Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Спомен за Висоцки, за дълбокия му глас, за лириката и за китарата

Снимка: Архив

Отбелязваме 39-ата годишнина от деня, в който загубихме един важен човек от времената на социализма – на 25 юли поетът, актьорът и майсторът на песните с китара Владимир Висоцки си отиде от сърдечен удар. Хората си спомнят и до днес барда с китарата – бард-хулиган, който със стиховете си и с песните си сякаш протестираше ловко и творчески срещу системата на бившия Съветски съюз.
В младите си години Владимир Висоцки учи театрално майсторство, като актьор е участник в групата на Московския театър „Александър Пушкин“, след това в театър „Таганка“, с който гостува в България през 1978 година. Известен е с много роли в театъра, а по-възрастни театрали твърдят, че неговата роля в „Хамлет“ на Шекспир била просто недостижима. Той е известен също и с това, че е бил особено недолюбван от властта в Съветския съюз, често си е имал неприятности, но това е било част от неговото артистично амплоа. Много от стиховете и песните му са били отричани и забранявани, голяма част от тях не са видели бял свят, но това не е пречило на неговата световна известност.
След като умира, в личния му архив, баща му и жена му, френската актриса Марина Влади, намират 800 песни и 1100 стихотворения. Изиграл е 30 филмови роли, изнасял е концерти по цяла Русия и на много места по света (включително и в България). След смъртта му в Русия е създаден фонд за опазване и съхраняване на творчеството му.
Висоцки умира през лятото на 1980 година, когато в Москва са организирани бойкотираните от западните държави Олимпийски игри. Съветската преса не съобщава за неговата смърт с изключение на вестник „Вечерняя Москва“, и то три дни по-късно. Въпреки това новината достига до всички краища на Русия и до чужбина. Западните станции, като „Гласът на Америка“, свирят негови песни, а пред театър „Таганка“, където е работил, се стича огромна тълпа от хора. Почти всички медии по света отразяват, макар  и с малко закъснение, смъртта на един толкова популярен поет и музикант като Висоцки.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Карло Бергонци и Рената Тебалди

Две оперни легенди в "Дон Карлос" на Верди

В съботната вечер ще си припомним гласовете на Карло Бергонци и Рената Тебалди. La divina Renata я наричаха милионите фенове по света заради уникалните вокални качества – рядко срещано по сила и красота лирико-драматично сопрано. Безукорна техника, която ѝ помага с лекота да преодолява най-виртуозните епизоди, гъвкавост, фантастични отблясъци, мекота и..

публикувано на 28.12.24 в 07:50
Ивайло Маджаров и Светослав Петров

Ивайло Маджаров и фолклора като живот и смисъл

Фолклора – отдавна забравен мит или важен елемент в съвремието ни. Колко младите се интересуват от традицията миналото и родът и до колко това движи бъдещето. Това обсъждаме в разговора ни с народния певец и хореограф Ивайло Маджаров. Преподаването на малки и големи в основаната от него школа за фолклорни вдъхновения "Олга Борисова" описва като своя..

публикувано на 27.12.24 в 08:35

Конрад Хъруиг: Искам да повярвате, че хората гледат на България като страна с нова и модерна музика

Американската легенда на джаз тромбона гостува в предаването "Джазисимо" след серия клубни концерти в София заедно с български джаз музиканти, с които той поддържа топли отношения от две десетилетия – Атанас Попов, Антони Дончев, Георги Дончев, Димитър Льолев, Михаил Иванов-Мишо, Васил Спасов и други. През 2018 г. Конрад Хъруиг е специален гост на..

публикувано на 25.12.24 в 17:10
Мирослава Кацарова

Back to the Cinema с Мирослава Кацарова

Преди точно 10 години се появи една от емблематичните концертни програми на българската джаз вокалистка Мирослава Кацарова, наречена CINEMA. Тя включваше музикални теми и песни от филми, свързани основно с европейското кино. Сред филмите, чиято музика бе интерпретирана от Мира и нейния джаз квартет (Мирослав Турийски, Веселин Веселинов Еко, Христо..

публикувано на 25.12.24 в 11:27
Мария Мира Христова, инж. Васил Ботев и Людмила Лазарова с вълшебното

За песента "Копче-топче" или как на Коледа стават чудеса

Песента "Копче-топче" пристига директно в радиоефира от творческата работилница на инж. Васил Ботев и певицата Людмила Лазарова в навечерието на Светлите празници. Процесът на създаването на песента и историята на инж. Васил Ботев започва в разгара на лятото в предаването "Terra Култура". Тогава пожелания за творчески успех отправя и Мими Колева..

публикувано на 25.12.24 в 09:11