Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Много лично за изкуството на Моника Попова

4
Снимка: Валентин Щинков

В галерия „Интро“, едно сравнително ново място за изкуство, се представя по специална покана новата самостоятелна изложба на Моника Попова, която може да разгледате до 18 януари 2020 година. Попова е смятана за една от най-интересните и динамични съвременни художнички. Заглавието е „Плувецът“ и ни среща с няколко посоки в нейното творчество – това са няколко голямо-форматни картини, които изразяват основно идеята – митологично, символно за „плуването“ в живота, за мъжкото и женското, за линиите на съдбата, и за този жив човешки „бульон“, в който се движим и създаваме ценности и оцеляваме. 

Не може изложба на Моника Попова без нейните керамични „шити“ творби, пластики, които внушават усещането за утроба, нещо вътрешно и лично, отново за жената и това, което обича и я води в този живот. Но и личната ѝ препратка към плетивото, към нишката, към майката, към онова начало, което дава смисъл до края на дните ни. Третата част от експозицията са рисунките – близо 60 на брой, цветни и черно-бели, за които тя казва, че повечето са създадени на плажа в Созопол или преди лягане, всъщност ще припомним, че тази година тя направи специална изложба със заглавие „Рисунки преди лягане“, изписани върху хартия на дядо и затова са жълти. Изпълнила ги като пиктограми на своя живот.

Ще припомним и други нейни посвещения като „Черните шити“, или „Горен пласт точки“, или съвместната ѝ изложба с Иван Кулеков в една от залите на СБХ, където тя се представи с живописни платна, за да видим и тази страна на нейния артистичен и неуморим дух. Когато човек разговаря с Моника Попова, тя винаги казва, че това са нейните житейски истории, това са красивите любими места с любимите хора, че плажът е нейната работна площадка, че това е мъжкото присъствие в живота ѝ, тя пресъздава като емоционален експеримент поради огромния микс от цветове. Говори за обикновените неща, но при нея нищо не е битово, не е случайно,  не е само родова памет. Нищо не е профанизирано, а изведено до нова метрична система, до истинско изкуство. Майката, лозето, мъжът, това са и митологични образи и символика. Ако човек има възможност – чрез машина на времето – да попита Ван Гог за една от най-известните му картини, той ще разкаже: едно легло, един стол, един дървен под. На пръв поглед нещо обикновено, но всъщност велико. Личните човешки преживявания на тази силна и емоционална жена Моника Попова са една съвременна изобразителна система, която вълнува и докосва.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ

Околосветско светлинно пътешествие

Под звездното небе на София и сред красивата природа на Ботаническата градина на Българската академия на науките в София се намира пространство, в което посетителите ще се потопят в магическа атмосфера. В него светлината разказва истории. Шоуто ще предложи околосветско пътешествие, разположено в 7 различни тематични зони, с над 200 светлинни инсталации..

публикувано на 05.11.24 в 17:44

Мъжкото емоционално здраве във фотоизложбата "Чуй гласа ми"

Фотоизложбата "Чуй гласа ми" за трета поредна година се утвърждава като символ на счупените стереотипи и доказва, че мъжете могат да бъдат най-силни, когато приемат своята уязвимост. Тя прави темата за мъжкото емоционално здраве по-достъпна през изкуството. Пред обектива на фотографа Павел Червенков застават осем мъже, които позволяват да се надникне..

публикувано на 05.11.24 в 17:38

Връчиха 10-ите Литературни награди "Перото"

"Приемането на българската литература от страна на читателите се промени. В момента най-търсените и четени книги са на български автори", коментира в "Артефир" идейният вдъхновител на Литературните награди "Перото" Светлозар Желев, а членът на журито на конкурса Оля Стоянова допълни: "Българската литература е в много добро състояние. Много се пише и..

публикувано на 05.11.24 в 16:43

Етнографското кино в интересни времена

На осми ноември в София се открива петото българско издание на Международния фестивал за етнографско кино "ОКО" . Негов основател е Тетяна Станева – бесарабска българка, фолклористка и самата тя режисьорка. Всяка година фестивалът се провежда в две държави – Украйна и България. В петте години на съществуването си Международния фестивал на..

публикувано на 05.11.24 в 14:15

"Ръцете, с които оцеляваме", докато следваме "Анархията на сърцето"

Крехък е светът, в който живеем, деликатен. Всеки ден ни напомня и за доброто, и за лошото, от което е направен. Всеки ден ни казва, че са ни нужни те, "Ръцете, с които оцеляваме". С тях светът може да бъде и малко съвършен, и със сигурност наследен. А след ръцете, идва място и за сърцето. За "Анархията на сърцето", където метафората царува, а..

публикувано на 05.11.24 в 09:25