Били Айлиш – кралицата на катарзиса

Толкова млада, а суперзвезда! 18-годишната Били Айлиш спечели всички четири големи награди "Грами" – за албум, песен, запис на годината и най-добър нов изпълнител.

Така тя стана първата жена, спечелила големите четири. Айлиш счупи и рекорда, който преди това принадлежеше на Тейлър Суифт. Преди десет години Суифт беше най-младата изпълнителка, печелила албум на годината на 20-годишна възраст. Айлиш е родена на 18 декември 2001 г.

Още по-интересното е, че Айлиш триумфира с творчество, за което никой не би предположил, че ще съблазни мейнстрийма.

"Ние създадохме албум за депресията, самоубийствените наклонности и климатичните промени" – кратко обясни Финиъс О`Конъл, брат на Айлиш, който е и съавтор, продуцент и звукоинженер на албума ѝ "When We All Fall Sleep, Where Do We Go".

Преди десет години, когато Суифт доминираше наградите с лекомислени песнички с кънтри звучене, никой не би предположил, че успехът ѝ ще бъде надигран от мрачно момиче с готик излъчване и безформени дрехи. Но за всеки, който следи отблизо процесите, триумфът на Айлиш не би трябвало да е изненада. Тя е есенцията на поп звезда от поколението Z (родените след между 1995-а и 2015 г.)

Айлиш прави музика от 13-годишна. Тя и брат ѝ Финиъс, по онова време 17-годишен, създават електорнни поп песни в спалнята на дома си и ги качват в SoundCloud. Творческите занимания на двамата са подпомогнати от родителите им, които ги обучават у дома на музикална теория и спят във всекидневната на лосанджелиското си жилище, за да могат децата им са творят. Жертвата им, по всичко личи, е оправдана. Награденият албум Били Айлиш и Финиъс О'Конъл записват в спалнята на дома си.

Двойката развива странен, експериментален поп с мрачните депресивни теми, свързани със самоненавист и депресия. Необработеният, хрипкав глас на Айлиш и небрежният ѝ андрогинен стил уцелват слабото място на зетърите. Айлиш е равнодушна и нихилистично настроена, отричаща всичко, което преди нея се е очаквало от едно момиче в шоубизнеса. Там, където публиката окачва сексапилно момиче с бомбастични сценични изяви, Айлиш е намусена и безразлична към това дали се харесва някому или не. Накратко казано: Тейлър Суифт беше заменена от анти-Тейлър Суифт.

В кампания на Келвин Клайн за миналата година, Айлиш, чието влияние върху модата е осезаемо, обяснява, че предпочита торбестите безформени дрехи: "Понеже така никой не може да си състави мнение, тъй като не вижда какво се крие под тях. Никой не може да заключи: "О, тя е кльощава" или "тя не е кльощава, "тя има дебел или плосък задник. Никой не може да каже нищо подобно, понеже няма как да знае."

Айлиш е наясно с критичността, с която се сканират телата на жените в шоубизнеса, и типично в стила на Z поколението, просто отказва да играе тази игра. Стилистката ѝ Саманта Бъркхарт казва пред австралийския "Вог", че Айлиш "Обитава територията на безполовостта и амбивалентността по отношение на дрехите, което е много освобождаващо. Тя просто не приема хиперсексуализираната идея за това какво трябва да представлява женствеността."

Ако музиката на звезди като Тейлър Суифт, Кейти Пери и Лейди Гага от началото на на 21-ви век се концентрираше върху прост рефрен, които можеш да кряскаш, музиката на Айлиш е за онова, което сподавяш и затискаш с възглавницата. Последният ѝ засега сингъл – Everything I Wanted – е болезнена, тиха медитация върху това как внезапният успех ѝ навява мисли за самоубийство, тъжен израз на ниска самооценка, а за хлапетата, които страдат от подобни емоции, самоненавистта на Айлиш идва като откровение и покана за катарзис.

А мрачните тинейджъри с ниска самооценка и самоубийствени мисли не са никак малко. В последните 15 години тревожността и депресията сред подрастващите са се увеличили с 48%. Това са децата, които растат в годините на икономическа криза, остеритет, климатични промени, непрекъснато увеличаващи се такси и тестове в училище, както и с негативите от социалните мрежи. Зетърите са склонни към самоанализиране като юношите от всяко друго поколение, но растат в среда, в която за психичните проблеми и заболявания се говори по-открито. А в песните на Айлиш те намират и художествен израз.

Разбира се, резигнацията и самооплакването на Айлиш не поникват от нищото. В ранните години на 21-ви век емо-стилът изразяваше безпокойствата на младите. А и всяко едно поколение е градило своя контракултура на бунт и несъгласие. 

Айлиш обаче съумя да изгради архетип на поп звезда, който радикално се различава от всичко видяно досега. Тя изглежда е от онези малцина артисти, чието изгряване, сигнализира цялостна промяна на пейзажа. Появата ѝ означава, че очакванията и нагласите, които имахме към жените изпълнителки, се променят драстично.

По материали от "Ройтерс", "Гардиън", БТА.