"Извънредното положение доведе до ситуация, в която синдикати и работодатели сме на една страна, каза Ваня Григорова, икономически съветник на КТ "Подкрепа".
Общите искания са насочени към това държавата да бъде гарант за компенсиране на загубените доходи от труд, да бъде гарант за запазване на заетостта.
Това не става, защото целта на правителството е да пести пари, а в условия на пандемия средства не се пестят.
Повод за срещата на Националния съвет за тристранно сътрудничество са промените по предложения план 60/40 за компенсиране на работещите. Синдикатите предлагат:
100% компенсация за заплатите до 800 лв.
80% за покриване на заплатите до 1500 лв.
и 60% за заплатите до 2500 лв.
Целта е да се осигури компенсиращ минимум за работещите, а не да се изплатят заплати на всеки.
Има искане да се отпусне допълнителен платен отпуск за уязвими групи работници - хора с увреждания, майки на малки деца, на които им се наложи да вземат платен, а сега ще се наложи и неплатен отпуск.
В тази връзка министър Сачева предлага помощ от 375 лв. за хората в неплатен отпуск. Което показва неразбиране между правителството от една страна и синдикатите и работодателите от друга.
Защото последните настояват за компенсация за загубен трудов доход, което е различно от социална помощ.
По въпроса за това кой трябва да поеме тежестта по възстановяване на икономиката и връщане на взетите средства - между работодатели и синдикати няма разбиране.
Друг спорен въпрос са промени в данъчното законодателство - тъй наречения данък богатство и по-прогресивно данъчно облагане.
Господин Борисов говори за същото, но към кого го адресира? - реторично попита Григорова.
Говори за бентлита, но именно управляващите са хората, които да пренасочат средствата и, които могат да накарат бентлитата да работят за хората.
Друга уязвима група са самоосигуряващите се - творци, преводачи, хора от най-различни професии, включително таксиметровите шофьори. На тях се предлага щедро възможността да изтеглят безлихвен заем.
Сред важните искания на синдикатите е и спешното приемане на постпандемичен план за излизане от кризата. Защото моментът да се мисли как ще продължим след края на извънредното положение, е сега."
В рубриката "Темата на деня" на предаването "Нашият ден" гостува доц. Иван Митев, изпълнителен директор на Българската минно-геоложка камара. След професионалния празник на работещите в минната и добивната индустрия той представя равносметка на случилото се през изминалата година и обсъжда предизвикателствата, които Зелената сделка и Европейският..
В лятната поредица на "Terra Култура" припомняме едни от най-интересните интервюта, прозвучали в ефира на предаването. Един от тях е този с журналистката Сима Владимирова, която говори за последните дни на цар Борис Трети. Разговорът представя последните дни от живота на цар Борис III и разглежда възможните причини за неговата смърт през август 1943..
В края на миналата седмица отбелязахме Деня за почит към жертвите на тоталитарните режими, чието официално име в България с решение на парламента ни от 2009 г. е Ден на памет за престъпленията на националсоциалистическите, комунистическите и другите тоталитарни режими и за почитане паметта на жертвите им . Когато говорим за Пол Пот и..
През август в "Нашият ден" припомняме едни от най-интересните разговори, прозвучали в ефира на предаването. Един от тях е този с Бояна Стоилова, Диана Трифонова и Илиян Ружин за подкаста "Контури", които те водят, разкриващ живота на известни български художници от XX век. Трите водещи представят историите на творците не само с биографична..
Днес отбелязваме 147 години от Шипченската епопея – Национално честване, свързано и с 90 години от освещаването на Паметника на свободата. По традиция в Националното честване се включват общественици, политици, граждани – най-вече хората на България, които тръгват в търсене на историческата памет и се обръщат и към себе си, помнейки историята...
Форматът е създаден още през 1978 г. от американския учител Джон Хънтър. Предназначен е за деца от 9 до 18 години и представлява реалистична политическа..
"Наистина температурите, които наблюдаваме, както на атмосферата, така и на водата, са екстремални през последните години и близки до тропичните. Не..
"Нашето разбиране е, че културно-историческото наследство е много повече отколкото наука, култура, изкуство, държавно управление и т.н., тъй като..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
