Колоритна „тийнейджърска“ постановка на Моцартов шедьовър в Амстердам

Сезонът на Националната опера в Амстердам продължи през октомври с осем представления на „Така правят всички жени“ на Волфганг Амадеус Моцарт, белязала последното сътрудничество на композитора с бележития либретист Лоренцо да Понте. Образец на комична опера с множество дегизирания и усложнения – изкусен манипулатор, подпомогнат от своята талантлива и подкупна асистентка, увлича в своята мрежа от ловки интриги и подлага на тест крехките любовни чувства на четирима млади хора, доказващ способността им на лесна изневяра. Опера, изпълнена с лекота, веселие, тънък хумор и житейски поуки.

Всички тези елементи намират отражение в постановката на Йоси Вилер и Серджо Морабито от 2006 година, която се възстановява за втори път в Амстердам. Изходна режисьорска точка е арията на Деспина от второ действие „Една жена на петнайсет години“. В нея девойката обяснява на приятелките си как трябва да се държат момичета на тяхната възраст, а именно: да познават изкусно занаята на любовта; да маскират добре желанията и чувствата си; да симулират както смях, така и сълзи; лесно да намират извинения и да умеят да лъжат, без да се изчервяват. За режисьорите четиримата главни герои са тийнейджъри в разгара на пубертета. Действието е ситуирано през шейсетте години на миналия век по време на сексуалната революция, в младежки летен лагер на брега на океана. Сцената е огряна от ярко слънце, цари атмосфера на лято, море, купон и безгрижие. Декорът на Барбара Енес представлява масивна дървена конструкция, разделена на три части. С помощта на въртящата се сцена виждаме героите във всекидневната, кухнята и спалните помещения.

Персонажите носят прекрасни спортни, свободни облекла, решени в светли, ярки, многоцветни тонове – дело на Аня Рабес. Режисьорите се концентрират не толкова върху темата за лесната изневяра, а по-скоро върху проблемите на пубертетната възраст и прехода към съзряването. В началото на операта четиримата тийнейджъри не се различават много един от друг. С течение на времето те претърпяват развитие, натрупват житейски опит и придобиват индивидуални черти на характера, превръщат се в зрели хора. Действието протича на много високи обороти, като движенията на персонажите са изключително раздвижени, детайлно изработени и представляват сериозно актьорско предизвикателство за певците.

Солистичният изпълнителски състав в спектакъла на 13 октомври бе много хомогенен и балансиран. Екип от шест, предимно млади, много талантливи и добре изглеждащи певци, притежаващи не само изявени вокални качества, но и ярки актьорски умения.

Германката Анет Фрич чудесно представи по-сериозния характер на Фиордилиджи. Певицата притежава сравнително лек, светъл глас. Изтъкната Моцартова специалистка, Фрич, изпълни с безупречна техника двете големи арии на героинята, изискващи диапазон от две октави и половина: първата – „Come scoglio“, с непоколебима решителност; а втората – „Per pieta“, наситена с колебание и откровение. Гулиелмо бе младият, тембрист, лиричен баритон Давиде Лучано, който пя с голяма мекота и чудесна бравурна техника. Италианецът е не само утвърден Моцартов интерпретатор, но и изявен Росиниев певец. Той е чест гост на фестивала в Пезаро, където през 2018 година изпълни Фигаро в „Севилският бръснар“. В партията на остроумната и хитра Деспина чудесно се изяви американското сопрано с пуерторикански корени София Бургос. Изгряващ млад талант, нейното изпълнение се отличи с голяма музикалност, спонтанност, кристално чиста дикция и ярко сценично присъствие. Опитният холандски баритон Томас Олиманс бе забележителен Дон Алфонсо – неуморим двигател на действието. Завършен певец-актьор, влязъл напълно в кожата на героя. Все още си спомням неговия невероятен Папагено от миналия сезон.

Анджела Брауър насити с голяма жизненост и емоционалност образа на по-веселата и повърхностна сестра – Дорабела. Американката има великолепен лиричен, изравнен мецосопран, воден от певицата с голяма лекота. Брауър изпя много елегантно арията „È amore un ladroncello“. В бъдеще ѝ предстоят престижни изяви в роли, подходящи за гласа ѝ – в Метрополитън тя ще бъде Октавиан от „Кавалерът на розата“, а на следващия фестивал в Залцбург – Керубино от „Сватбата на Фигаро“. Любимият на Дорабела, поне в началото и края на операта, е Ферандо, изпълнен от германеца Себастиан Колхеп. В последните години тенорът си създаде име като интерпретатор на Моцартови роли, както и на кантати на Йохан Себастиан Бах. Колхеп притежава глас с красив, лиричен тембър, воден от певеца с чувство за стил и фразиране.

Холандският камерен оркестър бе ръководен от именития англичанин Айвър Болтън – всепризнат майстор на музика от бароковата и класическата епоха. В продължение на дванайсет години, от 2004-та до 2016-а, диригентът бе начело на Моцартеума в Залцбург. В момента Болтън е музикален директор на Театро Реал в Мадрид, както и главен диригент на Симфоничния оркестър в Базел. Под неговата веща грижа и голяма всеотдайност Холандският камерен оркестър бе пълнокръвно действащо лице с лек, чист, изразителен, вдъхновен звук. Безупречни бяха многобройните ансамбли и особено вихреният финал на първо действие. Изтъкнат чембалист, Айвър Болтън сам акомпанира солистите в речитативите, като в отделни моменти бе асистиран от китариста Михаел Фраймут, облечен като хипи и в непосредствена близост до младежите на самия морски пясък.