Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Дехуманизацията в правото и в обществото

Проф. Момяна Гунева, Анелия Торошанова и адвокат Любомир Новиков
Снимка: Росица Петрова

В съвременния свят, нормативен израз от най-висок порядък, хуманизмът намери във Всеобщата декларация за правата на човека, прогласена от Общото събрание на ООН на 10 декември 1948 г. – създаване на свят, в който хората ще се радват на свободата на словото и убежденията си и ще бъдат свободни от страх и лишения. Аналогична воля залегна и в Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, която от 2 октомври 1992 г. е част от нашето законодателство.

През последните десетилетия, особено след 11 септември 2001 г., протича процес на практическо отричане на основните принципи, като в името на сигурността на обществото се ограничават все повече правата на личността. Това се отнася както за международното, така и за националното ни право.
Показателна в това отношение е политиката на САЩ след 2001 г., когато президентът Джорд Буш (старши) съживи Military Commission Act на президента Ф. Д. Рузвелт от Втората световна война. Целта на акта и създадената с него процедура е задържаните под предлог, че са терористи, лица да не се третират като човешки личности, като се подлагат на инквизиции и се лишават от правото на защита и на справедлив процес. Резултатът е, че от няколкостотин (а може би и хиляди) задържани в Абу Гариб, Гуантамо, Баграм и други тайни затвори, като напр. в Полша, Румъния, Литва, Тунис, Казахстан до сега са осъдени едва 30-35 души.

В областта на законодателството в България резултатът е, че само през последните 27 години над петдесет пъти са правени изменения в Наказателния кодекс, всичките насочени към ожесточаване на наказанията чрез увеличаване на размера им и въвеждане на нови състави на престъпления. В резултат практически не останаха напр. т. нар. „леки” престъпления – наказуеми с лишаване от свобода до пет години или с друго, по-леко наказание.

Показателна е и законодателната политика в областта на административното наказване – системното увеличаване размера на глобите, които напр. по Закона за защита на личните данни може да бъдат от 10 000 до 100 000 лв., а по Закона за мерките срещу изпиране на пари и по Закона за мерките срещу финансиране на тероризма – от 5000 до 2 000 000 лв. Системно се увеличават и глобите по Закона за движението по пътищата.

Това показва, че е налице трайно изразена воля на държавата чрез тежки санкции да се опитва да действа от една страна превантивно, а от друга – да си осигурява постъпления, тъй като приходоизточниците за бюджета са краен брой и лимитирани. Корелация между тежестта на наказанията и намаляване честотата на престъпленията и нарушенията не е установена.

Поради това се поставя въпросът за справедливостта и за съответствието на наказанието с тежестта на деянието и с имущественото положение на дееца – основен принцип на правото. За това говорим в днешното издание на „Законът и Темида“ с консултантите на предаването проф. Момяна Гунева – един от водещите експерти по наказателно право в България, и експрокурорът, адвокат Любомир Новиков.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Импулсът в мен: Мanifest – думата на 2024 година според речника на Кеймбридж

Речникът на Кеймбридж обяви manifest за дума на годината за 2024 година. Глаголът manifest е част от английския език и означава да демонстрираш нещо, което е очевидно, чрез знаци или действия – според описанието му в речника на Кеймбридж. В наши дни обаче думата вече описва позитивното мислене, което сбъдва желания и убеждението, че можеш със..

публикувано на 28.01.25 в 16:15

Национална среща на ученическите съвети: Стъпка към промяна в образованието

В рубриката "Времето на редактора" ви разказваме за Третата национална среща на ученическите съвети, която ще се проведе в град Пловдив. Това събитие е част от дейностите на Националния ученически парламент – мрежа, обединяваща ученически съвети и парламенти от цяла България, с цел ефективен диалог с институциите. Националният ученически..

обновено на 28.01.25 в 13:39

Технологичното образование в България – какво липсва?

Днес темата за подготовката на кадри, които да отговарят на нуждите на съвременния бизнес, е по-актуална от всякога. Каква е ролята на държавата, общините и бизнеса в този процес? Как върви изграждането на иновативни училища и СТЕМ центрове, които да мотивират учениците да изучават дисциплини като мехатроника, роботика, изкуствен интелект и..

обновено на 28.01.25 в 12:39

Руслан Трад: Какво е бъдещето на Сирия след падането на режима на Асад

След толкова дългоочакваното падане на Башар ал Асад какво бъдеще очаква Сирия. Какви са перспективите пред страната на фона на продължаващата криза в Близкия изток и хаотичната ситуация в самата Сирия, където различните бунтовнически групировки в много случаи имат диаметрално противоположни искания – например Хаят Тахрир ал Шам и доминираните от..

публикувано на 27.01.25 в 16:45

Какъв е гласът на младите хора в България?

Пред какви трудностите са изправени младите в началото на творческия си път, какви са желанията им и препокриват ли се с реалността? Има ли връзка между отделните поколения и помагат ли си взаимно? Как участват в социалния, културния и политически живот и биват ли забелязани? Какви са бунтовете и тревогите им? Чувстват ли се свободни? Как новите..

публикувано на 27.01.25 в 16:11