Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Писателят Георги Мишев за старите и новите страхове

Снимка: БГНЕС

Признат майстор в изграждането на българските типажи и характери и верен наблюдател на родните конфликти, писателят и сценарист Георги Мишев споделя своите вълнения в "Артефир". Сред 30 заглавия, на които е автор, като че ли "Мир на страха ни" кореспондира с днешното време.

Имаме ли вече нови страхове

"Мир на страха ни" беше за друго време и се отнасяше и за друг страх. За опасността над нашата свобода, за това, което преживяхме през времето на диктатурата, това, което ни отне несвободата. Това време, слава Богу, сега го няма. Други са страховете. Сега е световен страх – за здравето и живота ни. Този есенциален страх, да го наречем, който трябва да го изтърпим в друг режим най-вече с разум, ако искаме щетите да бъдат най-ограничени."

Други ли са българските герои от "Вилна зона", промениха ли се, накъде отиват характерите и обществото през лакмуса на пандемията

"Думата общество е силна за нашите територии. Ние сме доста разпилени, доста неорганизирани, доста далеч от понятието за общество. Не съм във възторг от много прояви на нашите съвременници. Липса на дисциплина, липса на сериозно отношение към проблем като карантината." 

Чувството за безсмъртност и безнаказаност у нас е вирус, познат далеч преди Covid-19

"Разбира се, много такива вируси претърпяхме и преживяхме през годините. Имаме срещу някои и имунитет. Човечеството е преминало през безброй вълни от такива опасности, премеждия. И макар да знам, че оптимистът е зле информиран песимист, ще проявя оптимизъм и ще кажа, че още 10 000 години очакват човечеството и занапред! И това го доказва една научна констатация, че само 12-13% от човешкия мозък е разработен. Останалите проценти са за човечеството нататък да се развива. Тази пандемия не бива да ни отчайва и да мислим, че идва краят на света."

Кои са нещата, без които наистина не можем

"Аз се надявам, че все пак това принудително оставане вкъщи ще има и допълнителен ефект – поне някой да посегне да почете книга, да има време за размисъл и да се появи необходимостта от култура в нашето държание, да се усети известна цивилизованост. Голяма част от бедите, които ни сполетяват, са резултат от нашата некултурност към много неща. И това го показват много слоеве, голяма неграмотност – не знаят да четат, нямат необходимост от книга и от разширяване на личния хоризонт. Тези неща са предмет на размисъл точно в такива домошарски моменти, когато можем да останем със себе си и със собствената си душа. Навремето Сократ е казал "Познай себе си". От там да вадим ценностите в живота."



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Елена Баева

Елена Баева: По-добре да е бурно, отколкото тихо и безлично на сцената!

В предаването "Какво се случва" ви срещаме с проф. Елена Баева, театрална режисьорка и дългогодишна преподавателка по актьорско майсторство за драматичен театър в НАТФИЗ, създателка на театралния колеж "Любен Гройс", нейни студенти са сред най-известните съвременни български актьори. Говорим за пътя на актьора, за неговото изграждане, за..

публикувано на 02.09.24 в 16:30

"Здравей, как си, приятелю" на "Аполония"

Музикалният театър гостува на Празниците на изкуствата "Аполония" със своя мюзикъл по песните на Стефан Диомов "Здравей, как си, приятелю" на 1 септември от 21 ч. в Амфитеатъра на Созопол.  Емблематичната и обичана от всички поколения песен на " Тоника"   e избрана за заглавие на мюзикъл, създаден специално за Музикалния театър. Идеята е на Еделина..

публикувано на 02.09.24 в 15:10
Тримата рицари от ляво надясно: Олег Попов, Славчо Николов, Олег Ковачев

Стара София в старите български ленти

Стара София оживява чрез старите български ленти в една вълнуваща инициатива на кино "Влайкова". Поредица от прожекции запознават младата аудитория с лика на столицата през 50-те, 60-те, 70-те години на миналия век, запаметен в някои от класиките на българското кино.  Завръщаме се в атмосферата на филма "Рицар без броня", чиято прожекция..

публикувано на 02.09.24 в 12:10
Дора Габе

Софийските потайности – разказът на едно вековно дърво

На къщния праг да седя, да чакам, когато ще мине  обичния, чакан с години,  далекия път да следя. Откъс от стихотворението "На прага", Дора Габе Кой е домът, на чийто праг голямата българска поетеса сяда, за да следи "далекия път" – журналистът Владимир Дворецки разказва в "Terra Култура" за един, изчезнал след бомбардировките над..

публикувано на 02.09.24 в 11:12
Захари Стоянов (1850-1889)

135 години от смъртта на Захари Стоянов

На 2 септември се навършват 135 години от смъртта на Захари Стоянов , революционер, политик, журналист и писател. Джендо Стоянов Джедев е роден през 1850 г. в семейството на овчар от сливенското село Медвен. Стоянов завършва църковно и класно училище в родното си място, а поривът към просвета го отвежда във Варна и в Русе. Захари Стоянов е..

публикувано на 02.09.24 в 08:37