Печална истина е, че всяка здравна криза поражда собствена пандемия от дезинформация.
През 80-те и 90-те така беше с митовете около СПИН – от вярването, че вирусът на HIV е измислен в правителствена лаборатория до внушението,че HIV тестовете не са надеждни, че даже до фрапантното твърдение, че може да се лекува с козе мляко. Лошото е, че подобни твърдения пораждат рисково поведение и усилват кризата, пише BBC Future.
Днес всички ние наблюдаваме разцъфването на фалшивите новини – този път около коронавирусната пандемия. Погрешната информация, усилена от социалните мрежи, обхваща всичко – от първопричините за избухването на епидемията до начините да се предпазим от заразата.
В най-лошия вариант фалшивата информация причинява вреди – пресен е случаят с провинция в Иран, където повече хора са умрели от пиене на индустриален етанол заради твърдението, че предпазвал от Covid-19, отколкото от зараза с Covid-19.
Смятаме, че по-високата интелигентност или образованост биха ни помогнали да отделяме фактите от измислиците, обаче не липсват и доказателства за противното. Има и немалко образовани хора, които се хващат на фалшивата информация.
Такъв е случаят на Кели Броган, видна Covid-19 конспираторка, която има диплома по медицина от Масачузетския технологичен институт и по психиатрия от Университета Корнел. Това не ѝ пречи да отхвърли доказателствата за опасността на вируса и да разпространява псевдонаучни идеи.
Част от проблема се корени в природата на самите съобщения
Плуваме в море от информация и често оставяме интуицията си да реши кое е вярно и кое не. А едно съобщение лесно може да мине за достоверно чрез няколко прости трика, които ни отказват да впрегнем аналитичното си мислене в действие и да проверим източника на информацията:
• Когато информацията тече гладко, критичността ни се приспива.
• Простото наличие на илюстрация наред с текста, повишава доверието ни – дори когато изображението само бегло илюстрира информацията.
• Изображението, придружаващо съобщение за открито ново лечение, не предлага доказателство на твърдението, но ни помага да визуализираме сценария и да приемем "гладкостта на възприемането" като знак, че е вярно.
По сходни начини действа описателният език или въздействащата лична история, а също включването на познати факти и споменаването на уважавани, международно признати институции – всичко това помага лъжата да се обвие в пластове информация, кореспондираща с предишни наши знания.
Колкото по-често виждаме нещо в нюзфийда си, толкова по-вероятно е да му повярваме, даже първоначално да сме били скептични.
Това е добре познатото твърдение, приписвано на Гьобелс, че една лъжа, повторена 100 пъти, се превръща в истина. Честото повторение повишава чувството за познатост, което бъркаме с истинност.
Тези методи, разбира се, не са нови, но днес социалните мрежи усилват до максимум лековерието ни. Скорошни изследвания показват, че сме склонни да споделим информация, без да се замислим дали е вярна. Вероятно защото, споделяйки, хората мислят повече за лайковете и коментарите, отколкото за достоверността.
Социалните медии не поощряват истината, те поощряват ангажирането.
В много случаи хората споделят дадена информация с надеждата, ако е вярна, някой друг да потвърди това и приемат, че ако не е така – не вредят. Дали става дума за измислянето на домашно лекарство против вируса или тъмен правителствен заговор – идеята, че ще получат силен отзвук, насърчава споделянето там, където единственият съществен въпрос е: истина ли е това?
Някои хора са по-податливи на внушения от други. Психолозите са създали тестове, който определят степента на податливост. Например: "Бащата на Емили има три дъщери. Първите две се казват Ейприл (април) и Мей (май), как се казва третата?
Интуитивният отговор е Джун (юни), правилният отговор е Емили.
За да отговорите правилно, трябва да потиснете спонтанната си реакция. По тази причина когнитивните тестове мерят не толкова степента на интелигентност, колкото готовността да използваме тази интелигентност в решаването на различни задачи, да предпочетем аналитичното мислене пред непосредствената интуитивност.
Учените наричат тези хора "когнитивни скъперници" – такива, които имат нужните ментални резерви, но не "черпят" от тях, пазят си ги.
Когнитивното скъперничество е нещото, което ни прави податливи на предразсъдъци и също така променя начина, по който консумираме информацията, а социалните медии ни насърчават да го проявяваме. Имайте го предвид следващия път, когато прочетете някое бомбастично твърдение.
Източник BBC Future
В ефира на предаването Lege Artis д-р Цветеслава Гълъбова обясни, че по статистика в топлите дни и месеци се наблюдава обостряне на психозите и отключване на нови психози. Докато депресиите не са толкова чести, маниите и обострянията на шизофренните психози са разпространени. "Науката все още няма обяснение защо това е така", казва тя. Според д-р..
В ефира на Lege Artis д-р Стефан Церовски, травматолог и ортопед в Университетската болница за активно лечение по ортопедия "Проф. Бойчо Бойчев", сподели своите наблюдения относно увеличаването на травматизма през летния сезон. Лятото е време, когато децата прекарват много време на открито, играейки и занимавайки се с различни спортове и..
В рубриката "Минути на редактора" ви разказахме за едно от петте български училища в Париж, което носи името "Родна реч омайна". Това училище играе ключова роля във възпитаването на българското самосъзнание сред младите българи в чужбина. За важността и мисията на училището разказа директорът Пламена Ерон. Училището е създадено през 2019 г. с..
В рубриката "Разговорът" на предаването "Нашият ден" гостува Йордан Ибришимов, председател на Българското кемпер общество. Той обсъди различните аспекти на летните домове в България и реакцията на институциите след сигнал за опити за връщане на стара версия на наредбата към Закона за устройство на Черноморското крайбрежие. Той се включи директно от..
Що е криптоистория и защо Десислав Данов си пада по нея? Теория на конспирацията и разнищване на големите световни конспирации. "Светът е оцелял, защото се е… криптирал" и защо царят е гол? Мястото на критическото мислене и податливостта към "всички щуротии". "Българинът отново си активира защитните механизми срещу пълните глупости", или защо у..
На утрешния 1 август честваме един от дните, отредени за градинарите – тези хора, които посвещават времето и живота си на любимите си цветя, растения и..
Сюрреалистичен и възхитително чудноват "Слуховият рог" е апокалиптичен роман, който ни отвежда в мистериозен старчески дом. Главната героиня, енергичната..
Всеки, който е гледал "Диамантената ръка" с Юрий Никулин, ще се почувства у дома си в старата част на Баку Ичери Шехер. Да, да, снимките с ориенталския..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg