Българско национално радио © 2021 Всички права са запазени

Ньой, 27.ХІ.1919 г.

2
Снимка: zstoyanov.com

На 27 ноември преди 100 години в парижкото предградие Ньой е подписан договорът, с който победителите от Антантата сключват мир с победената България. Ньойският договор е една от трагичните страници в българската история, тъй като от територията на страната са откъснати земи от Кулска, Видинска, Царибродска, Трънска, Кюстендилска, Петричка и Струмишка околии, а Беломорска Тракия преминава първоначално под управление на Антантата, след което е предадена на Гърция. Вследствие на това близо 100 хиляди бежанци напускат изгубените територии, а над 600 000 българи остават да живеят в чужди държави. 

Оттогава за България (както и за Унгария) започва да се говори, че е държавата, която граничи сама със себе си. Забранено е да притежава модерни военни технологии, флот и авиация, задължителната военна служба е отменена, сухопътните сили не трябва да се повече от 33 000 души, включително полицията

2,25 млрд. златни франка са репарациите, наложени на българската държава. Договорът е подписан от земеделското правителство на Александър Стамболийски, който, според легендата, чупи писалката, с която слага парафа си. 

Въпреки това договорът е ратифициран на 15.ІІ.1920 г. Събитието е знаменателно за българската история, за него е изписано много, но книгата на Стоян Райчевски „Долу Ньой“ го осветлява от още страни – познати и непознати. За Ньой в „Премълчаната история“ говорим с автора Стоян Райчевски и с историка Николай Поппетров от Института по история към БАН.  


 
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ

Човеколюбиво училище

Ученикът човек ли е? Въпросът е напълно безсмислен… докато не се сблъскате с претоварената с излишна информация програма на децата, не поносите препълнената с луксозни учебници раница или не попаднете на родителска среща, в която се говори за учебни предмети, изисквания, правилници, санкции, но не и за човешките същества, заради които уж е..

публикувано на 26.10.21 в 09:50

Еврика! Успешни българи: Васил Николов и усещането за общност в науката

Васил Николов е едно от онези момчета, които се връщат с медали след всяко свое участие в олимпиадите по математика и физика. Носител е на стипендия „Еврика“, запален е по точните науки и може разпалено да разказва за красотата на физиката. И когато го карам да се представи сам, Васил ми казва, че е студент в първи курс в Софийския университет и учи..

публикувано на 25.10.21 в 17:51

Българи в Тюмен

За малката българска общност в западносибирския град у нас не се знае почти нищо. Българите са се озовали там основно като строители. И днес няколко многоетажни жилищни блока са известни като „българските“. Връзката с България, българския език и традиции се пази в различна степен в семействата, повечето от които са смесени. Дори да не говорят..

публикувано на 25.10.21 в 17:03
Петър Теодосиев

Променящото се лице на българската наука

Обикновено, когато интервюират голям български учен, медиите неизменно питат „Защо решихте да се занимавате с наука в България?“ А ако се зачетете в списание „Българска наука“, ще видите разнообразните причини и мотиви на различни специалисти зад подобно решение. Може дори да ви споходи слаб оптимизъм, че в едно обозримо бъдеще въпросът „Защо..

публикувано на 25.10.21 в 14:23
Църквата „Успение Богородично“

Монахини гледат охлюви и пеят с ангелски гласове

Продължавам разказите си за Грузия, която е страна-прегръдка! Сега ще ви водя в манастир в селцето Уде, район Самцхе-Джавахети. На входа на църквата „Успение Богородично“ ни посреща послушницата Екатерина. На 29 години е, но изглежда много по-млада. В погледа ѝ свети непонятна за нас отдаденост. Сградата е разрушавана и достроявана, но основите ѝ са..

публикувано на 25.10.21 в 09:33