Размер на шрифта
Българско национално радио © 2023 Всички права са запазени

Саймън Ратъл и оркестърът на Баварското радио с „Валкюра“ – концертно изпълнение от Мюнхен

събота, 27 юли, от 20 часа

Снимка: br-so.com / PMeisel

Тази събота с любезното съдействие на Европейския съюз за радио и телевизия предлагаме един от най-новите документални записи на „Валкюра“ – втората и най-популярна опера от тетралогията „Пръстенът на нибелунга“, осъществен в зала „Херкулес“ в Мюнхен на 8 февруари тази година. На пулта на СО на Баварското радио е англичанинът Саймън Ратъл, партиите на Зигмунд и Зиглинде изпълняват звездите Стюарт Скелтън и Ева-Мария Вестбрук, Хундинг е изтъкнатият американски бас Ерик Халфарсън (желан гост на фестивала в Байройт), а Вотан и Брюнхилде са британският бас-баритон Джеймс Ръдърфорд и шведката Ирен Теорин, утвърдили имената си на европейските сцени с по няколко Вагнерови роли.
През пролетта и лятото на 2007 Саймън Ратъл направи фурор с най-реномирания световен оркестър, чийто главен диригент беше тогава – Берлинската филхармония, с „Валкюра“ на Великденския фестивал в Залцбург и фестивала в Екс-ан-Прованс. Амбициозният проект, спонсориран от двата фестивала, бе започнал година преди това – с „Рейнско злато“, за да продължи с останалите две опери от тетралогията през 2008 и 2009. По онова време Берлинските филхармоници не бяха свирили Вагнеровите опери от 60-те години на ХХ век (епохата на Караян), но съвсем не се наложи да чакат толкова за следващата им изява с „Валкюра“ – още през май 2012 в залата на Филхармонията в Берлин Ратъл отново дирижира концертно изпълнение на втората част от знаменитата Вагнерова тетралогия. В едно от многобройните интервюта с големия британски диригент на въпрос за Вагнер той отговаря, че „когато слушате тази музика почти винаги имате нужда от психиатър и в известни отношения тя ви разболява, но рано или късно всеки успява да усети наркотичния ефект на Вагнеровото творчество – и вече не е в състояние да устои на опияняващия му ефект“. Попитан дали харесва Вагнер, Ратъл убедено отговаря „да“, но веднага добавя – „само музиканта“. И признава, че с годините му е все по-трудно да интерпретира Вагнерови творби, особено след като е прочел доста материали и книги за великия немски автор. „По всичко личи, че той трябва да е бил ужасен човек… И бих