Българско национално радио © 2020 Всички права са запазени

Премълчаният радиочовек Георги Василски (1954 - 2018)

Снимка: БГНЕС

На 21 септември миналата година ни напусна радиочовекът Георги Василски, който 36 години от живота си отдаде на живота на Българското национално радио. Коварната болест, която дълго време не успяваше да сломи физически най-слънчевото същество, работещо в програма „Христо Ботев“ на БНР, все пак успя да ни го отнеме и да изпрати завинаги веселата му душа в небесните селения.

Не бяхме подготвени за внезапната му кончина, защото дори и след краткия престой в болницата, необикновеният му дух продължаваше да бъде нахъсан за живот и за творчество, за нови срещи с многобройните си приятели. А такива той имаше из цялата страна, защото някога, като млад радиорепортер, е посетил и опознал всяко кътче от бившата ни и днешна държава.

Съдбата му бе завинаги свързана с Радиото и докрая остана извънреден работохолик, който милееше не само за престижа на програмата, но и за всеки, който работеше за нея – от служебните шофьори и отделните редактори до новопостъпилите радиостажанти. В БНР едва ли е имало подобен случай на толкова обичан радиошеф, който да притежава естествено съчувствие и чисто човешко съпричастие към проблемите колегите си – както от битово, така и от професионално естество.

Георги беше прекрасен публицист, остроумен, ироничен в писането, самоироничен в поведението си. Притежаваше много богата журналистическа култура, задълбочени познания в проблемите, за които пишеше, а опознаването на неизвестните страници от националната ни история му бе станало професионално хоби. В програма „Христо Ботев“ той бе личността, която с опита и реализма си намираше изход от всяка възникнала проблемна ситуация. Излизаше от нея най-вече с авторитета си на опитен и много обаятелен колега, познаващ дишането на радиоживота отвътре, а не като пряк, но равнодушен наблюдател.

Беше скромен, дори свенлив, особено когато ставаше дума за другите му, по-малко известни качества на драматург, саркастичен поет и присмехулен белетрист. Завеща ни купища радиокоментари, пиесата „Пет бири и новото време“, сборника с поетична сатира „Палачите обичат тихо” и книгата със сатирична проза - „Празникът е тъжна работа“.
Със същото бликащо чувсто за хумор възприемаше заболяването си, пред което нито за миг не мигна уплашено или самосъжалително. Обичаше животът и животът го обичаше, защото бе осъществен в професията и в житието си мъж. Има защо да си спомняме за този забележителен човек и колега.

В предаването участват негови приятели и хора, които са работили с него – проф. Михаил Мелтев, Ивайло Савов, Петър Колев, Митко Новков, Людмил Станев. От Пловдив в предаването се включва Георги Трифонов, от Русе – Наташа Стефанова, от Румъния – Емил Тончев.


 
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Биоразнообразие и климатични промени

Темата за климатичните промени, осмисляни в контекста на глобалното затопляне, напоследък все по-често се свързват не само с климатичните бежанци, топенето на ледниците и оцеляването на застрашени от повишаването на морското ниво популации от хора, живеещи в крайбрежни райони, но и с увеличаващият се брой на застрашените растителни и животински видове...

обновено на 22.10.20 в 18:37

Ще се преборят ли учените за правото ни да се гордеем с делото на светите братя Кирил и Методий

Безцеремонна намеса на политиката в област, в която единствено науката може да се произнесе, и по тема, изключително чувствителна за обществото ни – каква е нашата писменост – българска или славянска и оттам – как да се нарича празникът 24 май. Така може да се определи внесената от групата на „Обединени патриоти“ и подкрепена на първо четене от депутатите..

публикувано на 22.10.20 в 17:50
Селин Алварес

Учителката, която наистина обича децата

Големият швейцарски психолог Жак Пиаже си спомня как, когато пътувал из Америка, представяйки своя труд "Етапи на детството", непрекъснато трябвало да отговаря на онова, което нарекъл американския въпрос, а именно: как да ги забързаме? На което Пиаже неизменно отговарял: А защо да го правим? Завладяни от желанието да осигурим предимство на детето си,..

публикувано на 22.10.20 в 14:37
Къщата-музей на Добри Войников в Шумен

На арменски приказки с турско кафе

Миналата седмица екипът на „Познати и непознати“ беше на гости на приятелите на предаването арменци от град Шумен. Знаем тревогите им от месец почти насам… Близките им в Армения за пореден път са принудени да воюват за свободата си и те не могат да останат безразлични. Предишния ден се бяха върнали от мирния си протест в София. Както винаги, първата..

публикувано на 21.10.20 в 13:25
Биляна Петрова

От Филипините до Грузия

Тя си мечтае за пътешествия от най-ранна възраст. Започва да пътува като дете с родителите си най-вече по нашите язовири и Черноморието. Първото ѝ излизане извън страната е до Истанбул. Тогава  разбира, че пътуването е нейна страст, следват нови дестинации из Европа, а скоро след това напуска и Стария континент. В "География на сетивата" ви..

публикувано на 21.10.20 в 12:05