До 31 март България трябва да има план за развитието на медийната среда и модел за финансиране на обществените медии във връзка със законопроекта за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията.
„Времето е напълно недостатъчно за приемане на изцяло нов медиен закон – коментира в „Нашият ден“ Весислава Антонова. – Процесът на внасяне на поправки по сега действащия върви хаотично. Има две работни групи – една в Министерството на културата, която се занимава с въвеждането на новата аудиовизуална медийна директива. Паралелно работи и друга група, създадена по инициатива на председателя на комисията по култура и медии към НС Вежди Рашидов. Съставът на тази група нарасна двойно за близо седмица, като отсъстват експерти по медийно право, затова пък има доста представители на частните медии, а промените, които групата следва да предложи, ще засягат най-вече обществените медии – БНТ и БНР.
Представителят на СЕМ Бетина Жотева е поискала изборът на генералните директори на БНР и БНТ да се прави от парламента.
По какъв начин изборът на генералните директори на БНР и БНТ от Народното събрание и удължаването на мандатите им ще подобри работата на обществените медии?
„Внимавайте дали властта не иска да наложи нова цензура и още повече да влезе в обществените медии" – предупреди за опасността от намеса на властта Иван Върбанов. Той е притеснен от предложението парламентът да гласува директора на обществените радио и телевизия: „Това ще легализира партийния избор на този пост и ще е налагане на партийна кандидатура и нарушение на редакционната независимост.“
Върбанов е против и удължаването на мандата на директора: „Не само не бива да се удължава от 3 на 5 години, а трябва да се подписва след всяка година. На година работата на директора трябва да се ревизира и ако бъде одобрен, договорът му да се преподписва.“
Не на последно място, е важно самите работещи в обществените медии да участват в дебата и готвените промени в закона, които пряко ги засягат.
„Ние сме в ключова година, когато ще разберем какво искаме: обществените медии да са повече държавни или по-независими.
Някой би казал, че и сега са държавни, защото СЕМ се избира от Народното събрание, но всъщност се намираме в тотално променена медийна среда и е важно да разберем дали ще направим крачка напред, или ще минем две назад.
Крачката напред е да се увеличи отново съставът на СЕМ и там да има представители на гражданските организации – например на хората с увреждания" – коментира Весислава Антонова.
От Народното събрание, където беше Грациела Ингелска, научихме, че БСП са внесли предложение за поправки в медийния закон. Антон Кутев коментира промените и бъдещия план за развитие: „Трябва да се стимулират, включително финансово, обществените функции на частните медии."
Колкото до обществените медии, според внесения Законопроект за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията: „Трябва да бъдат определени промилите за финансиране на обществените медии – 1,5 промила от БВП. Трябва да има и фонд за радио и телевизия. Той да идва от бюджета и този фонд трябва да има и контролни функции“ – каза още Кутев.
В рубриката "Време за наука“ на предаването "Нашият ден" Никола Кереков подчерта някои неочаквани ползи от компютърните игри, като постави в центъра на вниманието си широкия спектър от аспекти, които обхваща тази индустрия. Подчертавайки, че гейминг индустрията е истински мастодонт, Кереков изтъква значителните печалби, които тя генерира...
Нашият вид Homo sapiens има невероятно влияние върху биомасата на планетата. При това, докато човешката популация съставлява само 0,01% от общата биомаса на Земята, е впечатляващо как той е оказал толкова голямо влияние върху екосистемата. Според последните изследвания, водени от международни научни екипи, човешкият вид е причинил значително..
Световният ден на книгата и авторското право е повод за сериозно размисляне за свободата на словото и достъпа до информация . В ефира на "Нашият ден" гостува адв. Александър Кашъмов, чийто ангажимент по отношение на правата на човека и свободата на изразяване е безспорен. Кашъмов подчертава значението на свободния достъп до информация за..
Dr. Feelgroove (д-р Фийлгрув) е диджей и продуцент. Той започва да миксира музика през 1993 г. и от тогава тя играе ключова роля в живота му, а партитата в клубове и работата в студио са неговата сцена за изява. Антон Митов за по-кратко и по-пряко преминава през Мианмар, Индия и Куба, за да попита своя гост може ли диджейството, освен да забавлява,..
Според тревожните данни днес над 55% от хората на планетата живеят в градове, като превръщат градската среда в основен свой хабитат. Очаква се до 2050 г. този процент да се увеличи до 68%. България не прави изключение от тази тенденция. С бързото застрояване и липсата на устойчиви решения природата в градовете все повече остава на заден план,..
"Идеите са водещото и най-вече – това човек да работи онова, което иска. Човек, когато намери подходящата работа и подходящата професия, която го кара да..
Денят на 20-и април винаги ще остане един от тези, които носим в сърцата си като специални и вълнуващи. На този ден думите "Аз съм на върха, на върха съм..
Днес (22 април) галерия "Леседра" открива изложба по повод своята 33-та годишнина . Изложбата представя произведения, създадени преди 25 години от едни..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg