Българско национално радио © 2020 Всички права са запазени

Сладко-киселия час, в който грозното става красиво

БНР Новини
Снимка: Михаил Новаков

На 12 септември се откри фотоизложбата на Михаил Новаков „Сладко-киселия час“. За нея кураторът Мартина Стефанова пише : „… във фотографията има термини за два режима на снимане... Наричат се “син” и “златен” час... Какво става обаче ако намерим същия този покой в едно друго време, един друг час, откраднат момент от бързината на новия строй? Михаил Новаков улавя този момент и го нарича “Сладко-киселия час”. Това е моментът сред грозноватата кисела среда на бързите промени, моментът на сладката дрямка, паузата в която няма значение кое е обект или субект, защото всичко става един еклектичен пейзаж. В този застинал момент пространството се огъва, а времето почти спира. Няма действие, няма емоция, има меланхолия на очакването.“

Повечето от снимките, подбрани за изложбата са правени в Китай. Допълват ги кадри от България, Гърция и Румъния, но ако човек не се зачете в надрасканите на ръка по стената заглавия, не би могъл бързо да обхване произхода на всеки образ. Липсват екзотичното и домашното, в композициите няма нищо разтребено, нищо емблематично, нищо украсено. Доминира усещането за случайност и незавършеност, моментът, проблясъкът. Кураторът Мартина Стефанова и фотографът Михаил Новаков разказват повече за търсенето на сладко-кисели моменти.



 
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Култура под натиск

Културата на натиска и натискът върху културата. Какво означават тези понятия? Когато журналистиката заговори за „култура на натиска“, тя има предвид въздействието на всички центрове на влияние върху медийното съдържание – политически лица, икономически субекти, рекламодатели, държавни и общински институции, но също така и авторцензурата и..

публикувано на 30.10.20 в 18:15

Съюзът на артистите връчва наградите „Икар 2020“ на церемония без публика

Националните награди за сценични изкуства „Икар” на Съюза на артистите в България все пак ще бъдат връчени утре (31 октомври), след дълго отлагане заради епидемията от новия коронавирус. По традиция отличията се присъждат от 1974 година в Световния ден на театъра – 27 март. Тази година, за първи път в своята история, наградите ще бъдат връчени в..

публикувано на 30.10.20 в 13:55
Кристина Вътова, Leaf it as it is

Кристина Вътова: Ако утре дойде краят на света, какво бих нарисувала днес

"Ако утре дойде краят на света, какво бих нарисувала днес? Ако има дори малка вероятност това да е последната картина, която правя... какво бих изобразила на нея? Ако си представя, че никой никога няма да види тази картина, бих ли мислила за концепция, или просто ще нарисувам всичко, което ми хрумне... като за последно?", пита се младата художничка..

публикувано на 30.10.20 в 10:48

В главната роля: София Бобчева

Какво е общото между Горан Брегович и Димитрий Шостакович?  Съществува ли щастие след брака, или всичко се превръща в окопна война?  Какво да правите, ако грабливи птици помислят прическата ви за гнездо? Как да се държите с литературните си фенове, когато всички те се окажат въображаеми? Ако отговорите на тези и други подобни въпроси ви..

публикувано на 30.10.20 в 09:30

Дейвид Славчев за Видинския театър

Първото театрално представление в България е изнесено на 30 октомври 1849 г. във Видин от унгарските емигранти, пребиваващи в града след разгрома на национално-демократичната революция от 1948-1949. Какво се случва с театралното изкуство сега в този крайдунавски град?  Дейвид Славчев, директор на Видинския драматичен театър „Владимир Трандафилов“,..

обновено на 30.10.20 в 08:49