Спомен за Висоцки, за дълбокия му глас, за лириката и за китарата

Отбелязваме 39-ата годишнина от деня, в който загубихме един важен човек от времената на социализма – на 25 юли поетът, актьорът и майсторът на песните с китара Владимир Висоцки си отиде от сърдечен удар. Хората си спомнят и до днес барда с китарата – бард-хулиган, който със стиховете си и с песните си сякаш протестираше ловко и творчески срещу системата на бившия Съветски съюз.
В младите си години Владимир Висоцки учи театрално майсторство, като актьор е участник в групата на Московския театър „Александър Пушкин“, след това в театър „Таганка“, с който гостува в България през 1978 година. Известен е с много роли в театъра, а по-възрастни театрали твърдят, че неговата роля в „Хамлет“ на Шекспир била просто недостижима. Той е известен също и с това, че е бил особено недолюбван от властта в Съветския съюз, често си е имал неприятности, но това е било част от неговото артистично амплоа. Много от стиховете и песните му са били отричани и забранявани, голяма част от тях не са видели бял свят, но това не е пречило на неговата световна известност.
След като умира, в личния му архив, баща му и жена му, френската актриса Марина Влади, намират 800 песни и 1100 стихотворения. Изиграл е 30 филмови роли, изнасял е концерти по цяла Русия и на много места по света (включително и в България). След смъртта му в Русия е създаден фонд за опазване и съхраняване на творчеството му.
Висоцки умира през лятото на 1980 година, когато в Москва са организирани бойкотираните от западните държави Олимпийски игри. Съветската преса не съобщава за неговата смърт с изключение на вестник „Вечерняя Москва“, и то три дни по-късно. Въпреки това новината достига до всички краища на Русия и до чужбина. Западните станции, като „Гласът на Америка“, свирят негови песни, а пред театър „Таганка“, където е работил, се стича огромна тълпа от хора. Почти всички медии по света отразяват, макар  и с малко закъснение, смъртта на един толкова популярен поет и музикант като Висоцки.