Българско национално радио © 2020 Всички права са запазени

Директно от зала „България“ – „Огнено - победен“ концерт на Радиосимфониците, предвождани от Марк Кадин

Петък, 29 ноември, зала „България“. Начало 19.20 часа. Концертът се излъчва по програма „Христо Ботев“

| обновено на 28.11.19 в 16:07

Много емоции и ярка оркестрова мощ ни очакват в петък вечер в столичната зала „България“! Симфоничният оркестър на Българското национално радио и неговият главен диригент – Марк Кадин – са подготвили програма, вдъхновена от борбата за победа. „Огън!“ гласи лаконичното, но казващо всичко мото на концерта, изграден върху изключително оригиналната идея, която събира в една вечер четири различни батални творби от четирима различни композитори: „Битката при Можайск“ на Карол Курпински, „Победата на Уелингтън“ от Лудвиг ван Бетовен, Героичната увертюра „Дравски дни 1945“ и Увертюра „1812“ на Пьотр Илич Чайковски.

Програмата ще започне с мащабното симфонично платно „Битката при Можайск“ от поляка Карол Курпински – доста популярен за своето време композитор и диригент. Роден на 6 март 1785 в село Влошаковице, Карол Казимеж Курпински е бил известен под прозвището „полският Моцарт“, тъй като в творчеството осезаемо е подражавал на великия австрийски гений, а мелодиите му са цитирани от Вагнер и Шопен. Курпински пише опери в национален дух (общо 26 на брой), които се ползват с голям успех; а също така – мелодрами, балети, църковни-инструментални и клавирни произведения. Автор е на мелодията на революционната песен „Варшавянка“ (1831 година). Написал е също няколко теоретични труда, превел е от френски на полски курса по композиция на Антонин Рейха. „Битката при Можайск“, известна още като „Голяма симфония за оркестър, опус 15“ е ярка симфонична творба, посветена на едно от най-мащабните и кръвопролитни сражения от 19 век, променило историята и картата на Европа. Битката между многохилядната френска армия на Наполеон и руската армия на Александър Първи е историческо събитие, намерило отражение в творчеството на редица писатели, художници и композитори от онова време. Премиерата на творбата е била през декември 1812 г. във Варшава, по същото време когато и френската армия се е връщала към родината си през Полша.

„Битката при Можайск“ има следните части: „Нощ“, „Разсъмване“, „Изгрев“, „Голям марш“, „Битка“, „Голям марш“.

Симфоничната фантазия „Победата на Уелингтън“ от Лудвиг ван Бетовен е написана през 1813 година. Един от приятелите на Бетовен е немският майстор на музикални инструменти Йохан Непомук Мелцел. Сред изобретенията му историците споменават апарата „Панхармоникон“ – инструмент, наподобяващ шарманка, която възпроизвежда звучността на всички инструменти от военния оркестър. Мелцел се обръща към Бетовен с молбата той да напише за този панхармоникон симфонична пиеса, която да бъде изпълнявана на благотворителни концерти. В името на старата им дружба Бетовен се съгласява, но не е особено ентусиазиран. Само че вместо да напише оригинално и завършено симфонично произведение, той създава необичаен музикален етюд. Няколко месеца преди това британската армия разбива войските на Наполеон в Испания и Бетовен изобразява масовата битка, използвайки английска народна мелодия (което символизира армията на Уелингтън) и френска песен (символизираща войската на Бонапарт), като наслагва двете една върху друга. Какафонията и хаосът намират своето разрешение в тържествения финал „Боже, пази Краля“, който изобразява победата на британците. По ирония на съдбата, точно когато Бетовен привършва работата си над творбата, панхармоникът на Мелцел излиза от строя, и в своя първоначален вариант „Битката“ не е изпълнена никога. По-късно композиторът я преработва за симфоничен оркестър, прибавяйки ефектите на топовна канонада и изстрели на мускети.

„Победата на Уелингтън“ получава огромен отзвук и признание сред съвременниците си, макар днес да не се изпълнява често. Премиерата ѝ е на 5 май 1813 година в залата на Виенския университет, на благотворителен концерт в полза на войните-инвалиди. Във въпросната вечер била предвидена да бъде изпълнена за първи път Седмата симфония на композитора, дирижира самият Бетовен, а оркестърът се състои от най-добрите музиканти. Концертмайстор е Игнац Шупанциг (неговият квартет осъществява премиерите на всички зрели творби в този жанр на Бетовен), водач на една от оркестровите групи е Салиери, китаристът Мауро Джулиани свири на чело, композиторите Джакомо Майербер, Йохан Непомук Хумел и Игнац Мошелес помагат на ударните. Съвсем неочаквано обаче централно произведение на вечерта става не „новата симфония“, както е обявено в програмата, а „Победата на Уелингтън“, известна още като „Битката при Виктория“. Оркестърът се оказва недостатъчен за изпълнението на баталната картина и се налага да бъде подсилен от два военни оркестъра с огромни барабани и специални машини, които възпроизвеждат звуците на топовни и оръжейни залпове. Мнозина смятат, че това произведение е недостойно за гениалния композитор, но е факт, че то има потресаващ успех и му донася невероятната сума от четири хиляди гулдена. А Седмата симфония преминава незабелязана. Един от критиците дори я нарича „съпровождаща пиеса“ към „Победата на Уелингтън“.

Боян Икономов (1900-1973) изиграва важна роля в развоя на българската музика през периода 1925-1970. Родом от Никопол, той изучава икономика в Свободния университет, работи като банков чиновник и хорист в оперетния театър. По-късно учи композиция и дирижиране в Париж и Швейцария. Завръщайки се в България през 1937 година, посвещава дълъг период от живота си на работата в Радио София. 

Един от значителните и интересни български композитори, Боян Икономов има отговорната историческа задача да развие и издигне българското музикално творчество на по-високо професионално ниво. Автор е на опера, оперета, балети, кантати, оратории, симфонии, камерни и хорови творби, музика към документални и игрални филми. За съжаление в днешно време произведенията му се изпълняват рядко на концерти. Ето защо включването в програмата на Героичната увертюра „Дравски дни 1945“ е събитие за меломаните. Творбата е посветена на военната операция на българската армия в Унгария.

Увертюра „1812“ от Пьотр Илич Чайковски е едно от най-популярните произведения, пресъздаващи историческите събития от онези дни. Тази монументална, програмна пиеса е написана за голям състав на симфоничен оркестър, с прибавени групи на ударни, големи камбани и барабан, които се употребяват в оперните оркестри за изобразяване на топовни изстрели, а също така – групи инструменти от военния оркестър (по желание) и се числи към онзи особен род произведения, които са предназначени за изпълнение в големи помещения или на открито. Написана от Пьотр Илич Чайковски в памет на победата на Русия в Отечествената война от 1812 година, увертюрата е популярна сред слушателите заради ефектната си звучност и важността на въпросните събития за Европа и Америка. В изпълнението на творбата са включени камбани, а на финала се предвидени и топовни гърмежи.

Чайковски не прилага литературна програма към своята увертюра, но образите в нея са толкова конкретни, че не се нуждаят от допълнителни разяснения. Тематиката на увертюрата е основана на конкретни жанрови типове. В характеристиката на руските образи Чайковски удачно използва фолклорен материал, а характеризирайки френското нашествие цитира Марсилезата. 

Увертюра „1812 година“ е ефектно произведение. Патриотичната идея ѝ придава героичен характер, а величавият финал го утвърждава. В съветските времена тази увертюра като правило се е изпълнявала в редакцията на Висарион Шебалин, където вместо темата „Боже, пази Царя“ се е използвала главната тема от епилога на операта на Глинка „Живот за царя“ (транспонирана в ми бемол мажор). Съществуват също и редакции на Сергей Кусевицки и Андрю Корнел, в които темите на молитвите и руският химн се дублират от смесен хор. Премиерата на увертюрата е била в Храма на Христос Спасител на 8 (20) август 1882 година.

 
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ

Юбилеен концерт, посветен на 75-годишнината на Апостол Калоферов

Специализираното седмично-музикално предаване „Метроном“ ще ви върне към един паметен и много вълнуващ момент от вече изминалата 2019-а. На 29 септември в препълнената зала „България“ тържествено беше открит новият творчески сезон на Софийската филхармония. Концертът беше първият от цикъла „Цигуларите“ и бе посветен на 75-годишнината на видния български..

обновено на 04.06.20 в 16:07

„Риголето”, опера в 3 действия от Джузепе Верди (съдържание)

Либрето: Франческо Пиаве по драмата на Виктор Юго „Кралят се забавлява” Премиера: 11 март 1851, Венеция, театър „Ла Фениче“ Действащи лица: • Риголето – шут на херцога, баритон • Джилда – дъщеря на Риголето, сопран • Херцога на Мантуа, тенор • Спарафучиле – наемен убиец, бас • Мадалена – сестра на Спарафучиле, контраалт • Джована – дойка на..

публикувано на 04.06.20 в 16:03

Малка нощна музика или кабаре с Ина Кънчева и Людмил Ангелов

Заглавието е от албума на двамата музиканти, споделящи страстта си към неочаквани открития. Огромен успех имаше дискът и спектакълът, посветен на творчеството на Полин Виардо, последван от танго серията. Записите излязоха през 2018 г., а на 15 юни във Военния клуб в София те представиха емоционален спектакъл наречен „Огледало – кабаре и други истории“...

публикувано на 03.06.20 в 08:55
Д-р Веселин Тенев, личен архив

Психично здраве и ангажирана електронна музика (II част)

Продължават срещите на „Аларма“ с д-р Веселин Тенев , легенда от даркуейв-квартета „Мъртви поети“ и от ефира на програма „Христо Ботев“ в близкото минало и лекар-психиатър на първа линия в Айова Сити (и композитор на електронна музика в свободното си време). Водещата Милена Воденичарова и редакторът Цветан Цветанов разговарят с него дистанционно за..

публикувано на 01.06.20 в 18:05

Програма на Еврокласик ноктюрно от 1 до 15 юни 2020

1 юни Изпълнения на Бароков оркестър „La Cetra“ – Базел. Диригент Морис Щегер. 3.00 часа – Франческо Мария-Верачини Увертюра №6 в сол минор „Дрезден“. 3.12 часа –Йохан Адолф Хасе (1699-1783), Флейтова кантата. Солист – Морис Щегер (рекордер). 3.22 часа –Антонин Дворжащ (1841-1904), Струнен квартет №12 във фа мажор, опус 96 „Американски“. Изпълнява..

публикувано на 01.06.20 в 12:02