Целият живот е в спора и завършва в спора...

„Втората част на разговора“ е есеистичен текст от Цветан Стоянов, адаптиран и поставен в Радиотеатъра от Иван Добчев през 2009 г. Разказва се за един въображаем разговор между Христо Ботев и Любен Каравелов точно преди Христо Ботев да умре, точно в мига – разтеглен до безкрайност – в който куршумът вече е изстрелян, вече лети към челото му. Разговорът е в диалогична форма, но превес има Ботев, самият той излага аргументите на Каравелов по-добре и от самия него. Това е и формата на общуване, която самият Цветан Стоянов практикува, нещо като запазен индивидуализиращ знак на присъствие.

Тончо Жечев казва: „Литературният маниер на Цветан извираше от неговата природа, от неговия характер и възпитание. В другарските спорове той с лекота отгатваше, понякога по-добре изразяваше нашите собствени възражения. С водопад от красноречие развиваше контрааргументите на собственото си построение. В сложно устроения му дух сякаш едновременно живееха и неговото, и моето, почти така както иска старецът Зосима. И той свободно можеше да бъде оставен в странен диалог със самия себе си“.

Есето е написано около 1963 г. и е публикувано едва след смъртта на автора си. Но то звучи все по-актуално и днес. И защото привикнахме патриотизмът ни да се излива във все по-плоски и еднопланови форми, не е лошо да се вслушаме отново в пророческите думи и размисли на големия български есеист.

Интервю на Ина Вълчанова с режисьора Иван Добчев, направено по повод премирата в Радиотеатъра на „Втората част на разговора“ от Цветан Стоянов на 4 октомври 2009 година.