – се сблъсква с властови институции, които нямат кой знае какъв пиетет към старините, по-важни са плановете и петилетките.

Магдалина Станчева. Снимка: nbulibrary-blog.euПаднало ѝ се на Магдалина Станчева да работи тъкмо в такова тежко, дори непосилно за честните и отговорни професионалисти време – т.нар. „години на социалистическо строителство“. Тя обаче с много храброст, упоритост и интелектуална находчивост успява да задържи устрема на новата власт да помете всичко старо под веригите на булдозерите и кулите на крановете.
Само един пример: благодарение на нея е запазена черквата „Света Петка“, която комунистическите властимащи са искали да изравнят със земята. За тази невероятна жена, човек, учен, общественик, дарител идва реч в предаването „Премълчаната история“ на 19 юни 2019 г. с Калина Гарелова, която заедно с Яна Сарандева се е заела да подготви сайт за живота и делото на Магдалина Станчева. Дума се отваря и за градската археология и урбанистичните решения, когато се открият древни находки, както и за това умеем ли да пазим добре своето историческо богатство.
По темата разговаряме с арх. Павел Попов.


 
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Децата от Русаля имат нужда от вас

Може би сте чували за училището-пансион по изкуства и занаяти във великотърновското село Русал я. То приютява деца, лишени от родителска грижа, от крайно бедни семейства или от рискова среда. Идеята е, че изкуството може да стопи стената от собствените им страхове, недоверие и чувство за безполезност и да ги изведе към светлата страна на живота...

публикувано на 19.10.20 в 11:10

Невромаркетингът - наука в рекламата

Невромаркетингът е модерна научно-изследователска област в която взаимно се допълват постиженията на невронауките и резултатите от анализите, направени при маркетинговите проучвания на пазарното поведение на потребителите и комуникативните възможности на рекламата като въздействие. В процеса на изследване най-често се използва..

публикувано на 15.10.20 в 16:55

В образованието няма минало свършено

Доколко ориентирано към бъдещето е българското образование и как му повлияха пандемията и дигитализирането? "Навлизането на технологиите не е цел, то е средство за постигане на качество в образованието – е изтъквал неведнъж Явор Джонев Председател на фондация за образователна трансформация transform.bg. Няма как обаче дигитализирането да промени нещо..

публикувано на 14.10.20 в 14:10

Азбучните уловки на дребномислието

На фона на дълбоките проблеми в държавата и общото безпокойство на хората тези дни неочаквано на повърхността пред общественото внимание изплува нова тема за спорове. Как да се нарича празникът 24 май – Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост, както досега, или Ден на българската писменост, просвета и култура. За съжаление..

публикувано на 14.10.20 в 09:45
Синагогата в Хамбург, пред която на 4 октомври мъж нападна еврейски студенти

От реч на омразата до действие от омраза

След по-малко от месец се навършват 82 години от Кристалната нощ в Германия. От много години насам фашизоидни екстремисти използват еврейските празници, за да нападат хора и места, свързани с еврейската общност. Миналата седмица еврейската общност от цял свят отбеляза своя празник Сукот. Една от традициите по време на празника е била стопаните да правят..

публикувано на 13.10.20 в 13:41