Какво четат писателите днес

Британският "Гардиън" пита водещи съвременни писатели какво четат в момента, когато всички сме тревожни и затворени по домовете си. Кои са четивата, повдигащи духа според пишещите?

Елиф Шафак, автор на "Любов", "Копелето на Истанбул", "Трите дъщери на Ева" и др. 

"В тези дни открих, че чета повече от всякога биографии и автобиографии. I’m Your Man: The Life of Leonard Cohen от журналистката Силви Симънс е превъзходна и я препоръчвам горещо в тези странни, неспокойни дни. Докато четете, чувате някъде на заден план музиката. Топла, истинска, наситена и ободряваща, без да се старае да е такава.

Има толкова много в тази книга: любов, разбира се, но и трагизъм. Много талант, но и борбата на един интроверт. Има хумор, хуманизъм, тъга, меланхолия, самота. Красотата на музиката на Коен, но и лириката му, сложността на характера му.

Винаги съм обичала музиката му, но има един магичен момент, който винаги ще помня – един концерт в Истанбул малко преди смъртта му. Беше прекрасна вечер със звездно небе. В моето съзнание Коен винаги ще пее на сцената в Истанбул, облечен в неизменния си костюм и тъгата си, винаги ще помня странната смесица от пакостливост и срамежливост, както и "галантната скромност, с която подхожда към големите теми."

Казуо Ишигуро, автор на "Остатъците от деня", Никога не ме напускай" и др.

The Fortnight in September от Ар Си Шериф – най-повдигащата духа, жизнеутвърждаваща книга, за която мога да се сетя в момента. Издаден през 1931 г., това е деликатен разказ за обикновено семейство от ниската средна класа от Южен Лондон, което се готви, отива и се наслаждава на почивката си в малко градче в Съсекс. 

На едно равнище тотално недраматичен разказ, Шериф магически рекалибрира представите ни за това, кое е и кое не е възхитително и вълнуващо, докато не се потопим напълно в емоциите на семейството. Шериф е автор, който не ни покровителства, нито се опитва да ескалира тези хора отвъд това, което те са. Той ги уважава по точните причини – за инстинктивната им доброта един към друг и към всеки, когото срещат, и за лишения от мнителност начин, по който функционират като щастливо семейство, независимо от личните си несигурности и фрустрации. Най-доброто в жанра Английска ваканция край морето и достойнството на всекидневния живот – те рядко са били улавяни с такава майсторска деликатност.

Матю Нийл, автор на English Passengers и Rome: A History in Seven Sackings  

Като тийнейджър четях разказите на Артър Конан Дойл и никога не ми омръзваха. Има нещо ободряващо дори само във формата им, винаги започват с апартамента на Шерлок Холмс и доктор Уотсън на "Бейкър стрийт", изпълнен с викторианска увереност и домашен уют.

Портретът на късновикторианския Лондон, който Конан Дойл рисува, е жив и богат колкото ранните описания на Дикенс и Пепис. Историите винаги са с правилната дължина, така че няма нужда да бъдат вадени от глуха линия (дефект на повечето детективска проза днес). Също така са невероятно изобретателни – епигоните на Дойл бледнеят на неговия фон – решението на загадката винаги идва като откритие. Истории, на които да се насладиш като на вкусна закуска.

Камила Шамси, автор на Burnt Shadows и Home Fire.

Чистата радост от въображението на "Невидимите градове" на Итало Калвино ме връща десетилетия и десетилетия назад. Така, както Марко Поло разказва омагьосващи приказки на Кубилай Хан за градовете, които познава, а великият владетел слуша омагьосан, без непременно да вярва на всичко, което чува. 

Фактите са без значение, когато историята е толкова пленяваща. Можете да прочете само един етюд – понякога не по-дълъг от пасаж – и да преживявате удоволствието дълго време (точно от това имаме нужда сега, когато сме тревожни и разсеяни за продължително четене). Или да се заровите в четивото и да бъдете пренесени другаде – употребявам тази дума внимателно и съзнателно сега, когато сме затворени.