„Аларма Пънк Джаз“ закрива 2019 с Violons Barbares тази вечер

Трима, при които времето никога не тече мирно. Това са „Варварските цигулки“, или „Виолон Бaрбар“ в оригинал, една от най-успешните етно формации в Европа – рожба на гъдуларя и певец Димитър Гугов. Освен него в мултинационалния проект са монголецът Енкжаргал Дандарваанчиг, по-известен с краткото и звучно Епи – това му е прякор от детските години, който се изявява с морин хуура – конеглава цигулка, като вокалист и майстор на традиционното монголско гърлено пеене, и французинът Фабиен Гуйо – перкусии и глас. Колоритите са на обиколка, наречена Elsass Tour 2019-а, в подкрепа на актуалния си – трети студиен, албум „Wolf's Cry“, която ще мине през България – София, Велико Търново, Хасково, Варна и Силистра. Началото е довечера в 21 часа, когато фестивалът „Аларма Пънк Джаз“ на БНР и музикалната платформа „Shangri Live“ представят „Варварските цигулки“ в „София Лайв клуб“. 

В саунда на великолепното трио пустошта на Монголия и ритуалното гърлено пеене на тази необятна страна се смесва с българския корен, оплевен или пък изтръгнат от лъка на гъдулката, под бурния съпровод на перкусии от Франция, но и не само – тъй като Фабиен Гуйо свири на всичко, произвеждащо звук – от африкански барабани до съдове, тигани, чаши и бутилки. Зашеметяваща музикална фантазия, звучаща в най-ярките образци на уърлд направлението от начало до край, с акценти хъслийски етно-енд-рол. Самата поява на тази формация преди девет години е явление, според мен. Защото фолклорът, който би трябвало да ни е най-близък, бидейки на практика саундтракът на нашия народ, се оказа изключително труден за добро интерпретиране. 

Доста бяха опитите фолклорни теми да бъдат включени в поп парчета, да бъдат вплетени в електронни композиции, в рок пиеси или дори в блек метъл и мазно диско, но при 95 % от случаите резултатът бе просто трагичен. Слава Богу, след Теодосий, Йълдъз, Милчо Левиев и Ибряма се появиха Исихия, Кайно Йесно Слонце, Ватаф Проджект, Ирфан, Бalkansky, Милен Киров, Оратница, Смолмен, Ериней, Балкан Канс, Булгара и така нататък. Забележително е как Димитър Гугов се намери между всички тях, че и събра група изключително талантливи музиканти с правилното чувство за народната ни музика. Нашата, а пък и изобщо. Много е важно наистина тук дебело да се подчертае думата „чувство“, тъй като ако го няма чувството за народността и нейните корени, свиренето на гайда, на гъдулка, укулеле, кахон, диджериду, алпийски рог или лакардия си е просто свирене. А когато чувството е налице, всичко това прераства в нещо колосално и магическо. Като в репертоара на „Варварските цигулки“. Новите провокации на виртуозните-експериментатори ни поднасят едно – условно казано – пътешествие между Балканите, Азия и Изтока, обаче без крайна точка. И без да се вписва съвсем строго в рамките на която и да е песенна традиция. Най-общо може да се определи като оригинална интерпретация на фолклора. Всяка от композициите, предадени от уникалния стил на триото в диска „Wolf's Cry“, си е малък бисер в съкровищницата на световната етно – и не само – музика. Мориин-хур-ът и гъдулката пеят, плачат, извиват се, реят се и се заиграват със слушателя, докато ударните зареждат с невероятна енергия, която би изпратила и най-мрачните души в щастливи орбити около земното кълбо. 

Едновременно балкански и световен, базираният в Страсбург проект съчетава автентични звуци с фънк и дори рок. Резултатът е невероятно силна смес от настроения, като преобладава дивата гъдулкова радост, макар някои от парчетата да забягват поне за мъничко в познатата балканска съзерцателна тъга, способна да напипа нежните струни навсякъде, където ги има, че и да опъне по някоя нова в каменните сърца. Със същия щедър жест, с който ритмиката галопира празнична, светла и игрива, каквито са например моментите, в които едновременно грее слънце и вали дъжд – явление, което може да бъде наблюдавано не само по нашите географски ширини. В повечето пиеси обаче води именно гласовитата гъдулка, в тези ръце – царица на неравноделния ритъм и повелителка на акордите, иначе пояснено – онова съзвучие от три или повече различни тона, които са или могат да бъдат наредени по терцини или кварти. 

Гъдулката е струнно-лъков инструмент с тяло, напомнящо разрязана круша и вертикално държане при свирене. Тялото, шийката и главата се изработват от явор, орех или круша. Корпусът се издълбава от цяло парче дърво, резонаторната дъска е от смърч – с два симетрично разположение отвора. Инструментът няма гриф. Някога струните са били от усукани агнешки черва, а днес са метални или найлонови. При много от гъдулките се срещат допълнителни метални струни – опънати над основните, които резонират и създават ефект на ехо. Ако не се лъжа, на такава точно гъдулка свири – или поне свиреше преди години, прочутият гъдулар Пейо Пеев, когото познаваме от изявите на Теодосий Спасов с проектите му Вяра, Джипси проджект и Балкански. 

Ето с какви думи я представя Димитър Гугов пред женевската публика: „Гъдулката прилича на малка цигулка, нейни варианти могат да се срещнат в съседни на България страни. Но българската е инструмент с рафиниран звук, от нея излизат деликатни мелодии в трудни ритми. Репертоарът на формацията съдържа както танцова музика в неравноделните тактове 5, 7, 9 или дори 11/8 по – известни като „български ритми“, както ги нарича Бела Барток - но и песни, балади и инструментални импровизации от различни региони на България – Добруджа, Тракия и Македония...“.


Що се отнася до мориин-хура – конеглавата цигулка, емблемата на Монголия, тя се състои от тяло с формата на трапец, направено от дърво или опъната кожа от камили, кози или овце. Инструментът, който има само две струни от косми от конска опашка, прилича на чело. Върхът на дългата шия е винаги във форма конска глава. Водят се спорове относно резбата, изобразяваща кон. Някои учени откриват в това доказателство, че инструментът първоначално е използван от шаманите, чиито жезли също имат конски форми в края. Да припомня, че конят е почти обожествено животно в Монголия. Обикновено на мориин хуур свири „улигершин“, тоест бард. Епи се включва в изобретателните авторски пиеси и в обработките на българския и монголския фолклор на Варварските цигулки и чрез сакрално гърлено обертоново пеене, което идва от Тува, етническа република в днешна Русия. Гърлената вокализа е може би най-известната музикална форма на монголците и е уникален начин на пеене, изискващ от изпълнителя да смеси две ноти, като едната е по-висока от другата.

Силистренецът Димитър Гугов заминава за Франция преди около 20 години. Напуска България с гъдулката, е, и следвайки чифт очи с дълбочина морска, които могат да бъдат само и единствено дамски. С няколко дипломи в джоба, но без да знае френски и без никаква идея какво ще прави. Площадът пред катедралата в Страсбург се оказва първата му сцена там. Като музикант на шапка среща „своите хора“, с които днес шества по световните етно сцени – от Франция и Канада, през Малайзия и Естония, та до Бразилия и Португалия и още много други популярни локации за уърлд музика, поведен от първите си успехи – интерпретации на популярните песни „Джоре дос“ и „Седенки“. „Това беше доста случайно, не знам, има хора, които казват, че няма случайни неща. Тръгнах също така, защото моята приятелка от този период отиде да учи във Франция, а това беше сериозна причина да замина и аз – усмихва се Митко – Но не знаех точно какво ще правя. Тръгнах си с гъдулката, първо опитах да приравня някои години от моето следване, защото вече бях завършил Пловдивската музикална академия, свирих една година в националния фолклорен ансамбъл „Филип Кутев“ и след това тръгнах. Така че имах си вече някои дипломи в джоба. Но преди това трябваше да науча френски, за да продължа със следването, което и направих. След като беше трудно да се изкарват пари, аз не говорих езика на страната, в която съм, първото нещо, което направих, беше да свиря по страсбургските улици, пред катедралата. Освен че можех да изкарвам малко пари, това ми помогна също така да срещна музиканти от Страсбург. Тоест, не че аз ги срещнах, а те мен, защото те ме чуваха, аз не познавах никого. И от една такава среща се роди първата ми група Боя. Също така реших да започна проект с един френски контрабасист – Вансон Пусти, гъдулка и контрабас“.

„Всъщност, започнахме с това, което имахме. Тоест, българска гъдулка, монголски мориин хор и перкусии – продължава Гугов – Перкусиите – за тези, които не са ги виждали: представете си барабани, но с традиционни инструменти. Има една дарбука в единия край, по средата, на мястото на соло барабана, е бендир, има един бас дръм, бонгос пред него, чинели и гонгове. Ние тръгнахме с нашия „национален багаж“, както се казва, всеки с това, което е научил, когато е бил млад. И от там нататък след като Фабиен чу идеята ми да правим група, каза „На мен ми се свири рок с вас!“, а аз му отвърнах: „Е, супер! На мен също!“.

По време на първата си по-обширна визита в България групата ще представи своя последен албум „Wolf's Cry“. Посетителите ще могат да си го купят на диск. Към него е прикрепена и книга с текстовете, а също и серия фотографии, дело на самия Димитър Гугов. Малко преди триото да излезе пред публика, ще бъде представена книгата „Да обичаш дивото. Монголия“ на младата пътешественичка и антрополог Петя Димитрова. Между 20.00 и 21.00 ч. довечера тя ще разкаже своята интригуваща история за пътуването до далечната монголска степ с Транссибирската железница. Присъстващите ще могат да научат много за мистичната страна, нейния суров народ и безпощаден климат. Петя прекарва две седмици в Монголия и се докосва до местните традиции и шамански вярвания, подслонява се в юрти и среща стадата в безбрежната степ.