Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Магдалина Станчева: археология в центъра на София

БНР Новини
Църквата „Св. Петка Самарджийска“ в София
Снимка: Кирчо Стоичков
Има хора, чиито имена не отекват шумно във времето, не са гръмки, бомбастични, блестящи, но заедно с това ако ги нямаше, едва ли бихме могли да живеем така, както живеем, да сме заобиколени от това, с което сме заобиколени. Такова име е Магдалина Станчева (1924-2014), наричана „главният археолог на София“, а за мнозина – Пазителка на тайните на София, Пазителка на софийските потайности. Всъщност, ако трябва да ѝ се дава определение, най-подходящото би било Спасителката на древна София. Спасителка, защото благодарение на нея центърът на българската столица има този свой вид – на съхранени старини, които сред модерността и дори помпозността на сградите, показват друг облик на града – древен, топъл, приютяващ. Градската археология е тежък труд, който – на всичкото отгоре – се сблъсква с властови институции, които нямат кой знае какъв пиетет към старините, по-важни са плановете и петилетките.

Магдалина Станчева. Снимка: nbulibrary-blog.euПаднало ѝ се на Магдалина Станчева да работи тъкмо в такова тежко, дори непосилно за честните и отговорни професионалисти време – т.нар. „години на социалистическо строителство“. Тя обаче с много храброст, упоритост и интелектуална находчивост успява да задържи устрема на новата власт да помете всичко старо под веригите на булдозерите и кулите на крановете.
Само един пример: благодарение на нея е запазена черквата „Света Петка“, която комунистическите властимащи са искали да изравнят със земята. За тази невероятна жена, човек, учен, общественик, дарител идва реч в предаването „Премълчаната история“ на 19 юни 2019 г. с Калина Гарелова, която заедно с Яна Сарандева се е заела да подготви сайт за живота и делото на Магдалина Станчева. Дума се отваря и за градската археология и урбанистичните решения, когато се открият древни находки, както и за това умеем ли да пазим добре своето историческо богатство.
По темата разговаряме с арх. Павел Попов.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Чудомир и "барабанистите"

Своята кариера на художник-карикатурист, а и на "пописващ" пародии и смешки Димитър Чорбаджийски-Чудомир разгръща първоначално най-пълно във в. "Барабан", където работят още фигури като Борю Зевзека (Борис Руменов), Сава Злъчкин, Стоян Шатле и други – повечето днес забравени, но за времето си известни и обичани. За Чудомир, за творчеството му..

публикувано на 30.01.25 в 08:48

35 години дружество "Родолюбец"

На 15 януари 1990 г. в залата на Съюза на българските писатели в София в присъствието на около 100 души – писатели, журналисти, учени, обществени деятели - е учредено Културно-просветното дружеството за връзки с бесарабските и таврийските българи "Родолюбец". В онези години за сънародниците ни в Молдова, Украйна, Казахстан, Сибир и т.н. в..

публикувано на 29.01.25 в 12:10

Пламен Вукадинов за приключенията в подводния свят

Пламен Вукадинов е водолаз, фотограф и инструктор по подводни спортове. Посещавал десетки места, попадал не веднъж в опасни ситуации, спасявал човешки животи. Тези истински истории описва в биографичната си книга "Адреналинът е моята стихия". Издава и втора – "Интоксикация", в която помества разкази на свои приятели и съмишленици, докоснали се до..

публикувано на 28.01.25 в 17:05
 Васил Лозанов

Безпокойството на един учител в епохата на ИИ

"Една от чудовищните последици на навлизането на генеративен ИИ в класната стая е бавното умъртвяване на личността на човека. За нас – възрастните, учените, опитните хора – рискът да загубим мнението и предпочитанията си звучи като абсолютна фантастика. Но дали е същото за онези, израснали в свят, в който ИИ може да мисли и да се изразява вместо..

публикувано на 28.01.25 в 13:28

Резултатите от среднозимното преброяване на водолюбивите птици

Какви са резултатите от 49-то среднозимно преброяване на водолюбивите птици разказва във "Време за наука" Свилен Чешмеджиев от Българското дружество за защита на птиците. Традиционното преброяване се е случило в рамките на четири дни с участието на 43 екипа доброволци и експерти от Българското дружество за защита на птиците, Изпълнителна..

публикувано на 28.01.25 в 13:03