Българско национално радио © 2021 Всички права са запазени

Дипломатическата подготовка на Освободителната война

Обикновено около 3-и март – символ на Освобождението на България от турско робство – общественото внимание се фокусира върху хода на Руско-турската война от 1877-1878 година. В предаването „Мултикултурни диалози – История и геополитика“ темата е за сложните дипломатически проблеми, които трябваше да бъдат решени, за да се открие пътят на Освободителната война. Проф. Веселин Янчев, ръководител катедра „История на България“ при Историческия факултет на СУ „Св. Кл. Охридски“, гостува на предаването и коментира.

Дали въобще е възможно Русия просто да реши и да започне война срещу Османската империя?

Проф. Веселин Янчев отговоря с „категорично не“. Системата от международни отношения, установила се след Виенския конгрес (1815), изисква важните световни дела да се решават от т.нар. „Европейски концерт“. Тази тенденция е затвърдена от Парижкия мирен договор от 1856 г., според който Източният въпрос може да бъде решаван само с колективните действия на Великите сили. Но фактор в решаването на Източната криза от 1875-1878 г. – допълва проф. Янчев – стават и другите Балкански страни. Освен въстанията в Босна, Херцеговина и България на нея влияе и Сръбско-турската война от 1876 г. 

В тази война, започната в подкрепа на въстанията в Босна и Херцеговина, няма нито една сръбска армия, която да действа в бунтуващия се регион. И четирите сръбски армии са насочени на изток и юг към региони, населени в по-голямата си част с българско население, което вещае бъдещи претенции и усложнения.

Какви са основните интереси и насоки на действие на Великите сили, заплетени в Източната криза. 

Германия на Бисмарк иска да приключи с реваншизма на Франция посредством една нова война. За целта канцлерът се опитва да разбие очертаващия се руско-френски съюз, като насочва Русия към конфликт с Османската империя, от чиято стабилност пък Франция е заинтересована. 

Немалък интерес представлява и позицията на Англия, която, от една страна, е в конфликт с Русия в Средна Азия, а от друга, също има интерес от запазването на Османската империя. 

Каква е ролята на Дизраели, английският премиер, по време на Източната криза. 

Неговата пристрастеност към опазване на Османската империя и противопоставяне на Русия далеч надхвърлят не само позицията на водача на вигите Уилям Гладстон, но и на изтъкнатите представители от собствения му кабинет, ангажирани в Източния въпрос – лорд Дерби, министър на външните работи, и лорд Солсбъри, представител на Цариградската конференция. 

В заключение проф. Веселин Янчев посочва, че все пак европейските сили съзнават необходимостта от промяна на статуквото в Османската империя и в крайна сметка дават мандат на Русия да започне Освободителната война.


 
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Проф. Димитър Вацов: Част от функцията на обществените медии е да структурира гражданското общество.

„Слушайки внимателно „Събота 150“ се убедих в изключителния професионализъм на вашите колеги. Това е предаването, което дава най-добра картина за това, което се случва по света.“ Работата на обществените медии, дневния им ред, говорителите в тях и подходите им при отразяването на различни теми са чат от въпросите, които..

публикувано на 28.02.21 в 17:05

Орцево, Велийца и широките небесни двери

Има няма двеста души, мъничко ни е селцето, в планината то се гуши и лежи ми на сърцето.                        Исмаил Али Село Орцево се намира в северозападния край на Родопите и е най-високото село в България. От него се открива изумителна и спираща дъха гледка към трите планини, събиращи се тук – Рила, Пирин и Родопи. Високопланинските..

публикувано на 28.02.21 в 10:05

Християнската свобода

Притчата за блудния син ни дава красноречив пример за злоупотреба със свободата и любовта. Взет от всекидневието, сюжетът ѝ се повтаря доста често в живота. Почти всеки един от нас постъпва в една или друга ситуация като блудния син. Спасителят ни посочва правилния изход, като чрез бащината обич, ни разкрива Божието милосърдие. Неразумният черпи..

публикувано на 28.02.21 в 09:15

Не всеки ден се срещат хора на 100 години

Екипът на предаването гостува на 100-годишния дядо Найден, роден на 26 януари 1921 година в с. Дръмша. Живее в София. Дни след стотния си рожден ден, под грижите на дъщеря и внучка, той разказва за своя живот, преминал в три строя – царство, социализъм и демокрация. Запазил добро здраве и ведро настроение дядо Найден ще ни върне в детството си, когато е..

публикувано на 27.02.21 в 08:30

За възможното приложение на ивермектина

Повече за възможното приложение на ивермектина в рубриката "Сигурни всеки ден" на предаването "Нашият ден" д-р Чавдар Ботев, специалист по трансфузионна хематология и консултант на Националната пациентска организация, разказва: "Неотдавна българската Изпълнителна агенция по лекарствата разреши свободната продажба на препарат, съдържащ активното..

публикувано на 26.02.21 в 17:54