България – Северна Македония – корените на напрежението

Няма напредък в работата на мултидисциплинарната експертна съвместна комисия на България и Северна Македония по спорните исторически и образователни въпроси, дори има връщане назад. Има ли напрежение и къде се корени то – възможни решения – коментират в "Нашият ден" експертите проф. Иван Илчев и доц. Борислав Георгиев. 

Проф. Иван Илчев, дългогодишен ректор на СУ "Св. Кл. Охридски", д-р на историческите науки, член-кореспондент на БАН, е тревожен по отношение на казуса.

Обвързаността на резултатите от експертния дебат и политическото поведение на премиерите може би изигра лоша шега

"В Македония има хора с различни усещания по темата, има настроени силно антибългарски, има хора безразлични, а има и хора, които помнят добре своя корен. Не бива да обобщаваме, както обобщаваха от Политбюро навремето. – каза проф. Илчев и конкретизира – От самото начало общественото мнение се втурна към това, което му е най-много познато. От общо 14 точки всички погледи се насочиха само към една, а другите са важни и не е направена нито една стъпка: например точката за разширяването на информацията респективно в двете страни, която предвижда изпращането на кореспонденти – респективно в София и в Скопие – на съответните национални телевизии и радиостанции; Пускане на кабелни телевизии и в двете страни; Размяна на вестници; Подобряване на транспортната комуникация, която е застинала на нулата и въпреки всички клетви от двете страни, нищо не се е помръднало; Подобряване на стокооборота – ние не си даваме сметка, или по-скоро не ни е приятно, но естественото положение на стокооборота на Северна Македония е насочена от север на юг, т.е. от долината на реката Вардар и Морава към Белград и Солун, и към нас отива много малка част от този стокооборот... Всичко това трябва да се изпълни, а историята е само една част от това."

По отношение на Гоце Делчев и цар Самуил  

"Дебат реален няма, за да има реален дебат, трябва да има реални аргументи. Реални аргументи македонската страна на практика няма. Това е казано ясно в Битолския надпис на Иван Владислав, където се казва "Българин родом" и се описва от какви родители е родом."

Големият въпрос е, че тези измислени по същество конструкции бяха положени в основата на македонската държавност

"Един голям пробив на комисията е, че подписахме преди 7-8 месеца текстове, в които се казва, че Самуил е цар на България, че свети Климент Охридски и свети Наум Охридски са изпратени в Западна България от владетеля на България княз Борис I да разпространяват новата писменост и религиите и т.н. Проблемът е, че ние можем да си подписваме всякакви, да го кажа пренебрежително, хартишки, но ако нещата в тях не влязат в съзнанието на хората от Северна Македония, не сме направили нищо. И това прозвуча изключително ясно и изключително цинично преди няколко дни, когато Зоран Заев и Бойко Борисов се прегръщаха на борда на американския самолетоносач, а два дни преди това Заев в реч, посветена на празника на св. Климент Охридски, съумя за 10 минути да не спомене нито веднъж думите "България" и "български". И то при положение че правителствата на двете страни са се ангажирали да приемат това, което комисията е подписала, т.е.

Имаме абсолютно пренебрежение към това, което е подписано

и аз нямам някакви очаквания, че положението ща стане по-добро." – смята проф. Иван Илчев.

Целият спор за македонския език е много излишен

"За наше огромно съжаление значимите постижение на нашите предци – Константин Преславски, Наум Охридски – не са влезли в общата европейска исторически култура, те са екзотичен придатък, за който знаят малка група специалисти. Европейското обществено мнение, за съжаление, разсъждава така: след като има държава Северна Македония, тя си има своя история, свой език. И благодарение на пренебрегването на този въпрос от редица наши властници, политици и правителства през последните десетилетия ние в момента сме изолирани в Европа и в света." – подчерта проф. Илчев и беше категоричен, че и малките крачки, които са направени, са изключително важни, защото не можем да очакваме в рамките на 1 година да се промени антибълрското отношение, което е напластявано повече от 100 години.

Доц. д-р Борислав Георгиев, езиковед и преподавател в Нов български университет, коментира приетата от Македонската академия на науките и изкуствата (МАНИ) "Харта за македонския език", в която са конструирани исторически и езикови аргументи в защита на официалния книжовен език на Република Северна Македония като отделен самостоятелен език с континуитет и генеалогия, определян в Скопие като "македонски". От своя страна позицията на БАН остава единодушна и непроменена – официалният език в Република Северна Македония е писмено-регионална норма на българския език.

"Становището на БАН в сбит вариант пресъздава основните положения от брошурата "Единството на българския език в миналото и днес" (1978) и това издава позицията на Метрополията към периферията. От днешна гледна точка този език и стил, възприет в тази брошура, не е особено подходящ. 

Но днес е повече от очевидно, че съществува македонски език, 

колкото и неприятно това да звучи на някого. Доколкото има разлики между българския и македонския книжовен език, те са най-малко в областта на граматиката. Различията са най-вече областта на лексиката. Когато навремето започнаха да правят "македонскиот литературен jазик", направиха няколко хитри неща. Извадиха всички стари думи, които не са в употреба в българския книжовен език, от речника на Найден Геров, и ги въведоха в употреба. Там, където още не можеха да намерят подходяща дума, вземаха от сръбски. След това сръбските заемки станаха значително повече. Така че до голяма степен македонският книжовен език към днешна дата съдържа в доста голяма степен сръбска лексика, което е печалното."

"Би би било твърде непрофесионално от лингвистична гледна точка да си затваряме очите пред очевидностите, че такъв език съществува. С малко различия в граматиката, но много различия в лексиката и фонетиката, спрямо българския език." – подчерта доц. Борислав Георгиев и добави, че ако продължава да се прилага същият начин на мислене при решаването и на въпроса за македонския език, доникъде няма да стигнем.