Шору

Като увертюра в „Джаз клуб“ звучи изящно изпълнение на красива композиция. Автор е арменският пианист Вардан Овсепиан (Vardan Ovsepian). Заедно с бразилската певица Татяна Пара (Tattiana Para). Композиторът-пианист е посветил творбата си на нея. Вардан Овсепиан нарича пиесата „Шориньо за Тати“, Chorinho for Тати – умалително за Татяна. А „шориньо“ е умалително на португалската дума „шору“ (choro).

Шору е инструментален стил в бразилската градска среда. Появява се през 19-и век в Рио де Жанейро, но се разпространява и в други градове на Бразилия. „Шору“ съдържа елементи от европейската танцувална музика: мазурка, полка, валс, хабанера, шотландски селски танци. Всичко това е съчетано в своеобразна амалгама с афробразилските стилове „лунду“ и „батука“ (откъдето идва и познатата батукада). Любопитна подробност е, че „шору“ на португалски означава ридание, плач, ала тази музика е по-скоро жизнерадостна, носи положителна емоция. Шору е виртуозно изкуство, изпълнено със синкопи, рязка смяна на тоналности, импровизации.

Имате възможност да чуете и друга пиеса, наречена Chorinho. Автор е Лайл Мейс. Слушаме го с неговия квартет: Марк Джонсън (Marc Johnson) – бас, Боб Шепърд (Bob Shepard) – саксофон, Марк Уокър (Marc Walker) – барабани, Лайл Мейс (Lyle Mays) – пиано.

Добре дошли сте.