Берлинале 70 – на прехвалени ягоди с голяма кошница

Големи очаквания за 70-ото Берлинале! Дали са оправдани?!

"На това юбилейно 70-о издание на Берлинале аз дойдох с голямата кошница и не спазих българската поговорка да не ходя на прехвалени ягоди с голяма кошница... Кошницата засега – ден преди наградите – е полупразна. Защото целият фестивал преминава във второстепенни за киното неща. Например, дали филмите са зелени – т.е. екологично направени, дали чашките за кафе на екипа да не са пластмасови, а хартиени, дали задължително се спазват половите и расовите пропорции във филмите... и други подобни третостепенни дейности. Така коментира в "Артефир" Радослав Марков, архивен кинотехнолог, режисьор и наблюдател на тазгодишното издание на Берлинале.

"За намаляващото художествено качество и липсата на свежи идеи почти не стана дума. Да, отчете се повишаване на зрителския интерес, но не се каза ясно, че е заради платформи като YouTube и Netflix, а не в киносалоните – там зрителите постоянно намаляват. Което не е учудващо, имайки предвид дребнотемието във филмите. При внимателен поглед се виждат две тенденции. Едната е, че дневният ред на проблемите на Изток и на Запад е съвсем различен. И тук намират отражение, разбира се, само филми за проблемите на Запада. Втората тенденция е, че почти изчезват филмите за общочовешките проблеми, вълнували хората през вековете, и отстъпват на текущи, при това изкуствено създадени проблеми. Няколко щриха: Хилъри Клинтън представи биографичния си филм, но не можа да отговори на зададения от мен въпрос дали това е художествен акт или просто промо за предстоящата ѝ предизборна кампания. Самият филм малко ми напомни на "Човек от народа" на Христо Христов – има на какво да се учат американските документалисти от нас." 

Политиката и финансирането на европейското кино през следващия програмен период 2021-2027

"Този път дойдоха второстепенни чиновници от ЕС, които акцентираха върху темите с чашките и екологичното правене на филми, и не казаха най-важната за творците информация – какви ще бъдат политиката и финансирането на европейското кино занапред. Като цяло, фестивалът си е политически, на политкоректните теми, това ми потвърди един от програматорите в неофициален разговор. Това се вижда и с просто око" – каза Радослав Марков и направи сравнение с Кан, където все още се държи на чистото изкуство. 

Старите и новите филми

"Вниманието към старите ленти в световен мащаб се увеличава. Сравнени със старите, на новите като че ли им липсва визионерство. Няма ги творците, които предвиждат бъдещето, както са го правели "Метрополис", "Франкенщайн", "Бразилия"... Всичко това става ясно чрез сравнение на програмите на Берлинале за стари филми "Ретроспектива", "Берлинале класик" и "Почит към...". Показателно е, че за тези прожекции не могат да се намерят билети. Все повече хора в световен мащаб разбират, че има непостижими върхове на филмовото наследство, а и то вече е достъпно за всеки благодарение на дигиталните технологии."  

Слуховете спрягат за голямата награда руския филм „Дау.Дегенерация", което би потвърдило казаното за характера на фестивала, смята Радослав Марков. Другият филм, който анализаторът предполага, че ще бъде награден, е "Тригонометрия", който показва класическата тема за любовния триъгълник по съвсем нов начин и направи впечатление на фестивала.

Малка доза позитивизъм

"В съпровождащия фестивала пазар за филми бяха показани доста добри за гледане неща, направени в традициите на класическото кино и зрителски ориентирани. Видях интересни неща от Русия, Полша, Чехия, Германия. Така че е рано да оплакваме киното. Също така е интересно, че географията на добре направените филми и интересът към нови места за снимане се премества на Изток – Грузия, Казахстан, Узбекистан, Таджикистан, Якутия, Виетнам – които показват учудващо добре организирана филмова промишленост, съвременни методи за привличане на продукции и организация по западен маниер." 

Криза в киното не настъпва за първи път

"Творците и от Запад, и от Изток знаят как да преодолеят тази криза. Въпросът е да се натрупат количествени промени в съзнанието на творците, за да разберат, че сегашният път на Me too и хартиените чашки води към никъде, и тези натрупвания да преминат в качествено завръщане към новото старо кино."