Българско национално радио © 2021 Всички права са запазени

Дипломатическата подготовка на Освободителната война

Обикновено около 3-и март – символ на Освобождението на България от турско робство – общественото внимание се фокусира върху хода на Руско-турската война от 1877-1878 година. В предаването „Мултикултурни диалози – История и геополитика“ темата е за сложните дипломатически проблеми, които трябваше да бъдат решени, за да се открие пътят на Освободителната война. Проф. Веселин Янчев, ръководител катедра „История на България“ при Историческия факултет на СУ „Св. Кл. Охридски“, гостува на предаването и коментира.

Дали въобще е възможно Русия просто да реши и да започне война срещу Османската империя?

Проф. Веселин Янчев отговоря с „категорично не“. Системата от международни отношения, установила се след Виенския конгрес (1815), изисква важните световни дела да се решават от т.нар. „Европейски концерт“. Тази тенденция е затвърдена от Парижкия мирен договор от 1856 г., според който Източният въпрос може да бъде решаван само с колективните действия на Великите сили. Но фактор в решаването на Източната криза от 1875-1878 г. – допълва проф. Янчев – стават и другите Балкански страни. Освен въстанията в Босна, Херцеговина и България на нея влияе и Сръбско-турската война от 1876 г. 

В тази война, започната в подкрепа на въстанията в Босна и Херцеговина, няма нито една сръбска армия, която да действа в бунтуващия се регион. И четирите сръбски армии са насочени на изток и юг към региони, населени в по-голямата си част с българско население, което вещае бъдещи претенции и усложнения.

Какви са основните интереси и насоки на действие на Великите сили, заплетени в Източната криза. 

Германия на Бисмарк иска да приключи с реваншизма на Франция посредством една нова война. За целта канцлерът се опитва да разбие очертаващия се руско-френски съюз, като насочва Русия към конфликт с Османската империя, от чиято стабилност пък Франция е заинтересована. 

Немалък интерес представлява и позицията на Англия, която, от една страна, е в конфликт с Русия в Средна Азия, а от друга, също има интерес от запазването на Османската империя. 

Каква е ролята на Дизраели, английският премиер, по време на Източната криза. 

Неговата пристрастеност към опазване на Османската империя и противопоставяне на Русия далеч надхвърлят не само позицията на водача на вигите Уилям Гладстон, но и на изтъкнатите представители от собствения му кабинет, ангажирани в Източния въпрос – лорд Дерби, министър на външните работи, и лорд Солсбъри, представител на Цариградската конференция. 

В заключение проф. Веселин Янчев посочва, че все пак европейските сили съзнават необходимостта от промяна на статуквото в Османската империя и в крайна сметка дават мандат на Русия да започне Освободителната война.


 
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Етно кът

На гости в село Ловец

Ако потърсите информация в интернет за село Ловец, ще откриете само, че то е село в Североизточна България и се намира в община Търговище. За неговата история има само две изречения – Първите българи се заселват в селото през 1925 година и години преди това е било населено само с турци. В раздела население ще откриете, че в Ловец живеят около 400 човека..

публикувано на 15.05.21 в 08:40

Познаваме ли основните си права

Само преди дни се състоя семинар на тема как да подобрим приложението на Хартата на основните права на Европейския съюз на национално ниво. Едно изследване на основните права на ЕС от края на ноември 2019 г., за осведомеността за Хартата на основните права на ЕС в държавите-членки, установи изключително ниски нива на познаване на..

обновено на 14.05.21 в 12:32
Експрокурорът, адвокат Захари Генов

Адв. Захари Генов: Подялба на наследствена земя

Адвокат Захари Генов отговаря на въпрос, зададен от слушателка на БНР в предаването “Законът и Темида“. Красимира Николова от София поставя следния казус: За наследствена земя в гр. Кнежа има решение на Поземлена комисия, което е позитивно. За наследниците на трима братя, между които е и тя, и отказ от Поземлената комисия за тези..

публикувано на 14.05.21 в 12:29
Националната астрономическа обсерватория “Рожен“

Обсерваторията “Рожен“ отново отваря врати за посетители

Националната астрономическа обсерватория “Рожен”, която през настоящата година отбелязва 40 години от своето създаване, отваря врати за посещения на 14 май. До 31 май дневните посещения, които включват обиколка и беседа в кулата на 2-метровия телескоп, ще се извършват на всеки кръгъл час от 10.00 до 16.00 часа в дните от четвъртък до..

публикувано на 14.05.21 в 11:12

Израело-палестинският конфликт: Поредна ескалация на напрежението

Конфликтът между Израел и палестинците се задълбочава – от една страна, с ракетните нападения от Ивицата Газа, от друга, с размириците в израелските градове.  Израел обяви, че е бил обстрелян с 1600 ракети от Ивицата Газа. Израелските сили нанасят удари по позиции на групировката “Хамас“ и обмислят провеждането на сухопътна операция...

публикувано на 14.05.21 в 10:09