Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Ще доведе ли кризата до по-хуманна мода

Допреди кризата глобалната модна индустрия произвеждаше около 150 милиарда артикула годишно
Снимка: ЕПА/БГНЕС

В какъв свят ще се събудим след кризата? Вероятно цели сфери от живота ще претърпят кардинална промяна и ще се простим с голяма част от навиците си. Привичката да пазаруваме нови дрехи всеки нов сезон ще е от първите, които ще останат в миналото по ред причини.

Карантина на потреблението

"Коронавирусът предизвиква „карантина на консумацията“ и ще има дълбоко културно и икономическо въздействие. Хората ще трябва да свикнат да живеят с по-малко притежания и да пътуват по-рядко, тъй като вирусът нарушава глобалните вериги за доставки и транспортните мрежи." – тази прогноза на Ли Еделкорт доби популярност в последно време.

Дали това не е прословутата възможност, която кризата предлага?

Големите брандове от Армани до Зара реорганизираха производството си и произвеждат маски и медицинско облекло, големите парфюмерийни гиганти – произвеждат дезинфектанти.

Това е безпрецедентно прекъсване на индустрии, които разчитаха на бързината на продажбите от сезон на сезон. Ясно е, че след отминаването на опасността, няма да се върнат напълно към предишните темпове на производство.

Преди фабриките, шиещи дрехи, да спрат, глобалната модна индустрия произвеждаше около 150 милиарда артикула годишно, цифра далеч надхвърляща потребностите на световното население от 7,9 милиарда души.

Според прогноза от 2017-а глобалната модна индустрия щеше да нарасне с 63% до 2030-а по предвиждания на "Глобал Фешън Адженда" и "Бостън Консултинг груп".

Кой знае как ще се промени това предвиждане сега, когато магазините са затворени, производствата спрени и веригите на доставка – нарушени.

Ясно е, че голяма цена ще бъде платена от работниците, които работят на надница, без здравни осигуровки или право на болничен.

Въпросът е какъв път ще поеме индустрията – една от най-замърсяващите след кризата. Да се надяваме, че е невъзможно връщане към безконтролната свръхпродукция, струваща замърсяване и човешко нещастие.

Спрените производства дадоха възможност на Земята да си поеме въздух и днес идеята да поставим планетата преди индустриалния растеж вече не звучи така утопично.

Възможно е да се стигне до преминаване от глобално производство, разчитащо на сложни вериги на доставка до малка местна продукция, ориентирана към нуждите и потребностите на по-малки групи хора.

"Чакат ни несигурни, болезнени промени казва Матилда Там, която преподава мода и икономика в Linnaeus University (университета Линей), в Швеция  Виждаме обаче, че в истински граничните ситуации, се налага човешкото поведение да претърпи промяна. Всъщност то вече се променя. 

Цикълът на производството на мода, заразил самата мода, е счупен. Време е да преосмислим как тази индустрия да продължи напред с повече респект към Земята, към здравето и благополучието на хората, работещи в нея и към крайния потребител.“

Източник Guardian

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Домашното насилие: Мълчанието, срамът и силата да започнеш отначало

В рубриката "Разговорът" на предаването "Нашият ден" се разглежда темата за жените, избягали от домашно насилие, и предизвикателствата, с които се сблъскват след това. Въпросът е дали този акт на бягство е краят на мъките им, или началото на нови изпитания. Как тези жени изграждат нов живот от руините и на кого могат да разчитат? Нора..

обновено на 14.10.24 в 12:09
Анджелина Соренсен - Геди и Антон Митов

Антон Митов представя – Анджелина Соренсен - Геди: Смейте се често и по много

Анджелина Соренсен, наричана Геди, от 50 години живее в Сан Франциско, САЩ. Работила е като строителен инженер и клиничен психолог. Автор е на сатирични спектакли и на книгата "Връзки и развръзки", която е сборник от 22 кратки хумористични разкази за трагикомични случки, желания и връзки в живота на хората, гарнирани с неочаквани развръзки. Повечето от..

публикувано на 14.10.24 в 12:00

Геймификацията в образованието – иновация или стар познайник

Какво е "геймификация в образованието", как подобрява учебния процес и стимулира креативността на учениците – за това е разговорът в "Нашият ден" с Хелиана Велинова , която е в основата на предстоящия форум "Game Dev Day – експо и конференция". Форумът се организира за втора поредна година от Sofia Game Night и сдружение "Възможности без..

публикувано на 14.10.24 в 09:40
Ивайло Станчев, Калина Станева и Ива Тодорова

Моето семейство: Ива Тодорова и Ивайло Станчев

Тя е актриса и автор на едни от най-обичаните моноспектакли на българската театрална сцена и отвъд нея. Носител на няколко награди Икар, Аскеер и любовта на публиката. Той пък, вече над 30 десетилетия е една от емблемите в столичния (а лятото – и в черноморския) клубен нощен живот. Двамата се вдъхновяват един друг, понякога се и карат, но предимно се..

публикувано на 14.10.24 в 09:10
Кристиян Юлзари

Информационният хаос на нашето живеене

Публикуването на стари кадри, които нямат нищо общо с актуални събития, или такива, които са заснети на различно място, е обичаен похват на разпространителите на дезинформация. Похватът цели всяването на страх в обществото или прокарването на определени политически възгледи с цел поляризация. Подобни примери могат да се наблюдават както по отношение..

публикувано на 14.10.24 в 08:35